Решение № 7270 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 513/2010 г.
ВАСI отделение02.06.2010 г.докладчик Анна Димитрова
Диспозитив
Отменя решение № 96/09.11.09 г. по адм. дело № 709/2009 г. на Административен съд - София - град. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7270 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 513/2010 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Фортес" ООД, гр. София, срещу решение № 96/09.11.09 г. по адм. дело № 709/2009 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 20003643/04.02.2008 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - гр. София, в частта на непризнато право на данъчен кредит в размер на 166 277, 60 лв. и съответните лихви за просрочие. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е приел за установено, че с РА законосъобразно e отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 166 277, 60 лв. за данъчните периоди през 2004 и 2005 г. поради липса на доставка от преките му доставчици към него по фактурите за изработка на рекламни материали. Оплакването за допуснато съществено съдопроизводствено е основателно. В нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК не са обсъдени възраженията на жалбоподателя и представените от него доказателства с оглед твърденията му, че същият е поръчал рекламните материали на подизпълнители, които са ги изработили и той от своя страна като изпълнител ги е престирал на своите възложители - рекламодатели, през същите ревизирани периоди и по тези негови доставки като изпълнител няма корекции - тоест данъчните органи са приели, че наистина е престирал. Следвало е да бъде направен комплексен анализ на представените приемо- предавателни протоколи за всеки рекламен материал както от доставчика на жалбоподателя към него, така и от жалбоподателя към неговия възложител - рекламодател, договорите за изработка, заявките за поръчка и съдържанието на фактурите. От мострите може да се направи извод предвид логото по тях, текстовете и т. н. дали са изработени за нуждите на същия рекламодател. Поради така направеното възражение за последваща престация е следвало да се анализира влязлата в сила, необжалвана част на РА - дали органите по приходите са приели, че жалбоподателят в качеството на изпълнител е доставил същите рекламни материали на други лица и ако да - от къде ги е получил, ако не са получени от доставчиците, които са му ги фактурирали, като при необходимост и да се формулира подходяща задача на ангажираната от страната съдебно - счетоводна експертиза. Предвид изложеното решението като неправилно - постановено при съществено съдопроизводствено нарушение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане, при което да бъде съобразени изложеното в предходния абзац. По разноските за касационната инстанция следва да се произнесе АС при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение