Решение № 57 от 5.2.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002102365/2024 г.

Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т. 5 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от М. Р. М., чрез процесуалния представител адвокат Ц. молба за отмяна с вх.№ 6713 от 7.03.2024г. на решение по гр.д. № 2084/1999г. на Районен съд Стара Загора, за което дело – по силата на издадена от РС Стара Загора справка - е установено, че е унищожено и не е налично, пред вид изтичането на законоустановеният срок за неговото съхранение. С решението, чиято отмяна се иска е отменено направено с н.а. №... по н.д.№.../... г. дарение от Р. М. Н. на сина му М. Р. М. на 1/2 ид.ч.от апартамент, находящ се в [населено място], [улица]/ [улица]/ №..., ет..., с площ от 94кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет и по 1/2 ид.ч.от таванско и от избено помещения, заедно с 1/12 ид.ч.от дворно място от 358 кв.м., урегулирано в парцел пл.№... в кв.... по плана на града и 1/12 ид.ч.от общите части на сградата, поради отказ от даване на издръжка. Решението е влязло в сила на 12.09.2000г. Молбата за отмяна е подадена на основание чл.303, ал.1, т.5, изр.1 ГПК, като изложеното в нея твърдение е за лишаване от възможност за участие в делото поради допуснати от съда нарушения на правилата за уведомяване по чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК/отм./ Заявява, че постоянно живее в САЩ и неговият баща /ищец в производството, което е приключило с акта, чийто отмяна се иска/ е бил уведомен за адреса му /A. H., C...., USA/, поради което е следвало да го посочи по делото, за да бъде молителя надлежно уведомен на него. Адресът е бил известен на бащата, който е посещавал сина си в Америка и на същия адрес му е била открита банкова сметка и застрахователна полица. Отделно, по време на пребиваването си в Америка, той е разполагал с Калифорнийска лична карта, в която също е бил посочен адреса. След връщането на бащата в България, молителят твърди, че постоянно е поддържал връзка с него. Счита, че след като адресът на ответника е бил известен, призоваването, което е извършено по реда на чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./е в нарушение на установените правила и е довело до ограничаване на правото на защита на молителя. Срещу подадената молба за отмяна е постъпил отговор от ответницата Р. Р. М., която е сестра на молителя и наследница на починалия им баща. Изразеното от нея становище е за неоснователност на направеното искане. Представя копия от писма и твърди, че баща им е бил за последно в Америка през 1997г. При предявяване на иска през 1999г., ищецът не е бил уведомен за актуалния адрес на настоящия молител, защото последният многократно е сменял адресите си и не е поддържал контакт с баща си. Баща им се е нуждаел от средства, правени са му операции, но не е получил нито финансова, нито морална подкрепа от своя син. Бил разочарован, че синът му не поддържа връзка с него и именно заради това е подал иск за отмяна на дарението. Бащата е бил в невъзможност да научи актуалния адрес на сина си. В съдебно заседание молителят не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба с приложени доказателства от процесуалния представител адвокат К., с която се заявява, че поддържа подържа подадената молба и искането е за отмяна на постановения акт. Претендира разноски, съобразно представен на стр.208 списък, ведно с доказателства за реалното им извършване. Впоследствие /на 30.01.2025г./ са постъпили писмени бележки, в които са развити допълнителни доводи за неправилно приложение на процедурата по чл.50, ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ Твърди се, че не са спазени две от изискуемите се предпоставки на посочената норма – 1/.при завеждане на делото постоянния адрес на ответника да е неизвестен и 2/.публикацията в ДВ да съдържа елементи на призовката по чл.45 ГПК/отм./ Това е така, защото съдът не е бил установил „по безспорен и несъмнен начин“, че постоянният адрес на настоящия молител е неизвестен – в случая, посоченият при призоваването му чрез ДВ адрес е в [населено място], при представено като доказателство удостоверение, че регистрираният му постоянен адрес е бил в [населено място]. Ответната страна се явява лично и с процесуалния си представител адвокат С.. Изразеното от нея становище е за неоснователност на направеното искане. Счита, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила при призоваването на ответника в производството, приключило с решението, чиято отмяна се иска. Заради постоянната сменя на адресите, неговият адрес е бил неизвестен за ищеца.Освен това, ответникът не е бил лишен от възможност да участва в делото, защото е бил надлежно представляван от назначения особен представител. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Също претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., съобразно представен списък. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира подадената молба за неоснователна поради следното: За да е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, на която се позовава молителя – следва същият да е установил, че: 1/. вследствие на нарушаване на съответните правила, 2/.е бил лишен от възможност да участва в делото или не е бил надлежно представляван. В случая тези предпоставки не са налице. Доколкото се касае за искане за отмяна на влязло в сила през 2000г. съдебно решение, то приложими са „съответните правила за призоваване“, релевантни към посочената дата, т.е. приложим е чл.50 ал.1 и ал.2 ГПК /отм./ в редакцията ДВ, бр. 124 от 1997 г., които гласи: “Ако при завеждане на делото местожителството и адресът на ответника са неизвестни, той се призовава чрез публикация в неофициалния раздел на "Държавен вестник", направена най-малко един месец преди заседанието. Съдът разрешава призоваването да стане по този ред, след като се удостовери чрез справка в съответната адресна служба или по друг начин, че местожителството на ответника е действително неизвестно.