Решение № 347 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 123/2008 г.

Решение № 347 от 30.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 123/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК, вр. чл. 218а ГПК (отм.) Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от С. И. Д. срещу решение от 9.11.2007 г. по гр. д. № 259/2007 г. на Габровски окръжен съд, с което е допуснат до делба апартамент в гр. С., при равни дялове за страните. Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и че при постановяването му са нарушени съществени процесуални правила. Ответникът И. В. Д. не взема становище по делото. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 14.06.2007 г. по гр. д. № 8/2007 г. на Севлиевски РС, е допуснал делба на апартамент в гр. С., при равни дялове за страните. Приел е за установено, че страните са били в брак от 23.09.1995 г., който е прекратен с решение по гр. д. № 77/2007 г. на Севлиевски РС на 28.11.2006 г., а процесният апартамент е закупен от страните с нот. акт № 22/1997 г. на нотариус при Севлиевски РС на 20.01.1997 г. и е заплатен на продавачите в брой - 563572 лева, т. е. придобиването му е станало по време на брака между страните. Жалбоподателката е поддържала, че апартаментът е закупен изцяло със средства подарени й от нейния баща. Съдът, като е анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства е приел, че презумпцията за общност не е оборена, тъй като и двамата фигурират като страни по сделката, а и са заплатили заедно цената видно от нотариалния акт, който в тази си част има характер на разписка. Въззивният съд правилно е приел за установено, че не са представени доказателства, че сумата е платена изцяло от бащата на жалбоподателката и то като дарение направено само за нея, а не на семейството, още повече, че по делото е приет като доказателство и предварителен договор за покупка от 28.03.1996 г., където отново като купувачи и двамата съпрузи и изрично е записано, че двамата заплащат 100 000 лева капаро, още 500 000 лева до 31.05.1996 г. и още 500 000 лева до 12.01.1997 г., а има отбелязване на същия за плащане на сумите на посочените дати от двамата съпрузи. При така установените обстоятелства въззивният съд правилно и в съответствие със закона е приел, че установения принцип в Семейния кодекс за общност на вещите, придобити през време на брака, е съвместният принос. Правилно след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът в обжалваното решение е достигнал до извода, че в случая презумпцията за общност на придобитото по време на брака имущество, предвидена в разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от СК, не е оборена. поради което е приел за установено, че процесният апартамент не е индивидуална собственост на ищцата- жалбоподател в настоящето производство и е приел, че процесния имот е придобит в съпружеска имуществена общност. С решението по чл. 282 от ГПК (отм.) съдът като е установил, че процесния апартамент е съсобствен, както и какви са дяловете на съделителите в признатата съсобственост е допуснал делба на същия при равни дялове при точно приложение на материалния закон. В делбения процес въпросът за собствеността на имота е преюдициален - за да допусне делбата, съдът трябва преюдициално да установи, че вещта е съсобствена между страните, както и да установи какъв е размера на идеалните им части. За да установи това, той трябва да разгледа и се произнесе по всички твърдения на съделителите за наличието на съсобственост, за правата на всеки, както и за правата на някой от тях, изключващи правото на другите, което в конкретния случай той е направил, като е намерил за неоснователна претенцията на жалбоподателката по чл. 21 СК. С оглед на така изложените съображения Върховния касационен съд намира, че въззивният съд е постановил атакуваното решение при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Ето защо в съответствие с разпоредбата на чл. 218ж от ГПК обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното състав на четвърто гр. о. на Върховния касационен съд