Решение № 5862 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3033/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Началника на Шесто/06/ Районно управление/РУ/ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ОД на МВР/ - Пловдив, чрез гл. юриск. Пенкова срещу Решение 1429/14.02.2025 г., постановено по адм. дело 1771/2024 г. по описа на Административен съд - Пловдив /АС Пловдив/. С обжалваното решение по оспорване на Й. К. К. е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ 6/31.07.2024 г., издадена от Началника на 06 - то РУ при ОД на МВР Пловдив, с която му е било наложена принудителна административна мярка Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години. С решението ОД на МВР - Пловдив е осъдена да заплати на Й. К. разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения, че по делото безспорно е установено извършеното от жалбоподателя нарушение и правилно е ангажирана отговорността му. Счита, че при така установената фактическа обстановка съдът е следвало да приложи правомощието си по чл.172, ал.2 от АПК и да измени оспорения административен акт. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по касация Й. К. К., чрез адв. О. Найденов оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е била Заповед за налагане на ПАМ 6/31.07.2024 г. на Началника на 06-то РУ при ОД на МВР - Пловдив, с която на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия/ЗООРПСМ/, вр. чл.21, т. 10 от същия закон, на Й. К. е наложена ПАМ Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години. Установено е от фактическа страна, че на 28.07.2024 г. за времето от 22:48 ч. до 22:49 ч. в гр. Пловдив, в спортен обект Христо Ботев, находящ се на бул. Източен 10, по време на провеждане на футболна среща от кръг на Първа професионална лига между отборите на ПФК Ботев и ПФКЛокомотив, Й. К. като посетител на мероприятието е извършил следното нарушение: последователно избутва множество лица в различни посоки, като с това предизвиква сбиване на феновете и извършва противообществена проява /спортно хулиганство/ по смисъла на ЗООРПСМ. Административният орган е приел, че К. е нарушил нормата на чл.21, т. 10 от ЗООРПСМ и на основание чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ му е наложена ПАМ Забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от две години. При така установеното от фактическа страна и след като е обсъдил събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, предвид представените Заповед 8121з-247/05.03.2021 г., Заповед 8121к-6343/31.07.2017 г. и Заповед 8121к-10244/28.10.2020 г., в предписаната от закона писмена форма и съдържа предвидените от закона реквизити. Спазен е процесуалният ред за издаване на заповедта. Същата е издадена в рамките на посочения в чл. 30, ал. 1 от ЗООРПСМ срок от 24 часа, нарушението е установено по предвидения в закона ред, като е съставен акт за установяване на нарушението. Решението за издаване на заповедта за налагане на ПАМ е взето на основание чл. 30а, ал. 1 от ЗООРПСМ, въз основа на приложените към преписката материали. Съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗООРПСМ предвижда за извършени противообществени прояви по чл. 21, т. 1 10 да се налага глоба от 1000 до 2000 лв. и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от една до две години. В случая с процесната ПАМ е наложена забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина за срок от две години, т.е. в предвидения от закона максимален размер, без да са изложени от административния орган мотиви за продължителността на този срок. Съдът е посочил, в преписката не се съдържат доказателства, които да обосновават налагането на процесната ПАМ следва да се наложи за срок по - голям от минималния, като такива биха могли да бъдат и други извършени от жалбоподателя противообществени прояви, но данни в тази насока не се съдържат по преписката. С оглед горното съдът е приел, че издаденият административен акт, е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по делото. Правилно е прието, че при налагане на процесната ПАМ е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на посочване на мотиви за продължителността на срока, за който е наложена мярката, поради което актът не съответства и на целта на закона. Съдът правилно е приел, че в тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, обосноваващи необходимостта от налагане на ПАМ, но и нейната продължителност, което в случая не е направено. За да бъде законосъобразен актът за налагане на ПАМ, той трябва да е издаден в съответствие с целта на закона, а това означава принудата да бъде насочена единствено към осъществяване на непосредственото предназначение на мярката. Органът е длъжен да приложи съответната мярка, с която ще бъде постигната целта на закона, като във всички случаи следва да изложи обосновани мотиви. Не е спорно, че в оперативната самостоятелност на административния орган е да определи срока, за който се налага принудителната административна мярка, в рамките на предвидените от закона граници - от една до две години, но ако е определен срок над минималния, предвиден в закона такъв, следва да са изложени мотиви. Липсата на мотиви, когато органът действа при оперативна самостоятелност, е основание за отмяна на издадения административен акт. Срокът на принудителната административна мярка е съществен елемент на материалната й законосъобразност, защото именно продължителността на въздействие на административната принуда е в най-голяма степен гаранция за постигане на целта на принудителната мярка и в най-голяма степен се отразява на засягането на субективните права и законни интереси на нейния адресат. При определяне на срока на принудителната административна мярка административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, както беше посочено по-горе. В тези случаи, когато съдът прецени, че актът е незаконосъобразен, неговото правомощие се изчерпва с отмяната на акта. Съгласно чл. 145, ал. 1 от АПК административният акт подлежи на контрол за законосъобразност, не и за целесъобразност. А именно проява на целесъобразността е свободата на органа на преценка и на избор на средства и начини на действие измежду няколкото възможни и законосъобразни. По този начин законодателят, от една страна, запазва свободата на действие на административния орган, която е приел, че е необходима, за да може най-пълно и точно да бъдат постигнати целите на държавната регулация, а от друга предпазва съда от необходимостта да излезе от рамките на правораздавателния характер на дейността си и да преценява целесъобразността на конкретни управленски решения. В тази връзка неоснователни са доводите на касатора, че съдът е следвало да приложи правомощието си по чл.172, ал.2 от АПК и да измени оспорения административен акт в частта му по отношение срока на процесната ПАМ. С оглед изложеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касаторът не претендира разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение