Решение № 14419 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5181/2010 г.

Решение № 14419 от 26.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5181/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 188/1.02.2010 г. по адм. дело № 2344/2008 г., в производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Административен съд гр. Варна, II състав, на основание чл. 172 във вр. с чл. 173 от АПК, ОТМЕНЯ Заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център Варна, с която е одобрен план на новообразувани имоти на селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Варна относно имоти № 920 и № 4128 по ПНИ и ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по същество съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. С трети диспозитив, като логическа и законна последица от този изход на спора съдът ОСЪЖДА Областна администрация гр. Варна да заплати в полза на Павлин Иванов Пейчев сторените по делото разноски в размер на 900.00 лева. Срещу така постановеното съдебно решение са постъпили две касационни жалби: Едната жалба е от адвокат Станислава Стоева - пълномощник на Петър Янев Маринов от гр. Варна. Касаторът счита решението за недопустимо, а в отношение на евентуалност за неправилно и незаконосъобразно. По подробно развити съображения моли да бъде обезсилено, респ. отменено. Втората касационна жалба е от Ирена Петрова Георгиева - процесуален представител на Областния управител на област с административен център Варна. И този касатор счита, че съдебното решение е недопустимо. В условие на евентуалност твърди, че е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и като такова е неправилно. В тази връзка развива обстойни съображения. Допълнително е постъпила молба, в която се поддържа жалбата, въвежда се ново касационно основание за неправилност на решението - нарушение на съдопроизводствените правила. Моли се жалбата да бъде уважена и решението отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Павлин Иванов Пейчев, чрез надлежно упълномощен адвокат-пълномощник оспорва двете жалби и моли да се оставят без уважение като неоснователни. Ответникът Стефан Иванов Николов не взема отношение по жалбите. Заинтересованата страна Красимира Янева Бдинска, чрез редовно упълномощен адвокат-пълномощник изразява становище, че жалбите са основателни и по изложени в писмени бележки съображения моли да бъдат уважени, а решението отменено като недопустимо и неправилно. Останалите заинтересовани страни - Недялка Петрова Маринова и Анка Николова Моравиева, не заявяват становища. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и са допустими, като по същество са неоснователни. Обжалваното решение не е недопустимо. Съдът се е обосновал по допустимостта на жалбата и основателно е приел същата за разглеждане, тъй като жалбоподателите се легитимират като лица, придобили собствеността върху имота от правоимащите по § 4а от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ. Решението не е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е обсъдил подробно заключенията на съдебно-техническите експертизи, като правилно е посочил, че с оглед разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ, освен изискванията на § 4з, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ, следва да се спазят и изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Административният орган не се е съобразил с действителните права на бившия собственик с възстановена собственост и не е приложил чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение, с което заповедта на Областния управител в оспорената й част е била отменена не страда от заявените с касационните жалби пороци, същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. И двете касационни жалби са подадени в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение съобрази следното: Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че обжалваният административен акт е издаден от орган с материална, териториална компетентност и такава по степен, в законоустановената форма и преследва законосъобразна цел. Процедурата по приемане на плана на новообразуваните имоти, която се съдържа в чл. 28б от ППЗСПЗЗ е била спазена и не са били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е посочил, че в производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се проверява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица, като ползвателите на имотите придобили собствеността върху тях, са с предимство пред бившите собственици, но до размера на придобитата собственост в ограничението от 600 кв. м, респ. 1000 кв. м, в съответствие с придобивното основание и местоположение на имота. Посочил е още, че при спазване на правилата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ следва площта над 600 км. м от имот № 920 да послужи за образуване на нов имот, заедно с разликата от имот № 921. В противоречие с посочената разпоредба площта на имот № 920, която съгласно Оценителен протокол № 1703 от 14.03.1994 г. е 800 кв. м, се увеличава на 849 кв. м, а не са налице съществуващи сгради и съоръжения, които са причина тази разлика да остане в имота, отреден за ползвателя. Освен това съдът е приел, че разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ изисква при образуването на нов имот за бившите собственици освен изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да се спазват и изискванията на чл. 19 от ЗУТ, тъй като с оспорената заповед е одобрен план на новообразуваните имоти за селищно образувание. Позовал се е на проект на вещите лица от тройната СТЕ и е приел, че 157 кв. м следва да бъдат придадени към имота на бившия собственик, а не да се оставят за ползвателя при хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ. Затова е отменил като незаконосъобразна обжалваната заповед и е върнал преписката с указание административният орган да съобрази действителните права на бившия собственик с възстановена собственост, както и да приложи чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Като логическа и законна последица от този изход на спора, съдът е осъдил ответника да заплати на жалбоподателя Павлин Иванов Пейчев направените по делото разноски. Оплакванията в двете касационни жалби, че така постановеното съдебно решение е недопустимо, са неоснователни. По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Тези условия в случая не са налице. Жалбата, с която е бил сезиран съда е била процесуално допустима за разглеждане по същество - подадена в срок, от надлежни страни, срещу административен акт, при наличие на правен интерес, не е била оттеглена или да е бил направен отказ от оспорването. Жалбоподателите Павлин Иванов Пейчев и Стефан Иванов Николов заявяват самостоятелни права на собственост върху имот № 4128 по плана на новообразуваните имоти (един и същи номер и по неодобрен проект и по одобрен ПНИ), като се легитимират с нотариален акт № 104, том II, рег. № 3287, дело № 275/2005 г. за 5 кв. метра и с нотариален акт № 107, том II, рег. № 3290, дело № 278/2005 г. за 760 кв. метра или общо за 765 кв. метра. От своя страна праводателката им Анка Николова Моравиева се легитимира като собственик на място с пространство 765 кв. м, възстановено по реда на ЗСПЗЗ, представляващо имот № 4128, видно от нотариален акт № 89, том II, рег. № 3197, дело № 262/2005 г. Същата е наследница на Костадин Николов Димов, а в ПНИ имот № 4128 е записан на н-ци Костадин Димов с площ от 526 кв. метра. При тези съществуващи в правния мир нотариални актове установяващи права на собственост, не може да се отрече правото на жалба на купувачите на имот № 4128 и респ. те са активно легитимирани да обжалват заповедта на областния управител за одобряване на плана на новообразуваните имоти, в който ПНИ, имотът им е записан не с притежаваните по документи 765 кв. метра, а с площ от 526 кв. метра. Отделно от това, наследницата на Костадин Николов Димов - Анка Николова Моравиева също участва по делото като страна, а въпроса дали имота по решение № 1156 от 25.10.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори, гр. Варна може да бъде предмет или обект на прехвърлителна сделка, не може да се обсъжда в административно производство. По принцип в този вид решения, когато имотите на бившите собственици се намират в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, колективният орган по поземлената собственост (независимо как е бил наименован през годините - Поземлена комисия, ОСЗГ или понастоящем Общинска служба по земеделие), само ПРИЗНАВА правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници, а реалното ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ППЗСПЗЗ. Земеделската реституция наистина приключва със заповедта на кмета на общината с правно основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ (както счита в касационната си жалба Областният управител на Област Варна), но тази заповед се издава въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти и трябва да съответства на неговото съдържание. Затова и жалбоподателите имат правен интерес да атакуват ПНИ преди да е влязъл в сила. След като в случая е била обжалвана заповед на областния управител за одобряване на план на новообразувани имоти, правилно Варненският административен съд е квалифицирал производството с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което всъщност е идентично с това по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С ПНИ на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като съгласно § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ планът на новообразуваните имоти се изготвя за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по § 4, тоест за земите, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В конкретния случай е видно, че ползвателят Яни Кателиев Маринов е заплатил 600 кв. метра (колкото е било оценено според Оценителен протокол № 1703/14.III.1994 г.) от предоставеното му за ползване по Удостоверение № 4690/28.12.1968 г. място, цялото с пространство от 800 кв. метра. Процедурата по трансформация на правото му на ползване в право на собственост е довършена докрай. В ПНИ обаче му е отреден имот № 920 не с площ от 600 кв. метра, а с площ от 849 кв. метра. Вижда се, че няма изискваните 250 кв. метра необходими за образуване на нов имот за бившите собственици, но в случая на бившите собственици с ПНИ вече е отреден самостоятелен имот и то съседен на имота на бившия ползвател. При това положение тази площ от 249 кв. метра не следва да се преценява самостоятелно, тоест не следва да се преценява дали може да се образува нов имот само от разликата над 600 кв. метра или казано по друг начин - бившите собственици вече имат отреден имот и затова не следва да се преценява дали от съседни разлики за тях може да се образува нов имот от 250 кв. метра. Това са съображенията, поради които ПНИ в обжалваната му част е незаконосъобразен. Като краен резултат, правилно е бил отменен от първоинстанционния съд. Необходимо е да се отбележи, че съдът не е следвало да прави каквито и да е изводи по отношение на имот № 921 - той, освен че е извън предмета на делото, е записан на Илия Господинов - лице, което не е било призовано и не е участвало като страна по делото. Следва да се отбележи още, че приетите по делото две съдебно-технически експертизи - единична и тричленна си противоречат по отношение на въпроса дали съществува друга техническа възможност за новообразуване на имоти. Според първото вещо лице - няма друга техническа възможност, а според трите вещи лица - съществува и друга техническа възможност за новообразуване на имот от процесните два имота, като и в двата случая изводите са направени "при спазване на всички нормативни и технически изисквания". Тъй като изискванията на разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ са относими само към ползвателските имоти, а за бившите собственици е приложима разпоредбата на ал. 7, която е специална спрямо ЗУТ и съгласно която са достатъчни 250 кв. метра за образуване на имот от разликите над размерите по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, оставащи от имотите на ползвателите, областният управител следва сам в рамките на оперативната си самостоятелност по целесъобразност да прецени кой от различни възможни законосъобразни варианти да възприеме при изработване на отменения план в частта за процесните имоти № 920 и № 4128. Както за всеки административен орган, така и за него се отнася принципът за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК и не е длъжен да се съобрази с проекта за изменение на ПНИ, предложен от вещите лица. С тези коригиращи мотиви обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски, които са направени точно в посочения от съда размер за възнаграждения за адвокат и за вещи лица. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,