Решение № 374 от 5.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 303/2010 г.

Решение № 374 от 5.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 303/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Й. А. Г. за проверка по реда на възобновяването на въззивно решение от 15.04.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 35/2010 г. по описа на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдена присъдата от 27.01.2010 г. по НОХ дело № 331/2009 г. на Монтанския районен съд. В искането се поддържат основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 НПК, като се излагат съображения, че първоинстанционният съд го е осъдил по обвинения, които не са доказани и при индивидуализацията на наказанията не е преценил относителната тежест на обстоятелствата, които смекчават наказателното положение, а въззивната инстанция формално е изпълнила задълженията си, като безмотивно, лаконично и бланкетно е потвърдила присъдата. Иска се производството да бъде възобновено и да бъде оправдан или делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание осъденият чрез защитника си поддържа искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С присъда от 27.01.2010 г. постановена по НОХ дело № 30331/2009 г. Монтанският районен съд е признал подсъдимия Й. А. Г. за виновен в това, че на 25.04.2009 г. между селата Вирово и Габровница, област Монтана, управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.86 на хиляда, установена по надлежния ред, поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода, а на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от три години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343г НК съдът го е лишил от правото да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Съдът го е признал за виновен и в това, че по същото време и място като водач на МПС, след превозна злополука, в която имал участие, не оказал необходимата помощ на пострадалото лице И. П., което е могъл да му даде без опасност за себе си или за другиго, поради което на основание чл. 140 НК по реда на чл. 78а ал. 1 НК му е наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв. С въззивно решение от 15.04.2010 г. постановено по ВНОХ дело № 35/2010 г. Монтанският окръжен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Въззивното решение не подлежи на обжалване по касационен ред и присъдата е влязла в сила. Искането е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 НПК, но съдебният акт не подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело в частта касаеща обвинението по чл. 140 НК и като процесуално недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане. В останалата му част е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно. Съображенията за това са следните: Проверката по реда на възобновяването на наказателното дело може да бъде инициирана от прокурора и осъденият. Последният, когато е осъден за престъпление от общ характер, може да направи искане на възобновяване на наказателното дело при наличието на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК само ако не е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК. В този смисъл е волята на законодателя, изразена в чл. 420, ал. 2 НПК, която не може да се тълкува разширително. В конкретния случай в частта за обвинението по чл. 140 НК делото е решено с налагане на административно наказание и осъденият няма процесуална възможност сам да иска възобновяването му в тази част. Доводите му, които касаят това обвинение не следва да се бъдат обсъждани по същество. Оплакването за постановяване на влязлото в сила решение при наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, в частта касаеща обвинението по чл. 343б ал. 1 НК, се мотивира с допуснати нарушения при формиране волята на първоинстанционния съд при изграждане на фактическите и правни изводи, които не са отстранени от въззивната инстанция. В този смисъл са изложените съображения, че е осъден по обвинението без да са събрани доказателства за съставомерните признаци от обективния състав на престъплението, а именно управляването на автомобила и алкохолната концентрация. С тях по същество се релевира неизпълнение задължението на съда по чл. 13, чл. 14, чл. 303 и чл. 339, ал. 2 НПК. Такива нарушения по делото не са допуснати. Монтанският районен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, е осигурил на подсъдимия справедлив процес, като в хода на съдебното следствие, в няколко съдебни заседания е уважил доказателствените му искания и е допуснал до разпит допълнително посочените от него свидетели за установяване на възраженията му. Свидетелите, посочени в подкрепа на обвинителната теза и посочените допълнително от него, е разпитал с еднаква задълбоченост, констатирал е противоречието между обясненията му и показанията на св. Н, но не е имал процесуална възможност да изясни на какво се дължи поради отказ му да участва в очна ставка. По отношение на останалите гласни доказателства не е констатирал наличието на основание за проверката им, а и искания в този смисъл не на направени от страните. Не е налице противоречие в показанията на свидетелите, което би могло да бъде преодоляно посредством извършване на очни ставки, както се поддържа в искането, защото двете групи свидетели установяват различни факти. Както е констатирано от първоинстанционния съд, посочените от подсъдимия свидетели П. и К., освен че са в приятелски и колегиални отношения с него, което би ги мотивирало да дадат необективни показания, не са и очевидци на деянието. Те установяват събития случили се в един по-ранен момент и това не изключва възможността след раздялата им подсъдимият да е употребил алкохол и извършил деянието. Не са налице и основания за проверка на достоверността на съобщените от пострадалия факти. Събраните по надлежния ред доказателствени материали е оценил поотделно и в логическата им връзка, при съблюдаване на задължението си по чл. 305, ал. 3 изр. 2 НПК, а не едностранчиво и единствено в полза на обвинението, в какъвто смисъл е оплакването на осъдения. Мотивирал е въз основа на кои от тях и какви фактически обстоятелства приема за установени. При цялостната служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не е констатирала логически грешки и извращаване на съдържащата се в доказателствените източници информация, поради което не е имала основание да направи различна преценка за достоверността им и да приеме тезата на подсъдимия, че не е автор на деянието, защото по време на извършването му е бил в дома си, където употребил алкохол, а автомобилът му действително минал по посочения от пострадалия маршрут, но това е било в по-ранен момент, при управлението му от друго лице и без по пътя си да срещат други участници в движението. В мотивите на решението, изготвени по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, е отговорил на оплакванията му и е посочил основанията, поради които не ги възприема. Подходът на подсъдимия на изразяване на несъгласие с оценката на доказателствените средства противоречи на задължителните разпоредби на НПК, от които съдът се ръководи при формиране на вътрешното си убеждение. Суверенно право на съда, който оценява доказателствата е да кредитира една част от тях, а да отхвърли друга част, когато между тях има противоречие. Контролиращата инстанция има задължение да провери дали са спазени правилата за формиране на волята му, а именно дали доказателственият източник е събран по надлежния процесуален ред, дали е оценен съобразно действителното му съдържание и в логическата му връзка с останалите и дали е достатъчен за формиране на даден фактически извод. Тези правила по делото не са нарушени. Фактическите констатации на решаващите съдилища, че подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на алкохол и с концентрация достатъчна за съставомерност на деянието като престъпление по възведеното обвинение, не са лишени от доказателствена основа и не са направени при едностранчива оценка на доказателствата. Показанията на пострадалия са основен източник на доказателства и съдилищата без основание са упреквани, че "крайно непрофесионално" са ги кредитирали, без съпоставянето им с останалите доказателствени материали. Именно поради евентуалната му заинтересованост като пострадал да търси обезщетение за претърпени вреди много внимателно са съпоставени с останалите и мотивирано са преценени като добросъвестни, логически и обективни. От момента, в който е сигнализирал за извършеното деяние, под страх от наказателна отговорност и без наличието на основания, които да навеждат на извод, че умишлено цели да навреди на подсъдимия, като му припише престъпление, което не е извършил, е дал достатъчно сведения относно цвета и цифрите от регистрационния номер на автомобила, който го блъснал. По посочените от него данни пристигналите на място полицаи - св. Н открили в гаража на подсъдимия лекия автомобил и при проведения разговор той им обяснил, че употребил алкохол в с. В. и си тръгнал за с. Г., като бил сам в автомобила и го управлявал. Показанията на тези свидетели също са източник на доказателства за фактите, които лично са възприели относно състоянието на автомобила, съобщеното им от пострадалия и направените признания. Не е лишена от доказателствена основа и фактическата констатация за алкохолната концентрация в кръвта му по време на управлението на автомобила. Подсъдимият е признал при разпита му в съдебно заседание, а не оспорва и пред настоящата инстанция, че е бил изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, а след това му била взета кръвна проба. Липсват данни за твърдяния полицейски произвол при извършване на тези действия довели до опорочаване на резултата от тях. При приетите от кредитираните доказателства фактически констатации материалният закон е приложен точно с осъждането му. Налице са всички съставомерни признаци от обективния и субективен състав на престъплението управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация в кръвта над 1.2 промила. Извън довода за допуснати нарушения по чл. 303 НПК, осъденият не поддържа други оплаквания за нарушение или неправилно приложение на материалния закон, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори. Доводът на осъдения за наличието на основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК не се подкрепя от данните и е неоснователен. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон, наложеното му наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК. Двете наказания са индивидуализирани по размер в рамките, очертани от материалния закон, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК, в това число и тези на които основава искането си за смекчаване на наказателното положение. Чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и възрастта му са дали основание за индивидуализиране на наказанието лишаване от свобода в размер, който надвишава само с един месец минимума предвиден в чл. 343б, ал. 1 НК. Нито едно от тях не е изключително по своя характер, а съвкупността им не ги прави многобройни по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК, поради което мотивирано наказанието не е индивидуализирано по този ред. Наложеното наказание от четири месеца лишаване от свобода без ефективно изтърпяване очевидно съответства и на степента на обществената опасност на деянието, която в конкретния случай е завишена с оглед на факта, че подсъдимият не само е управлявал автомобила, но е предизвикал пътен инцидент с друг участник в движението. Наказанието лишаване от право да управлява МПС по размер също не е явно несправедливо завишено. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният касационен съд, второ наказателно отделение.