Решение № 15682 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9763/2017 г.

Решение № 15682 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9763/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И., гражданин на Афганистан, подадена чрез пълномощника му адв. М. Х. срещу Решение № 54 от 11.07.2017 г., постановено по адм. дело № 127 по описа за 2017 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № УРИ 4518 ОЧ - 91/03.06.2016 г., издадена от началника на Гранично полицейско управление (ГПУ) Б. за принудително настаняване на чужденец в специализиран дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" МВР. Решението се обжалва като неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване на спора по същество. В касационната жалба се обосновава, че съдът неправилно е приел жалбоподателя за придружен непълнолетен, въпреки че в действителност той е непридружен малолетен. По касационната жалба не е постъпил отговор от ответника. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от адв. Нилсен, преупълномощена от адв. Христов. Адв. Нилсен поддържа касационната жалба на изложените в нея основания и представя писмени бележки. Моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него да бъде постановено друго за отмяна на административния акт. Ответникът - началникът на Гранично полицейско управление Б. не изпраща процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена срещу решение, което подлежи на обжалване, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но по съображения, които са различни от изложените в нея. При извършената служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция установи, че обжалваното съдебно решение е недопустимо. Административният съд е достигнал до неправилен извод, че жалбоподателят разполага с правен интерес от оспорването и оттам до неправилен извод за процесуална допустимост на жалбата, с която е сезиран. В заповедта изрично е посочено, че в специализирания дом за временно настаняване на чужденци се настанява пълнолетният Д. М., роден на 01.01.1997 г., гражданин на Афганистан, който придружава С. И., роден на 01.01.2004 г. С процесната заповед не се засягат права и законни интереси на касационния жалбоподател, поради което той няма правен интерес да иска обявяването й за нищожна/евентуално отмяната й, тъй като тя се отнася до друго лице. Следователно жалбата, с която е бил сезиран първоинстанционният съд, е процесуално недопустима на основание чл. 159, т. 4 от АПК От приложените към делото доказателства не се установява касационният жалбоподател да е бил настанен в СДВНЧ с нарочна заповед, издадена по реда на ЗЧРБ. Съгласно разпоредбата на чл. 250 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяването на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Следователно производството по този ред е допустимо в хипотезите, когато са налице фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не произтичат от сочените основания. В случай, че касационният жалбоподател е настанен принудително в СДВНЧ, без да е издадена заповед за него на осн. чл. 44, ал. 9 от ЗЧРБ, то той би могъл да подаде искане до съда по чл. 250 от АПК за прекратяване на неоснователни фактически действия, изразяващи се в настаняването му в СДВНЧ. Предвид изложените съображения, като е приел, че жалбата е процесуално допустима при наличие на правен интерес за жалбоподателя, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за възникването на правото на жалба и условие за допустимост на производството, за което съдът следи служебно. По изложените съображения обжалваното решение следва да се обезсили, като на основание чл. 159, т. 4 от АПК производството по делото се прекрати като образувано по процесуално недопустима жалба. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,