Решение № 11271 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2009 г.

Решение № 11271 от 2.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9510/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е образувано по касационна жалба на Марин Тодоров Маринов, от гр. София против решение № 7324/4.06.2009 г. по адм. дело № 5214/2009 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, в частта му, с която е отменено решение № 242/9.04.2009 г. на Министерски съвет на Република България по т. 1 досежно обявено кризисно положение по Закона за управление при кризи (отм.) на територията на област София и е прогласена нищожността на същото решение по т. 2, изречение първо, с което се създава Национален кризисен щаб. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност, касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответните по жалбата страни, Министерски съвет, Столична община и Ангел Стефанов Манчев, от гр. София не изразяват становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. Правилно първостепенният съд е изследвал процесуалните предпоставки по възникване и упражняване на правото на съдебно оспорване, отчитайки засегнатите права и интереси на участниците в производството, поради което атакуваното съдебно решение е допустимо. Оспореният административен акт на Министерския съвет на Република България в частта му по т. 1 и т. 2, изречение първо е издаден на основание чл. 10, т. 5 и чл. 53-61 от Закона за управление при кризи (отм.), чл. 137, ал. 1 т. 1, б. "л" от Закона за устройство на територията, чл. 20, ал. 4 и чл. 21 от Закона за администрацията и засяга правомощия на кмета на Столична община като последната по аргумент от чл. 147, ал. 1 от АПК има интерес от търсената съдебна защита. С издаденото решение, предмет на съдебен контрол, Министерският съвет е обявил кризисно положение по смисъла на Закона за управление при кризи на територията на област София и е създал кризисен щаб с председател Тодор Модев - областен управител на област София. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за управление при кризи (отм.) криза е всяка промяна на установеното състояние на живот, обхванала територии, обекти, сектори и сфери на икономиката и обществения живот или околната среда, предизвикана от човешка дейност или природни явления, в резултат на която условията за съществуване и за осъществяване на дейност в променената среда са силно нарушени. Настоящата инстанция споделя изводите на първостепенния съд за липса на установени в административното производство и в хода на съдебното дирене фактически основания за наличие на криза във връзка със сметосъбирането и сметоизвозването в столицата според дефиницията, заложена в цитираната разпоредба. Детерминираните от това последици правилно са съобразени като нарушение на материалноправни разпоредби, обосноваващи порок по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК. Правилно е съдебното решение и в частта му, с която е обявена нищожността на решение № 242/09.04.2009 г. на Министерски съвет на Република България по т. 2, изречение първо, с която се създава Национален кризисен щаб. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за управление при кризи (отм.) министър-председателят е органа, който със заповед създава Национален кризисен щаб. Законодателят точно е определил компетентността и установената форма за реализиране на правомощия при наличие на фактически основания според посочените в чл. 2, ал. 1 от Закона за управление при кризи (отм.). В случая издаването на оспорения акт в частта на неговата т. 2 изречение първо е осъществено от Министерския съвет в условията на липса на материална компетентност, който порок според силата на своя интензитет обуславя нищожност. Неналични са наведените касационни основания за нарушения на съществени съдопроизводствени правила поради непредоставено технологично време на касатора за запознаване с "материали по делото". Канцеларското досие е било надлежно окомплектовано с административната преписка още при образуването на делото, а в хода на процеса съдът е осигурил пълноценна възможност за запознаване с всички доказателства и равнопоставено участие на всяка от страните. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав