Решение № 3134 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11826/2010 г.

Решение № 3134 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11826/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане, подадено от Райна Стоянова Брънекова от гр. Трявна, за отмяна на влязло в сила решение № 4637 от 09.04.2010 г., постановено по адм. дело № 11884 от 2009 г. на Върховния административен съд - четвърто отделение, на потвърденото с него решение № 1 от 11.05.2009 г. по адм. дело № 2 от 2008 г. по описа на Окръжния съд - гр. Габрово, и решение № 8 от 01.02.2008 г. по адм. дело № 25 от 2004 г. на Окръжния съд - гр. Габрово - в отхвърлителната част. Искателката твърди, че са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1, 4 и 5 АПК, поради което претендира отмяна на посочените решения и връщане на делото за ново разглеждане. Излагат се съображения, че в решение № 4637 по адм. дело 11884 от 2009 г. не е взето предвид, че с решения по адм. дела № 4235 и 4242 от 1995 г. са потвърдени необжалваеми влезли в законна сила две решения на общинската ПК, с която им е възстановена собствеността в съществуващи стари реални граници. След като спорът е разрешен с влезли в сила решения, той не може да бъде пререшаван и последващите решения са недействителни. След това са развити в искането съображения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани с доказателствата по делото, както и приемане на документи с невярно съдържания, нарушения на материалния закон и необсъждане на представените доказателства. Молителката счита, че с това са нарушени нейните права, и навежда доводи за незаконосъобразност на издадени от различни административни органи актове в производствата по издаването им. С искането се претендира отмяна на решенията и постановяване на законосъобразно решение с уважаване на жалбата против заповед № 174 от 09.07.2003 г. на областния управител на област Габрово в отхвърлената част. Ответникът по искането - областният управител на област Габрово, и заинтересованите страни не вземат становище. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и изложените в искането доводи за отмяна, приема за установено следното: Производството по делото е започнало с жалба на Райна Брънекова против заповед № 174 от 09.07.2003 г. на областния управител на област Габрово, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен план на новообразуваните имоти в М 171000 на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на територията на община Трявна. С решение № 8 от 01.02.2008 г. по адм. дело № 25 от 2004 г. на Окръжния съд - гр. Габрово, е обявена нищожността на заповед № 174 от 09.07.2003 г. на областния управител на област Габрово в частта относно имоти № 52603, 52604, 52701, 52705, 52706, 527067 и 527, без номер, в масив 52, така както е отразено по скицата към заключението на вещото лице Иванчев на л. 273 от делото с червен цвят, която се счита за неразделена част от решението. В останалата част - по отношение на имоти 527002, 527003, 527004, 526001 и 526002 по плана на новообразуваните имоти, жалбата на Райна Брънекова е отхвърлена като неоснователна и недоказана. С решение № 10969 от 22.10.2008 г. на Върховния административен съд - IV отделение, е отменено решението в частта, с която е отхвърлена жалбата, и делото е върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото, образувано под номер 2 от 2008 г. на Габровския окръжен съд, отново е отхвърлена жалбата на Райна Брънекова по отношение на имоти № 527002, 527003, 527004, 526001 и 526002. Това решение е обжалвано пред Върховния административен съд, който с решението, чиято отмяна се иска - № 4637 от 09.04.2010 г., е оставил в сила решение № 1 от 11.05.2009 г. по адм. дело № 2 от 2008 г. на Габровския окръжен съд. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира, че искането за отмяна на предявените основания е неоснователно по следните съображения: Прилагането на извънредния способ за отмяна на влезли в сила порочни съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В искането се поддържа наличие на основания за отмяна по чл. 239, т. 1, 4 и 5 АПК. Според т. 1 основание за отмяна е налице, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В случая, макар и да се твърди наличие на това основание, изобщо не се сочат нови доказателства. Такива се твърдят, но не са представени нито с искането, нито пък в съдебно заседание, за да могат да се преценят от съда. Предвид това не е налице твърдяното в искането основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, както се посочи и по-горе, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива, след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, и след като такива липсват, то искането се явява неоснователно. Според т. 4 на чл. 239 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Това основание в случая не е налице, тъй като не е представено решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска, нито се твърди, че такова решение е постановявано и съществува. Следва да се отбележи, че молителката не е изложила никакви доводи или съображения във връзка с посочените основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и 4 АПК, а наличието на такива не може да бъде изведено и от данните по делото. Според т. 5 на чл. 239 АПК, посочено също като основание за отмяна, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая искателката не твърди, че е налице която и да било от хипотезите по цитираната норма. От данните по делото е видно, че същата е участвала лично (подписани молби от нея) и чрез пълномощници - адвокати и съпруг, както по делото пред Габровския окръжен съд, така и в касационното производство пред Върховния административен съд, по които са постановени двете съдебни решения, чиято отмяна се претендира. Няма данни да е възпрепятствана или да е било ограничено правото й на защита или на участие в процеса. По делото не са представени доказателства, че поради наличие на препятствие, което не е могла да отстрани, тя или пълномощникът й не са могли да вземат участие при разглеждането на делото или да упражнят регламентирано в закон право. Това, че не е прието възражението й за отвод на състава на съда, не е основание да се приеме наличие на нарушено право на защита или участие в процеса. Следва да се отбележи, че по същество претенциите на молителката по искането за отмяна представляват касационни основания за преразглеждане на решението на Върховния административен съд по адм. дело № 11844 от 2009 г. и на потвърденото с него решение по адм. дело № 2 от 2008 г. на Габровския окръжен съд по съображения за неправилност поради допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. По изложените съображения не са налице твърдените основания за отмяна по чл. 239, т. 1, 4 и 5 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд - петчленен състав,