Решение № 12282 от 1.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6015/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), чрез процесуален представител, против решение 51/02.03.2021г., постановено по адм. дело 640/2020г. по описа на Административен съд -Добрич/АС-Добрич/. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли за отмяната му. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Вълков 8ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество, е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционния съд по жалба на Вълков 8ЕООД, е отменил заповед 472/23.11.2020г., в частта по т.I, издадена от Изпълнителния директор на ИАРА, с която поради наличието на установено по надлежни ред с влязло в сила НП 08-14/12.03.2019г., издадено от Н-к отдел Рибарство и контрол-Черно море гр.Бургас, извършено тежко нарушение по см. на чл.42, §1, б.а, във вр. с чл.3, §2 и §1, б. в от Регламент(ЕО) 1005/2008 на Съвета, на юридическото лице Вълков 8ЕООД, притежател на разрешителното за стопански риболов с 08107603/06.08.2012г. на основание чл.3, ал.1 и 2 от Наредба 3 от 2013г. и чл.18д от ЗРА, са присъдени 6(шест) точки за риболовен кораб с външна маркировка ВН4601. В т.I от заповедта е посочено, че точките се присъждат съобразно предвиденото в т. 8 от приложението към чл.3, ал.1 от Наредба 3 от 2013г., поради наличие извършване на тежко нарушение по чл.3, §1, б.в от Регламент(ЕО) 1005/2008 на Съвета: извършване на стопански риболов с тралиращ риболовен уред, в крайбрежната забранена за риболов зона, която представлява закрит район (по см. на чл.3, §1, б.в от Регламент(ЕО) 1005/2008 на Съвета), северно от нос Калиакра, в зоната на разстояние с отдалеченост под 1 морска миля от бреговата ивица, в нарушение на Заповед РД-09-98/26.02.2016г., издадена от министъра на земеделието и храните на осн. чл.30, ал.1, т.3 от Закона за рибарството и аквакултурите(ЗРА). За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при нейното издаване АО е допуснал съществено процесуално нарушение, а именно нарушение на чл.26, ал.1 и чл.34 АПК, като по делото няма данни, че дружеството, притежател на разрешително за стопански риболов, е уведомено по реда на чл. 26 АПК за откритото производство по чл.18д ЗРА, което е санкционно по своя характер. АС-Добрич е счел, че оспорената заповед по т.I не съдържа мотиви относно критериите за определяне на дадено нарушение като тежко по см. на чл.3, §2 от регламент Регламент(ЕО) 1005/2008 на Съвета, и затова е издадена при неспазване изискванията за форма и в противоречие с материалния закон. Според съда в Наредба 3 от 19.02.2013г. за прилагане на точкова система за извършени тежки нарушения по смисъла на Регламент(ЕО) 1005/2008 на Съвета от 29.09.2008г. за създаване на система на Общността за предотвратяване, възпиране и премахване на незаконния, недеклариран и нерегулиран(ННН) риболов, за изменение на регламенти (ЕИО) 2847/93, (ЕО) 1936/2001 и (ЕО) 601/2004 и за отмяна на регламенти (ЕО) 1093/94 и (ЕО) 1447/1999, няма критерии съобразно изискването на чл.3, §2 от Регламента /Наредбата/, въз основа на които да се извърши преценка за законосъобразност дали правилно АО е приложил материалния закон като е определил процесното нарушение като тежко. Приел е, че АО е допуснал нарушение на чл.35 АПК като е издал заповедта при неизяснена фактическа обстановка -не е посочено нито количеството на уловената на 13.09.2018г. риба нито нейният вид. АС-Добрич е достигнал до извод, че оспорената заповед е издадена в противоречие с разпоредбата на чл.3, §2 Регламент(ЕО) 1005/2008. Решението е неправилно. Споделя се заключението на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган съобразно чл.3, ал.2 от Наредба 3 от 19.02.2013г. Останалите изводи на съда са необосновани и несъответни на установената фактическа обстановка по делото и приложимите материалноправни норми. Противно на възприетото от АС-Добрич, в Наредба 3 от 19.02.2013г. се съдържат критерии за извършване на преценка относно тежестта на извършеното нарушение по см. на чл.3, §2 Регламент(ЕО) 1005/2008. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата за всяко от нарушенията по смисъла на чл.42, параграф 1, буква "а" от Регламент (ЕО) 1005/2008 притежателят на разрешителното за стопански риболов получава съответен брой точки съгласно приложението. В ал.6 на чл.3 от Наредбата са въведени критерии за тежко нарушение по см. на чл.42 §1 Регламент (ЕО) 1005/2008 ( т.е. включително дейностите, представляващи ННН съгласно посочените в чл.3 на Регламента критерии) съгласно изискването на чл.42 §2 от цитирания Регламент: всички нарушения посочени в Приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата, с изключение нарушение, изразено в неизпълнение на: 1. задълженията за записване и отчитане на улова, когато незаписаните и неотчетени количества са до 50 кг включително еквивалентно живо тегло за всички видове риби и други водни организми, с изключение на риби от вида калкан; 2. задължението за предаване на декларация за произход в установените срокове в чл. 19, ал. 11 и чл. 20, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите с не повече от 15 дни. В този смисъл неправилен е извода на АС-Добрич за немотивираност на оспорения акт. В същия е налице индивидуализиране на нарушението по отношение деянието, представляващо ННН, начина на неговото извършване и извършителя, съобразно информацията, съдържаща се в АУАН от 14.09.2018г. в качеството му на официален удостоверителни документ и съответно писмено доказателство в административното производство по издаване на оспорената заповед, при влязло в сила НП 8-14/12.03.2019г, а именно: извършване на стопански риболов с тралиращ риболовен уред в забранена със заповед на МЗХ крайбрежна зона, с отдалеченост под една миля от бреговата ивица северно от нос Калиакра, представляваща закрит район по см. на чл.3, §1, б.в от Регламента. При тези данни правилно АО в оспорената част от заповед 472/23.11.2020г., е приложил разпоредбата на чл.18д ЗРА вр. с нормите на чл.42, §1, б.а вр. чл.3 §2 и §1, б.в на Регламент (ЕО) 1005/2008, и т.8 от Приложение към чл.3, ал.1 от Наредбата. Неправилен е изводът на АС-Добрич, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Характерът на производството по чл.18д ЗРА предполага влязло в сила НП по отношение на извършителя, като АО е обвързан с фактическите установявания в АУАН. В случая допуснатото нарушение от АО на чл.21 и чл.34 АПК не е от категорията на съществените, защото не се отразява на съдържанието на завършващия производството административен акт. Дружеството е упражнило правото си на съдебно оспорване, при което е имало възможност да представи доказателства, евентуално несъбрани от АО, и да упражни в пълен обем правото си на защита. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, на касатора следва да се присъдят сторените разноски за касационната инстанция-юрисконсултско възнаграждение в размер а 100лв. и платена ДТ за касационната инстанция в размер на 70лв. Разноски за производството пред първата инстанция не са претендирани от касатора и не следва да се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,