Решение № 3906 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16072/2013 г.

Решение № 3906 от 20.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16072/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 23/24.10.2013 г. по административно дело № 491/2013 г. Административен съд - Враца е отхвърлил като неоснователна жалбата на Валентин Петков Петков от гр. Роман против заповед № Р-446 от 19.07.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Мездра. Съдебното решение е оспорено с касационна жалба от Валентин Петков Петков с искане за отмяната му по съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Мездра, не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесната заповед, предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Мездра е отказал на Валентин Петков Петков да бъде включен в Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" (НП "АХУ") - дейност "Личен асистент", като личен асистент на майка му Славка Петкова Петкова, тъй като не отговаря на условията на раздел IV, точка 2.1.1 от НП "АХУ" във връзка с чл. 9 от ППЗСП (Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане) - висок месечен доход. В мотивите за отказа е посочено и, че доходът от пенсия, получен през месец юни 2013 г. от Валентин Петков Петков, е бил в размер на 205,50 лв., и е надвишавал диференцираният минимален доход на лицето от 81,25 лв. При осъщественият административен контрол заповедта е потвърдена с решение № РД 01-88/12.08.2013 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Враца. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение, с което жалбата на Валентин Петков Петков срещу същата заповед не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Обжалваното решение не страда и от твърдяните от касатора пороци. Аргументите за противното в касационната жалба не могат да бъдат споделени. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събраният доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения акт на администрацията), решаващият съдебен състав е извел обоснован извод, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган в предвидената от закона форма и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на административнопроизводствените правила и съобразяване с целта на закона. С молба-декларация от 04.07.2013 г. Валентин Петков е кандидатствал да бъде назначен за "личен асистент" на майка му - Славка Петкова, която е лице с трайно увреждане. Съгласно изискванията на Раздел IV, т. 2.2.1. от Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" за дейността личен асистент могат да бъдат включвани безработни лица, подпомагани по реда на чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане или отговарящи на условията за отпускане на този вид помощ и полагащи постоянни грижи за хора с увреждания или тежко болни лица. Според чл. 9, ал. 1 от ППЗСП право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход от предходния месец е по-нисък от определения диференциран минимален доход. От доказателствата по делото безспорно е било установено, че доходът от пенсия, получен през месец юни 2013 г. от Валентин Петков Петков е бил в размер на 205,50 лв. и е надвишавал диференцирания минимален доход на лицето от 81,25 лв. - т. е. Петков не отговаря на предпоставките за отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, защото има доход за предходния месец по-висок от определения диференциран минимален доход. Ето защо правилен е изводът на съда, че директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Мездра законосъобразно е отказал на жалбоподателя да бъде включен в Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" - дейност "личен асистент", като личен асистент на майка си, понеже Петков не отговаря на изискването на чл. 9, ал. 1 от ППЗСП във връзка с раздел IV, т. 2.2.1 от Национална програма "Асистенти на хора с увреждания". Неоснователно е оплакването на касатора, че към момента на постановяване на отказа е отговарял на условията да бъде назначен за "личен асистент". За да обоснове оплакването си, той се е позовал на раздел IV, т. 4.12, тире 5 от Национална програма "Асистенти на хора с увреждания", която хипотеза в случая не е налице. Тя касае само семейства, в които единият съпруг/а е лице с увреждане, с определена чужда помощ, а другият се грижи за него и е безработен. Петков не е женен, поради което за определяне на дохода му по чл. 9 от ППЗСП не може да се приложи правилото, на което той се е позовал, съответно не могат да не се вземат предвид минималния размер на пенсията за инвалидност поради общо заболяване и изплащания към нея процент от социалната пенсия за инвалидност, за да е налице доход в по-нисък размер от определения диференциран минимален доход. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на процесната заповед, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,