Решение № 16021 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6794/2019 г.

Решение № 16021 от 26.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6794/2019 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Елма 2014" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Сава Силов, № 83, ет. 6, ап. 25, представлявано от П. Пенев - управител, срещу решение № 94/3.04.2019 г., постановено по адм. д. № 605 по описа на Административен съд - гр. Стара Загора за 2018 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-16002418000165-091-001 от 17.07.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 565/28.09.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /ОДОП/ гр. Пловдив. С ревизионният акт на "Елма 2014" ЕООД са установени задължения в размер на 7 065.01 лв. и лихви за забава в размер на 1 016.66 лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит. Според твърденията на касатора, решението е неправилно и необосновано, тъй като изводите на съда са в противоречие с опитните правила при извличане на правните последици от преценката на доказателствата. Съдебният акт е постановен в нарушение на ЗДДС и при съществени нарушения на съдопроизвоствените правила. Не са ценени като доказателства, макар да не са оспорени от органите по приходите, представените още в хода на ревизията протоколи образец 19, както и осъщественото плащане във връзка с услугите. Неправилно по делото е разпределена доказателствената тежест, тъй като в нарушение на правилата по чл. 146, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 от ГПК не е указано кои права и обстоятелства се признават за установени и кои се нуждаят от доказване. В тази връзка следва да се отбележи, че между страните никога не е бил спорен въпросът дали процесните СМР съществуват. В атакувания съдебен акт, не са анализирани всички доказателства и не са направени изводи по същество на спора. Решението съдържа в себе си преразказ на извършените от органите по приходите процесуални действия и изводите направени от Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, но липсва обсъждане на установените факти във връзка с приложимите правни норми от решаващият състав. От изложените мотиви е видно, че при преценка на доказателствата, съдът е смесил понятията "съществуване на СМР" и "наличие на доставка". Игнорирани са и събраните доказателства за доставка на строителни материали и протоколи за приемане на работата от Община Стара Загора, които са представени още при извършване на проверката и са част от доказателствата, въз основа на които е изготвен ревизионния доклад и в последствие е издаден ревизионния акт. Поставянето на дограмата се установява и от разпитаните по делото свидетели, които са участвали в действията по монтиране и в последствие по приемане на СМР. Касаторът се позовава и на решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11, според което отказът на данъчен кредит не може да се дължи на това, че издателят на фактурите или някой от неговите доставчици е извършил нарушение. За да се възползва от правото си на приспадане на данъчен кредит, касаторът е изпълнил всички произтичащи от ЗДДС задължения, като неправилно му е отказано приспадането. Въз основа на горните мотиви се иска решението да бъде отменено, както и ревизионния акт въз основа на който са определени допълнително задължения по ЗДДС на касатора. Претендира се и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък. Ответникът - в писмена защита и чрез ю. к. Панова в съдебно заседание, оспорва подадената касационна жалба, намира че същата не съдържа конкретни касационни основания и в този смисъл е недопустима. По същество изразява становище за нейната неоснователност. Касаторът не е доказал при условията на пълно и насрещно доказване, че констатациите на органите по приходите не се основават на доказателствата по делото. Не са ангажирани доказателства, които да поставят под съмнение мотивите на приходните органи за установяване на допълнителни задължения по ЗДДС. Голословни и неподкрепени от другите доказателства по делото са свидетелските показания, на които се позовава касатора. А заключението на ССчЕ напълно подкрепя констатациите на органите по приходите. АС-Стара Загора правилно и законосъобразно е потвърдил ревизионния акт, като подробно, логически и в съответствие с приложимите данъчни материални и процесуални правни норми е изложил мотивите си. В хода на процеса не са ангажирани достатъчно доказателства в качествен и количествен аспект, които да оборят законосъобразните констатации на органите по приходите. Решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 4 000 лв. Прави възражение за прекомерност на поисканите от кастора разноски в случай, че са определени над законовия минимум. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за процесуално допустима и основателна. АС гр. Стара Загора, след като е преповторил мотивите на органите по приходите е направил извод за липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9 във връзка с чл. 25 от ЗДДС. Необосновани и немотивирани са изводите на съда, че липсват доказателства, които да установяват реалност на доставките и монтирането на дограмата. По време на ревизията са представени достатъчно доказателства, от които може да се обоснове извод за реалността на доставките по процесните фактури. Предлага решението, като неправилно и необосновано да бъде отменено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество е основателна. Пред АС - Стара Загора е обжалван ревизионен акт /РА/ №Р-16002418000165-091-001 от 17.07.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение № 565 от 28.09.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Пловдив, с който на "Елма 2014"ЕООД са установени задължения в размер на 7 065.01 лв. главница и лихви в размер на 1016. 66 лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по две фактури издадени от "Алекс ПВ-2007"ЕООД с предмет: "доставка и монтаж на ПВЦ дограма". Първоинстанционният съд е приел, че оспорения ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е споделил изводите на органите по приходите, като е приел, че е налице основание за отказ по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, т. к. издадените фактури не документират стопански операции - издадени са в нарушение на закона, поради което начисленият ДДС се явява неправомерен. Според решаващият състав не е посочен конкретно обекта във връзка, с който е осъществена доставката и не са налице доказателства, че сумите по фактурите са платени. Освен това доставчикът не е водил надлежно своето счетоводство, като не може да бъде преценено дали същият е разполагал с материали, от които да изработи ПВЦ дограмата, както и колко и кои са били работниците, които са монтирали същата. Изводите на органите по приходите са повторени и в атакуваното съдебното решение, като е прието, че не е изяснен въпросът с представянето на доказателства относно транспорта на дограмата от гр. Павликени, където е цехът на доставчика до гр. Стара Загора. Твърденията на ревизираното лице са, че изработването на дограмата, транспорта и монтирането са били за сметка на изпълнителя, но не са представи доказателства, че същият е имал възможност /техническа и кадрова/ да осъществи доставките. Крайният извод на съда е, че не е доказана реалност на процесните доставки, поради което законосъобразно не му е признато право на приспадане на данъчен кредит. Решението е неправилно. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение, съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Съобразявайки това свое задължение, настоящият касационен състав преценява, че решението на АС - Стара Загора, е валидно и допустимо. Правилни са изводите на съда за това, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи по приходите, след проведена ревизия, при която не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Не са налице твърдените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизвоствените правила. Неправилна обаче е преценката на съда относно материалната законосъобразност на издадения ревизионен акт. При пълнота на събрания доказателствен материал, изводите на съда относно фактите по делото са необосновани, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. От една страна в решението е посочено, че по делото са представени сключен договор въз основа на който е извършена доставката на ПВЦ дограма и нейното монтиране, издадени са две фактури, които са включени в справките декларации по ЗДДС на ревизираното лице и доставчикът му за съответните данъчни периоди, съставени са и протоколи обр. 19 за приемането на СМР. От друга страна въпреки наличието на тези доказателства, те не са обсъдени, а основните аргументи на първоинстанционният съд, послужили му да отхвърли жалбата са свързани с кадровата и техническа обезпеченост на доставчика. Лошото водене на счетоводната му отчетност и невъзможността да бъде проследено от какви материали и кога е изработена дограмата. Изцяло са игнорирани свидетелските показания на лицата осъществили доставката и тези които са я приели. Установява се, че между ревизираното лице и неговият доставчик е сключен договор от 21.09.2016 г. с предмет: "Изпълнение на СМР – доставка и монтаж на алуминиева и ПВЦ дограма, във връзка с реализация на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради на територията на община Стара Загора". При описанието на обекта изрично е посочено, че се касае за Многофамилна жилищна сграда [населено място], [адрес]. За изпълнените дейности са подписани протоколи за приемане на СМР от 15.11.2016 г.; 2.12.2016 г. и от 13.01.2017 г. Към спора са относими само първите два протокола. В тях са описани дейностите, които се приемат за изпълнени, както и конкретния обект, който съвпада с този по договора. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че дограмата е монтирана в период, който съвпада с този за който са издадени фактурите и са подписна и протоколите. Техническият ръководител на обекта изрично сочи, коя е фирмата изпълнител по СМР, като дава показания и относно това кои са били работниците, които реално са извършили работата. По делото като свидетел е разпитан и В. Личев, собственик на апартамент в санираната жилищна сграда и отговорник на собствениците за обекта, който също потвърждава, че процесните монтажи на ПВЦ дограма са извършени от работници на "Алекс-ПВ-2007" ЕООД. Лицето, което иска да приспадне ДДС следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12). Реалността на доставката следва да бъде установена със средствата, предвидени в закона, като ревизираното лице носи доказателствената тежест. В тази връзка наличието на издадена данъчна фактура и коректното й отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките. В конкретния случай е следвало да да бъде установено извършването на монтажа от посочения във фактурите доставчик на ПВЦ дограма за описания в договора обект. Настоящата инстанция счита, че от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства се налага извод за реалност на доставките по процесните фактури. Противно на установеното от доказатествата по делото, решаващият състав е приел, че не е посочен конкретно обекта във връзка, с който е осъществена доставката. Напротив, жилищната сграда е посочена конкретно, индивидуализирана е, като е посочен нейният административен адрес и конкретните входове за които е предприето саниране. По същество органите по приходите и в последствие съдът приемат, че резултатът от доставките е налице на съответния обект. Аргументите за отказ на правото на данъчен кредит е, че доставчикът не разполага с наети работници, респективно не разполага с налични активи според счетоводните им данни, т. е. не разполага с кадрова и техническа обезпеченост да осъществи фактурираните доставки. Тези съображения са в противоречие с тълкуването на условията за отказ на правото на данъчен кредит, дадено при сходни факти в решението на Съда на ЕС по дело С-324/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11. Нещо повече, те са в противоречие и със събраните по делото доказателства. От свидетелските показания на В. Димитрова се установява, че дограмата е изработена в цеха на доставчика в гр. Павликени. От друга страна, свидетелите Д. Дончев и К. Зафиров дават обяснения, че дограмата е докарана от бус на фирма "Алекс ПВ-2007" ЕООД, посочен е и поименно представителя на фирмата, който е координирал дейността по доставка и монтаж и сам е участвал в нея. При наличие на доказателства за осъществяване на процесните СМР – договор, подписани протоколи обр. 19, установено приемане на обекта, както и доказателства, че доставчика със свои средства е изработил и монтирал ПВЦ дограма на описания в договора обект са достатъчни, за да се приеме, че правото на данъчен кредит е упражнено законосъобразно и отказвайки да признаят това органите по приходите са издали незаконосъобразен РА.. Изложените мотиви от АС - Стара Загора, относно констатирани неясноти и липсата на реална доставка по процесните фактури не се споделят от настоящата инстанция. Неправилността на извода на съда за това, че не са налице реално осъществени доставки на СМР по процесните фактури обосновава неправилност на постановеното решение. С оглед така изложените съображения оспореното решение на Административен съд - гр. Стара Загора, като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени РА в обжалваната част. При този изход на делото основателна е претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, които са доказани в размер на 1244. 65 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 1 АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение