Решение № 3001 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12142/2014 г.

Решение № 3001 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12142/2014 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България срещу решение № 384 от 01.08.2014 г., постановено от Хасковския административен съд по адм. д. № 437/2014 г. С обжалваното решение, по жалба на Ебрахим Васеи е отменено решение № 2035/19.03.2014 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет и преписката е изпратена на органа за ново произнасяне при съобразяване с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са неправилно приложение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Ебрахим Васеи не изразява становище по касационната жалба. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за основателност на касационната жалба. Според прокурора основателен е изводът на административния орган за недостоверност на бежанската история и неправилно съдът е приел, че административният орган не е съобразил изводите си с оглед обстоятелствата по преписката. Според прокурора обосновано е и съмнението в променената религиозна принадлежност на чужденеца. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. В решението си, административният орган е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденеца, макар той да сочи като основание за страх от преследване участието си в протести срещу правителството. Административният орган е преценил историята на чужденеца като недостоверна поради констатирани множество несъответствия и противоречия във фактите и обстоятелствата, съобщени от него по време на различните интервюта Административният орган е приел, че по отношение на кандидата не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като решението му да замине от Иран не е продиктувано от тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Посочен е като ноторно известен факт липсата на въоръжен конфликт в Иран. Органът е анализирал информацията от справката от 13.01.14 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ, достигайки до извода, че изборната победа на Рухани за президент на Иран дава основания за оптимизъм във връзка с правата на човека в Иран. Административният съд е отменил решението изцяло, преценявайки като необоснован извода на административния орган за липса на предпоставките за предоставяне на бежански статут на чужденеца на основание заявената от него бежанска история. Приел е, че органът не е изследвал задълбочено същността на причината, поради която чужденецът е напуснал страната си. Съдът е посочил, че в хода на всички интервюта, проведени с чужденеца, той е заявявал, че е бил задържан двукратно, което според съда обосновава твърдението му за изпитван страх от преследване. Съдът е потвърдил, че в съобщените от чужденеца факти на отделните интервюта има различия, които обаче не са толкова съществени, че да обусловят извод за недостоверност на бежанската история. Според съда, разказаната от чужденеца история се подкрепя от представената призовка от 13.01.2013 г., с която Ебрахим Васеи е призован да се яви в Ислямски революционен съд по обвинение в участие в протестни действия, застрашаващи националната сигурност и обществения строй, която призовка не е обсъдена от административния орган. Крайният извод на съда е, че липсват изложени от административния орган мотиви по съществото на спорния въпрос - дали жалбоподателят се явява преследвано лице по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Според съда по отношение на отказа за предоставяне на хуманитарен статут, органът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка, тъй като не е изследвал хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, дали отправеното срещу оспорващия обвинение за участие в протестни действия, застрашаващи националната сигурност и обществения ред се наказва със смъртно наказание или екзекуция, както и дали може да доведе лицето до излагането на реален риск от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Това изследване е било необходимо според съда с оглед информацията, съдържаща се в представената справка за осъществено съдебно преследване на активисти на "Зеленото движение", попадането им в затвора и липсата на достатъчно усилия за смекчаване на държавния натиск срещу протестиращите. Съдът е формирал извод, че при издаване на решението, административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Административният съд е посочил също така, че органът не е обсъдил обстоятелство, което е било факт към момента на издаване на обжалваното решение, а именно - покръстването на жалбоподателя, приемането от него на православното християнство, удостоверено със Свидетелство за свето кръщение № 7/07.02.2014 г. Съдът е посочил също така, че съобразно информацията от справката за ситуацията в страната на произход на чужденеца, промяната на религията не е без последствия за лицето, което го е направило. Настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно. Неправилен е изводът на съда за липсата на мотиви от административния орган по въпроса, дали жалбоподателят се явява преследвано лице по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Административният орган е достигнал до извода за недостоверност на разказаната от чужденеца бежанска история, което означава, че органът не се е убедил, че чужденецът изпитва страх от преследване в страната си на произход поради причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. От фактите и обстоятелствата, съобщени от чужденеца при проведените с него интервюта, не могат според настоящия съдебен състав, да се извлекат предпоставките на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Става ясно, че чужденецът е задържан от властите два пъти, заради участието му в протести. От съобщената информация не става ясно обаче, заради какво са били тези протести, респективно, не са съобщени факти и обстоятелства, от които да се формира извод, че страхът от преследване е заради расата, религията, политическа принадлежност или за принадлежност към определена социална група. По време на проведените интервюта, чужденецът неколкократно е заявил, че не е чл. на политическа партия. Заявил е, че е привърженик на "Зеленото движение", но от съобщените данни, не става ясно, дали това е причината за двукратното задържане на чужденеца. От информацията, съдържаща се в справката от дирекция "Международна дейност" към ДАБ се установява, че властите предприемат мерки срещу активистите на Зеленото движение и техните семейства. Чужденецът не съобщава такива мерки да са предприети срещу членовете на семейството му, останали да живеят в Иран. Отново, видно от интервютата е, че чужденецът е мюсюлманин, което означава, че той не би могъл да изпитва основателен страх от преследване заради религиозната си принадлежност в страната му на произход. Този извод не се променя и с представеното от жалбоподателя свидетелство за свето кръщение. Чужденецът не сочи конкретни факти и обстоятелства, които са залегнали в основата на решението му за промяна в религиозната му принадлежност. По делото липсват данни, че чужденецът е променил религията си в резултат на своя дълбока убеденост и осъзната решимост. В този смисъл само представеното свидетелство за свето кръщение не доказва според настоящия съдебен състав, че чужденецът реално и убедено е променил своята религиозна принадлежност. Обоснован е и изводът на административния орган, че спрямо кандидата не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Кандидатът е съобщил по време на първото и последното, проведено с него интервю, че по време на второто му задържане е бил тормозен. По време на последното проведено с него интервю е конкретизирал и действията, с които е извършен този тормоз. Чужденецът съобщава, че при първото му задържане е бил държан в полицейския участък. За второто задържане, кандидатът не сочи това, а разказва за задържането му в " някаква къща", след което оставянето му в "една гора". От разказа му за второто задържане, не може да се направи категоричния извод, че то е направено от органите на реда. Липсват данни от разказа на чужденеца, той да се е оплакал в полицията от действията на тормоз при второто му задържане. От съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства не може да се направи извода, че в държавата му на произход, чужденецът би бил изложен на реална опасност от тежки посегателства върху личността му, които да са провокирани от действия или бездействия на държавни органи. От друга страна, административният орган изчерпателно е анализирал обстановката в страната на произход на чужденеца след изборната победа на президента Хасан Рухани през м. юни 2013 г., обосновано приемайки, че тя дава основание за оптимизъм във връзка с правата на човека в Иран. По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като неправилно. Решението следва да се отмени, а вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на Ебрахим Васеи, гражданин на Иран срещу решение № 2035 от 19.03.2014 г. на заместник председателя на ДАБ при МС. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд