Решение № 7452 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7200/2016 г.

Решение № 7452 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7200/2016 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба, подадена от "РЕ ПАК" АД, гр. С., срещу заповед № РД-486/26.06.2014 г., издадена от министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 11, т. 5 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл. 59, ал. 2 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, чл. 67, ал. 1 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки /НООО/ и чл. 59, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 10 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци /Наредбата/, на дружеството е наредено да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда продуктова такса в размер на 3914684,59 лв. Жалбоподателят твърди в жалбата, в съдебно заседание и в писмена защита чрез процесуален представител, че оспорената заповед е нищожна поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречи на действителното фактическо и правно положение, постановена е в противоречие с процесуалните и материалноправните разпоредби на закона, необоснована е и е без мотиви. Жалбоподателят иска да бъде прогласена за нищожна оспорената заповед или евентуално да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители, иска отхвърляне на жалбата в съдебно заседание и в писмени бележки. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от заинтересована страна в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на оспорване административният акт. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: Настоящето производство е образувано, след като с решение № 7008/13.06.2016 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, е отменено решение № 11748/6.11.2015 г. по адм. дело № 9652/2014 г. по описа на ВАС, пето отделение и делото е върнато за ново разглеждане със задължителни указания по чл. 224 АПК. С оспорената заповед № РД-486/26.06.2014 г. на МОСВ на основание чл. 11, т. 5 от ЗООС, чл. 59, ал. 2 от ЗУО, чл. 67, ал. 1 от НООО и чл. 59, ал. 1, т. 3 и чл. 4, ал. 10 от Наредбата, на "РЕ ПАК" АД като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки е наредено да заплати на предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда продуктова такса в размер на 3914684,59 лв., поради това, че организацията не е внесла доклад за периода 1.01.2013 г. - 26.04.2013 г., в който е извършвала дейност, по чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 54, ал. 1 от НООО в срок до 31.03.2014 г., което по силата на изричната разпоредба на чл. 4, ал. 10 от Наредбата се счита за неизпълнение на целите по чл. 9, ал. 1 съгласно сроковете по § 3, ал. 1, т. 1 от преходните и заключителни разпоредби на НООО. Видно от съдържащите се в преписката писмени доказателства "РЕ ПАК" АД е притежавало разрешение като организация по оползотворяване на отпадъци от 1.11.2004 г. С решение № ООп-04/03/11.02.2010 г. на министъра на околната среда и водите /л. 1-2 от приложението/ е изменено и допълнено предходното решение, като по силата на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУО това разрешение за организация по оползотворяване на отпадъци запазва действието си до произнасянето на компетентния орган по заявлението за издаване на ново разрешение. С решение № ООп 00-6-00/26.04.2013 г. на министъра на околната среда и водите /л. 7-8 от приложението/ му е отказано издаване на ново разрешение по заявление вх. № УО-41/14.01.2103 г. През периода 1.01.2013 г. - 26.04.2013 г. "РЕ ПАК" АД е осъществявало дейност по оползотворяване на отпадъци на основание решение № ООп-04/03/11.02.2010 г. на министъра на околната среда и водите и цитираната разпоредба на § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗУО, за която дейност по силата на чл. 18, ал. 1 от ЗУО и чл. 54, ал. 1 от НООО е била длъжна да внесе до 31.03.2014 г., доклад в МОСВ, като не е изпълнило това си задължение. В този случай съгласно чл. 4, ал. 10 от Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци при непредставяне на доклад от регистриран одитор целите по ЗУО и наредбите се считат за неизпълнени. Видно от задължителните указания в касационното решение така формулирана презумпция е необорима, поради което съдържащите се в заключението на допълнителната счетоводна експертиза, приета в настоящето производство, количества оползотворени опаковки - 2774 тона и процентното им съотношение - 56,50% спрямо пуснатите на пазара от членовете на дружеството - жалбоподател - 4910 тона са без значение при преценка дали целите по ЗУО и наредбите са изпълнени. В същата разпоредба - чл. 4, ал. 10 от Наредбата е посочено, че в тези случаи размерът на дължимата продуктова такса се определя въз основа на планираните за пускане на пазара продукти съгласно програмите по чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗУО. В случая дружеството - жалбоподател не разполага с програма по чл. 29, ал. 1, т. 4 ЗУО за 2013 г. Съгласно задължителните указания на петчленния състав на ВАС, в този случай единственият възможен начин за определяне размера на продуктовата такса е този по чл. 1, ал. 5, т. 3 от същата Наредба във връзка с приложение 3 - а именно върху размера на пуснатите опаковки от членовете на дружеството. Съгласно предоставената от самото дружество информация на МОСВ и предвид заключението на съдебно - счетоводната експертиза, неоспорено от страните, прието по делото и кредитирано от съда като компететно и безпристрастно, членуващите в дружеството - жалбоподател са пуснали на пазара пластмасови опаковки 828 246 кг., хартиени 1925282 кг., 27 787 кг. алуминиеви, от други метали - 482 847 кг., стъклени 808 827 кг., дървени - 745 183 кг., композитни материали - 89 972 кг., за които общата продуктова такса, съгласно направената корекция при разпита на вещото лице е 3 914 684,59 лева или същата съвпада с посочената в обжалваната заповед дължима от жалбоподателя продуктова такса. Предвид изложеното обжалваната заповед е издадена от компетентния орган по чл. 59, ал. 2 ЗУО, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити. При издаването й не са допуснати съществеи административно - производствени нарушения, спазено е приложимото материално право и целта на закона, поради което оспорването по жалбата следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от жалбоподателя съдебни разноски. На основание чл. 143, ал. 3 АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски на МОСВ в общ размер от 950 /девестотин и петдесет/ лева, от които за вещо лице - 350 /триста и петдесет/ лева и юрисконсултско възнаграждение в полза на МОСВ на основание чл. 226, ал. 3 АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, в размер на по 200 /двеста/ лева за всяка от трите съдебни инстанции от началото на производството или общо 600 / шестотин лева/ юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение