Решение № 7258 от 29.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3572/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от М.С., гражданин на Бангладеш, чрез процесуалния му представител адвокат Я. Косарова, срещу решение № 6294/16.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12165/2025 г. по описа на Административен съд-София град, Трето отделение, 20-ти състав. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като издаден при съществени нарушения на процесуални правила, необоснован и в противоречие с приложимия материален закон. Претендира се отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора - за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е. Хичовски, в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба, като неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на четвърто отделение, приема касационната жалба като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. С., гражданин на Бангладеш, срещу решение № 5260/23.10.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от представените по делото доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт /част от нея са протокол № УП-3615/29.09.2023 г., съставен за първоначално проведеното с чуждия гражданин интервю и последващ протокол със същия номер, от дата 01.09.2025 г., съставен за интервю, в което лицето за първи път е изтъкнало налични връзки с политическа партия в Бангладеш и осъждания по няколко съдебни дела, за които твърди, че са били образувани по политически причини/ и справка за актуалната обстановка в Бангладеш вх.№ МД-02-467/26.08.2025 г., съдът установява релевантната за спора фактическа обстановка, която подробно и вярно описана в мотивите на атакувания съдебен акт, се възприема от касационната инстанция. Предвид това, за целите на настоящото изложение в обобщен вид следва да се посочи, че производството пред административния орган е образувано по молба за предоставяне на международна закрила от властите в Република България /РБ/, подадена от М. С. на 13.09.2023 г., във връзка с която на 29.09.2023 г. е проведено интервю, в хода на което чужденецът заявява, че е напуснал Бангладеш през м. юли 2023 г., легално, със самолет за Дубай и след пристигането си в България е започнал работа в крайморски хотел. Производството е приключило с отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут на М. С. от 02.10.2023 г., оставен в сила с влязло в сила съдебно решение на Административен съд-Сливен. На 09.01.2024 г. лицето подава нова молба, с която сочи ново обстоятелство - наказателно дело № 243/2022 г., образувано по обвинение срещу него. В тази връзка е проведено ново интервю - от 19.02.2024 г., в което чужденецът уточнява, че е напуснал Бангладеш през 2023 г., но заминавайки легално за Индия и по здравни причини. По тази молба е постановено решение № 477/25.03.2024 г. на председателя на ДАБ, обективираният в което отказ е отменен с влязло в сила решение по адм. дело № 5510/2024 г. по описа на АССГ, а преписката - върната на органа за ново произнасяне, по мотиви, че приложените към преписката документи на бенгалски език не са били преведени на български, респективно - не са съобразени от административния орган в противоречие с приложимите процесуални правила. След изпълнение на дадените указания, с чужденеца е проведено и трето интервю - от 01.09.2025 г., в което той отново сочи друга причина за напускане на държавата си по произход - уговорка с агенция за работа в чужбина и получена виза за България от българското посолство в Индия, изтъквайки и междувременно образуваните срещу него дела, заради които не иска да се върне, тъй като може да прекара 12-15 години затвора. Предвид различните версии на чужденеца относно причините му да напусне страната си и като преценява, че разказаната бежанска история не сочи на данни за извършено спрямо лицето преследване, още по-малко - за наличието на реална опасност от тежки посегателства върху него, а единствено на вероятни криминални прояви и налични лични причини за напускане на страната му на произход, административният орган приема, че чужденецът е икономически мигрант, търсещ по-добър живот в България, при което издава атакуваното пред първата инстанция решение, с което отказва да му предостави статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени и подробни мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в т.ч. и в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, при отчитане на закрепения в чл. 4, ал. 3 ЗУБ принцип за "non-refoulement" /забрана за връщане/. С атакуваното пред касационната инстанция решение, административният съд приема, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен и отхвърля жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в това число предвид данните от представената в хода на съдебното производство, справка на дирекция "Международна дейност" вх.№ МД-02-467/26.08.2025 г. относно Бангладеш/, АССГ приема, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената за това форма и без допуснати при това съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакувания пред касационната инстанция, акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които се споделят от касационната инстанция и е ненужно да бъдат възпроизвеждани в текста на решението й с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи с данните от представените и в касационната инстанция, справки вх.№№ МД-02-634/05.12.2025 г., МД-02-635/05.12.2025 г. и МД-02-61/23.02.2026 г. за Народна република Бангладеш, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от чуждия гражданин, международна закрила. Съдържащата се в приложените по делото справки, информация, не е опровергана от жалбоподателя пред първата инстанция /сега касатор/, чрез допустимите за това доказателствени средства и се потвърждава от установените факти за актуалната ситуация в Бангладеш, подробно обсъдени и ценени от административния съд при формиране на правните му изводи. Данните относно личното положение на чужденеца и връзките му с политическа партия и налични заповед за арест и документи от полиция, и съд /отделно от това, че са свързани с инциденти и събития, случили се в страната му след легалното й напускане със самолетен полет/, не налагат извод за налична спрямо него заплаха от смъртно наказание или екзекуция, още повече при установените промени в управлението на страната, част от което вече са членове на политическата партия, с която твърди, че е свързан. В противовес с изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани предвид данните от доказателствата по делото са направените от първоинстанционния съд изводи за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствието на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут, включително предвидените в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС, Съда/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съвкупната преценка на данните от всички приобщени по делото справки за ситуацията в Бангладеш, не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си, единствено поради факта на присъствието си на нейна територия, без значение от личното му положение. Още повече като се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС, условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/, както и неоспорените от касатора данни за обстановката в Бангладеш и това, че се явява сигурна страна. При отсъствие на предпоставките за предоставяне на международна закрила, процесният акт на председателя на ДАБ е материално законосъобразен, а оттам и постановеният от административния съд резултат за отхвърляне на жалбата като неоснователна, е правилен. По посочените съображения и споделените мотиви на административния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,