Решение № 14058 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2253/2011 г.

Решение № 14058 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2253/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на ЕТ "ВЕС - Емилия Василева" - гр. Габрово срещу Акт за установяване на публично държавно вземане № 11/13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ) в частта, в която на дружеството са определени суми за плащане от такси в общ размер от 7623,29 лв. за радио и телевизионна дейност за периода 16.06.2006 г. - 31.12.2008 г. Жалбоподателят е изложил оплаквания, че актът на СЕМ е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че за периода, за който е определена таксата, СЕМ не е извършвал надзор, доколкото самият оператор не е осъществявал радиодейност, тъй като не му е издадено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър, за осъществяване на разпространение чрез наземно радиоразпръскване. Ответникът Съвет за електронни медии - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Петрова оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна, тъй като не са налице основания за отмяна на обжалвания административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, I отделение счита, че жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Видно от представената по делото индивидуална лицензия за радиодейност № 441 - 00363/05.07.2001 г. издадена от Държавната комисия по далекосъобщенията е, че на ЕТ "ВЕС-Емилия Василева", гр. Габрово е издадена лицензията за създаване на радиопрограма "Радио Бумеранг". Лицензията е за срок от 10 години считано от датата на издаването й, и е с териториален обхват за разпространение на територия с местен обхват - гр. Велико Търново. Основният спор между страните е дължат ли се определените в акта публични вземания. Като основание за издаване на АУПДВ е посочена разпоредбата на чл. 102 ЗРТ във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 от Тарифа за таксите за радио и телевизионна дейност, а това е таксата за надзор за радиодейност. Таксата винаги е свързана с предоставяне на услуга или действие на държавен орган, а в случая това е надзорна дейност. Таксата за надзор покрива материално-техническите и административни разходи и в тежест на административния орган е да докаже, че такъв надзор е осъществен. Като се има предвид размера на годишната такса за надзор за радиодейност - 3000 лв., то СЕМ трябва да обоснове този размер със самата административна дейност по надзор. Жалбоподателят твърди отрицателни факти. Административният орган е този, който трябва да докаже положителните факти, които твърди и които са посочени в административния акт, поради което тежестта за доказване на факта на осъществен надзор пада върху административния орган, а не върху жалбоподателя. Издаването на лицензията е основание за събиране на първоначалните такси, но не и за таксата за надзор. Това е така, тъй като както се посочи по-горе дължимостта на таксата е обвързана от предоставянето на услугата, което в конкретния случай не се доказа. По делото липсват доказателства за осъществен надзор, поради което изводът, който прави настоящият съдебен състав е, че определените такси за надзор за процесния период са без основание следователно не са дължими. Представеното решение № 411/03.11.2009 г. на СЕМ, с което е прекратена индивидуалната лицензия на жалбоподателя е неотносимо към спора, тъй като то е извън релевантния период. Ирелевантно за спора е и обстоятелството, че жалбоподателят не е поискал прекратяване на лицензията му в предходни периоди, тъй като това бездействие на жалбоподателя не води до извършени действия по надзор от страна на СЕМ. Изводът, който следва от изложеното по-горе е, че таксата за надзор се дължи за упражнен надзор при реално осъществена дейност от оператора, а не само въз основа на издадена лицензия. При издаването им се събират първоначални такси, а таксата за надзор при всички случаи подлежи на доказване от административния орган и то в случаите, когато по безспорен начин е установено, че съответната радио или телевизионна програма са излъчвани и реален надзор е извършван. Разделянето от законодателя на таксите на първоначални и на годишни за надзор идва да покаже, че последната се събира, когато такъв надзор е осъществен и за което СЕМ е длъжен да представи доказателства, като по този начин обоснове и събирането на годишната такса в посочения в тарифата размер. С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав счита, че жалбата е основателна, а обжалвания административен акт като незаконосъобразен подлежи на отмяна. Относно разноските: жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски с жалбата си. Видно от представения договор за правна помощ и пълномощно към него е, че не е договорено възнаграждение, поради което на жалбоподателя следва да се определят разноски в размер на 50 лева, т. е. толкова колкото е платената държавна такса за съдебното производство. Воден от горното, Върховният административен съд, I отделение,