Решение № 10303 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2015 г.

Решение № 10303 от 6.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11433/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 145 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК във връзка с чл. 58, ал. 3 от ИК. Образувано е по жалба, подадена от Младен Стоянов Ризов от гр. Кюстендил, чрез адв. Ангел Ангелов от Адвокатска колегия - Кюстендил, срещу решение № 2389-МИ от 28.09.2015 г., постановено от Централната избирателна комисия. С жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, с което е оставена без разглеждане жалбата му като недопустима, Прави искане за неговата отмяна. Ответникът - Централна избирателна комисия, представлявана в производството от Мария Бойкинова, упълномощен член, съгласно решение № 9 от 23.03.2014 г., изразява становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 58, ал. 1 ИК. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Производството пред Централната избирателна комисия е образувано по жалба, подадена от Младен Стоянов Ризов срещу решение № 185 от 23.09.2015 г. на ОИК - Кюстендил. С обжалваното решение е оставена без уважение жалба с вх. № 126/23.09.2015 г. на Младен Стоянов Ризов - кандидат за кмет на община Кюстендил в изборите за общински съветници и за кмет на 25 октомври 2015 г. Централната избирателна комисия, в контролното производството по чл. 88, ал. 1 от ИК, е преценила решението за нищожно, поради което изпратила преписката на областния управител на област Кюстендил за произнасяне по компетентност. Настоящият състав на Върховния административен съд намира, че обжалваното решение е неправилно по следите съображения: В производството по чл. 88, ал. 1 от ИК Централната избирателна комисия действа в качеството на горестоящ орган, който в контролно производство проверява законосъобразността на обжалвани решения на общинските избирателни комисии. В случая, Общинската избирателна комисия - Кюстендил е разгледала постъпилата с вх. № 126/23.092015 г. г. жалба подадена от Младен Стоянов Ризов, с която е сезирал административният орган за извършено нарушение при провеждането на предизборна агитация, проведена на 17.09.2015 г. в читалище "Братство 1869 г." в гр. Кюстендил. При извършената преценка на фактите и обстоятелствата от значение за случая, ОИК - Кюстендил е постановила решение с което е приела, че жалбата е неоснователна, поради което е оставена без уважение. При извършената проверка от страна на ЦИК, на първо място е приела, че подадената от Младен Ризов жалба представлява сигнал по смисъла на чл. 185 от ИК, поради което административното производство следва да бъде проведено по реда на чл. 185, ал. 2 от ИК. След като е установено нарушаване изискванията за компетентност, Централната избирателна комисия е обявила нищожност на административния акт, като е изпратила преписката на областния управител на област Кюстендил. Така постановеното решение е незаконосъобразно. В настоящия случай е видно, че административният орган е сезиран от жалбоподателя за извършени нарушения на изборния процес, а именно - по чл. 168, ал. 3, чл. 175 и чл. 182, ал. 1 от ИК. В разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ИК са определени изрично правомощията на Общинската избирателна комисия, като в т. 22 на същия текст е предоставено правомощието да разглежда всички жалби и сигнали за нарушения на изборния процес, поради което с оспореното решение, ОИК - Кюстендил се произнесла по материя за която й е възложена законова компетентност. В протокол № 256 от проведеното заседание на 28.09.2015 г., членовете на Централната избирателна комисия са провели обсъждане единствено на предложението за диспозитив на обжалваното пред настоящата инстанция решение. В проведеното производство пред Централната избирателна комисия не са разгледани доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на обжалваното решение № 185 от 23.09.2015 г. на ОИК - Кюстендил относно твърдените от жалбоподателя нарушения. На следващо място, обжалваното решение не съдържа мотиви, изразяващи правни и фактически основания във връзка с конкретно развилото се административно производство. Производството е инициирано от конкретен правен субект с точно формулирано искане и предвид бланкетния характер на разпоредбите, посочени като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които да квалифицира като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитираните разпоредби. При липсата на фактически основания, изложени в решението, в протокола от заседанието или в друг документ - изходящ от органа, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право за постановяване на процесното решение. Липсата на фактически и правни основания за постановеният административен акт съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 2 и 3 от АПК. По тези съображения обжалваното решение следва да се отмени, а преписката да се върне на ЦИК с указания да се произнесе с решение, с излагане на фактически и правни основания и при съобразяване разпоредбата на чл. 496 от ИК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс и чл. 173, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение.