Решение № 256 от 5.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1485/2011 г.

Решение № 256 от 5.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1485/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР за възобновяване на нчд№ 5598/10 г. на Районен съд- град Пловдив и за отмяна на постановеното по него протоколно определение от 17.09.2010 г. ( по протокол № 1216) само в частта, в която е определен типа на затворническо заведение и първоначалния режим на изтърпяване на общо най-тежкото наказание от наложените му наказания по нохд№ 1956/04 г. на РС-гр. Пловдив и по нохд№ 746/04 г. и нохд№ 699/10 г. и двете дела по описа на РС гр. Пазарджик, определено по реда на чл. 23, ал. 1 НК на осъдения Т. К. Д. В искането се изтъква довод за допуснато съществено нарушение на материалния закон, който е приложен неправилно- основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, заради това, че съдът е нарушил правилата по чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Претендира се възобновяване на производството по делото и изменяване атакуваното определение като на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК бъде постановено осъденият да изтърпи наказанието от три години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален "общ" режим и в затворническо заведение от "открит тип". Прокурорът от ВКП поддържа искането като основателно по изложените в обстоятелствената му част съображения. Защитата на осъдения, адвокат К. Л. от САК, назначена по реда на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, в съдебно заседание пред ВКС поддържа искането за възобновяване по изложените в него доводи. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: С протоколно определение от 17.09.2010 г. по нчд№ 5598/10 г. на РС- гр. Пловдив е извършено групиране на основание чл. 25, вр. с чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК на наложените на осъдения Т. К. Д. наказания по следните влезли съдебни актове: по влязла в сила на 19.11.08 г. присъда по нохд№ 746/04 г. на РС- гр. Пазарджик, по която за деяние извършено за времето от 22.04.94 г. до 7.08.95 г. е признат за виновен по чл. 195, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК е осъден на три години и шест месеца лишаване от свобода; по определение от 3.05.10 г. за одобряване на споразумение по нохд№ 699/10 г. на РС Пазарджик за престъпление извършено на неустановена дата до 2.10.2003 г., чл. 354а, ал. 3, т. 1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на осем месеца лишаване от свобода и на глоба от 2 000 лв., отложено за изпълнение по чл. 66 НК за срок от три години, считано от влизане в сила определението, на 3.05.10 г.; с влязла в сила присъда на 13.07.2010 г., по нохд№ 1956/04 г. на РС Пловдив, за деянието извършено на 02.10.03 г. е осъден по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 26, ал. 1 НК и вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, вр. с чл. 2, ал. 2 НК на две години и девет месеца лишаване от свобода и на глоба от 800 лева. На основание чл. 25 НК, вр. с чл. 23, ал. 1 и ал. 3 НК съдът е определил на осъдения общо най-тежкото наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода, при режим "строг" и при изтърпяване в наказанието в затворническо заведение от "закрит тип". Присъединил е и наказанието глоба от 2000 лева като наказание в най-висок размер от останалите от същия вид, съпътстващи наложените наказания лишаване от свобода по цитираните дела. Приложен е чл. 25, ал. 2 НК и чл. 59, ал. 1 НК. Определението е влязло в сила, след изтичане срока за въззивното му обжалване. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване определението подлежи на възобновяване. Искането за възобновяване се явява допустимо и без изискване за спазване на срок, защото е подадено от главния прокурор в интерес на осъдения. РАЗГЛЕДАНО ПО СЪЩЕСТВО, ИСКАНЕТО Е ОСНОВАТЕЛНО. Доводите за допуснато нарушение на материалния закон са основателни. Искането е съобразено с фактическите данни по делото за съдимостта на Т. Д., според които, към датите на извършването на деянията по цитираните присъди и влизането им в сила, Д. не е бил осъждан преди това за други престъпления, както и за което и да било от деянията по цитираните дела, преди извършване на всяко следващо от тях. Видно от справката за съдимост на л. л. 8-11 по нчд№ 5598/10 г. на РС- гр. Пловдив, Д. има само три осъждания, отнасящи се за процесните деяния, намиращи се следователно помежду си в съотношение на реална съвкупност. Това означава, че по отношение на изпълнението на общо най- тежкото наказание за съвкупността, съдът е трябвало да приложи разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. При определяне на общо най-тежкото му наказание за съвкупността от процесните деяния, Д. е следвало да се ползва от режима на осъден за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления, за които се предвижда настаняване в затворническо общежитие от "открит" тип, при първоначален режим за изтърпяване на наказанието "общ " . При липсата на тези изводи, материалният закон е приложен неправилно. Доказано е основанието на възобновяване - съществено нарушение на материалния закон. Тъй като правилното приложение на закона налага единствено процедура по изменение на съдебния акт в частта, в която той е неправилен, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК Върховният касационен съд следва да възобнови производството по делото и измени определението относно първоначалния режим на изтърпяване наказанието лишаване от свобода и относно типа на затворническо заведение, където това наказание да бъде изтърпяно от осъдения Т. К. Д.. Воден от тези мотиви, ВКС на РБ, в настоящият състав, на основание чл. 425, ал. 1, т. 3 НПК, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК и вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 ЗИНЗС