Решение № 60 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5881/2007 г.

Решение № 60 от 23.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5881/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. В. Б. от гр. С. срещу решение № 135 от 5.07.2007 г. по гр. д. № 1567/2006 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение от 13.05.2006 г. по гр. д. № 634/2005 г. на СГС, I-9 с-в. С това решение е отхвърлен предявен от касатора срещу министерство на о. осъдителен иск по чл. 49 и 86 ЗЗД за сумата общо от 20138.82 лв. като неоснователен. Развити са доводи за неправилно прилагане на материалния закон - касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Касаторът е поддържал, че ответникът не е предприел действия за получаване обезщетение по сключен договор "Застраховка гражданска отговорност", след като е настъпило застрахователно събитие - пътнотранспортно произшествие, което касаторът е предизвикал при изпълнение на възложената му от ответника работа. С това си поведение му е причинил имуществени вреди, представляващи изплатени от него обезщетения на пострадалите лица, разноските по водене на граждански искове и дължимите лихви. Съдът е отхвърлил иска като е приел, че намаляването на имуществото на касатора не е резултат от противоправно и виновно поведение на ответника, което да е основание за ангажиране отговорността му по чл. 49 ЗЗД. Правният извод за неоснователност на иска е обоснован и направен при правилно прилагане на закона. От фактическа страна е установено, че касаторът в качеството му на срочнослужещ в поделение 36920- гр. С. при изпълнение задълженията му като снабдител на 16.06.1998 г. е управлявал автомобил, марка "З" бензиновоз. По време движение на автомобила по пътя Асеновград- Б. той е аварирал. Това е наложило водача да го спре от движение. Автомобилът е бил спрян на платното за движение в посочената посока. Водачът не е спрял автомобила възможно в най-дясната част на платното или на банкета на пътя и не е сигнализирал аварийното спиране с поставяне на светлоотразителен триъгълник или друг авариен сигнал. Тъй като автомобилът е бил спрян в зона с намалена видимост на десен завой, това е станало причина за настъпване на птп между други две моторни превозни средства. Лицето Б., който управлявал лек автомобил в посоката на движение на авариралия автомобил, е възприел последния твърде късно, завил е рязко на ляво и навлязъл в насрещното движение, където в него се блъснала насрещно движеща се кола, управлявана от лицето Д. В наказателното производство срещу касатора са били предявени граждански искове от пострадалите лица, за възмездяване на претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди. С постановената присъда касаторът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, б. "в", ал. 1, във вр. с чл. 343, ал. 2, пр. 2, б. "а", т. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. Той и министерство на о. са осъдени солидарно да заплатят на пострадалите лица обезщетения за претърпените от тях имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 21 000 лв. включително и лихвите. Касаторът е изплатил присъдените суми. М. на о. не е направило искане пред застрахователя ЗПАД"А", при когото е била сключена застраховка гражданска отговорността за моторното превозно средство, управлявано от касатора, в петгодишния преклузивен срок. Касаторът е поддържал, че в резултат на това той е увреден със сумата, предмет на иска, която е изплатил на основание влязлата в сила присъда. Въз основа на така установените факти съдът е направил обоснован извод, че основанието за заплащане на исковата сума е допуснатото от касатора виновно и противоправно поведение, в резултат на което трети лица са претърпели вреди. Тъй като той е действал при изпълнение на възложена му работа, то работодателят, възложите на работата, отговаря солидарно с него за възмездяване на причинените вреди. Солидарната отговорност на работодателя е ангажирана с постановената присъда, с която са уважени предявените граждански искове. Кредиторът на вземането може да насочи действия за събирането му срещу всеки от солидарните длъжници. В случая касаторът е изплатил присъдените обезщетения. Заплащането на сумите на основание влязло в сила присъда, не съставлява имуществена вреда за касатора, която да е резултат от виновно и противоправно поведение на работодателя му. Работодателят министерство на о., като собственик на моторното превозно средство, управлявано от Б., е сключил задължителната застраховка гражданска отговорност. Тя обезпечава обезщетяването на вреди, които евентуално ще бъдат причинени от моторното превозно средство на трети лица. Застрахователно правоотношение е възникнало между застрахования и застрахователя и правата и задълженията по него обвързват страните по договора. Упражняването или неупражняването на правата на застрахования по този договор не е в причинна връзка с възникналото задължение за касатора за заплащане на обезщетение за причинени от него вреди. Не са осъществени елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД поради което законосъобразно предявеният иск е отхвърлен. Не са налице въведените основания за касиране на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.