Решение № 10470 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4721/2010 г.

Решение № 10470 от 16.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4721/2010 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 323, ал. 2 на Закона за съдебната власт. Образувано е по жалба на Димитър Христофоров Кирилов, гр. Плевен, ул. "Димитър Константинов" № 25 срещу решение по т. 36 на Висшия съдебен съвет от протокол № 12 от 24.03.2010 г. Жалбоподателят счита обжалваното решение за незаконосъобразно. Излага подробно фактическата обстановка по делото. Твърди, че Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" на Висшия съдебен съвет, в лицето на нейния председател, е проявила предубеденост и се е произнесла без да се запознае с фактическата обстановка. Счита, че е спазил стриктно разпоредбите на закона за призоваване на свидетел по наказателно дело, както и че качеството магистрат на свидетеля не е основание за призоваване извън процесуалните правила. В оспореното решение не е посочено конкретното действие, довело да нарушаване на т. 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Решението не е и мотивирано. Твърди, че при вземане на решението е допуснато нарушение на чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 2 АПК. Моли съда да отмени оспорваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, счита същата за неоснователна. Решението е постановено при спазване на административнопроизводствените правила и е подробно мотивирано. При приемането му не са нарушени материалноправни разпоредби. Моли съда да остави в сила оспорения акт. Претендира направените по делото разноски. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят е съдия в Районен съд, гр. Плевен. Бил е определен за докладчик по НОХД № 1304/2009 г. по описа на съда. Делото е образувано на 09.04.2009 г. Като свидетел по делото прокуратурата е посочила Красимир Димитров - към момента съдия в същия районен съд. При извършване на деянието, предмет на наказателното дело, Димитров е бил адвокат на подсъдимия. За първото по делото заседание - 27.04.2009 г., свидетелят не е бил редовно призован. На призовката е отбелязано, че лицето не е намерено на адреса и свидетелите не са го виждали отдавна. Призовката е изпратена на адреса, посочен в обвинителния акт. Жалбоподателят е изискал справка за настоящия адрес на свидетеля и е постановил същият да се призове по месторабота. От община Плевен е получена справка за адреса на свидетеля, който е идентичен с адреса по обвинителния акт. За следващото съдебно заседание - 28.05.2009 г., свидетелят отново не е бил редовно призован - призовката не е върната по делото, и не се е явил. В протокола от съдебното заседание е записано, че по сведение на съдебната охрана, лицето не е намерено на адреса. Делото е отложено за 29.05.2009 г., когато свидетелят отново не е бил редовно призован и не се е явил. За съдебното заседание на 25.06.2009 г. жалбоподателят е разпоредил свидетелят да бъде доведен принудително. По делото е постъпило писмо от областното звено "Охрана", в което се сочи, че лицето не е намерено на адреса, същото е в болнични и съпругата му не знае къде е. За съдебните заседания на 16.07.2009 г. и на 10.11.2009 г. свидетелят отново не е намерен на адреса и по месторабота и не е доведен принудително. За съдебното заседание на 02.12.2009 г. свидетелят е бил редовно призован, но поради заболяване не се е явил и поискал за следващото заседание да бъде призован от постоянния си адрес. За заседанието на 17.12.2009 г. свидетелят е редовно призован като призовката е връчена при отказ. Същата е връчена на работното място, тъй като от посочения от свидетеля адрес е върната с отбелязване, че лицето не е намерено и съседите отказват да предадат. Отново не се е явил и за следващото заседание съдът постановил принудително довеждане. В съдебното заседание на 05.01.2010 г. Красимир Димитров се явил лично, бил разпитан като свидетел, съдът извършил очни ставки и приключил съдебното производство. На 16.01.2010 г. по Нова телевизия, в предаването "Темата на Нова", достъпно на интернет страницата на телевизията - https://www.novatv. bg/bg/shows/videos/9?video=47, е излъчено предаване, отразяващо проблемите по призоваването и поведението на свидетеля Красимир Димитров по време на провеждане на съдебното заседание на 17.12.2009 г. Намесата на телевизията е провокирана от пострадалия по наказателното дело - Цветан Христов. В предаването жалбоподателят изложил фактите по призоваването на съдия Красимир Димитров. Документирано и показано е, как съдия Димитров, по време на съдебното заседание, се намира в личния си автомобил, паркиран пред съда, и как влиза в сградата на съда, непосредствено след приключване на заседанието. В близо петнадесет минутното предаване двамата магистрати представят пред репортера гледните си точки по въпроса за призоваването и неговата редовност, от което става ясно, че те не комуникират помежду си. Репортерът провокира намесата на председателя на съда, при когото двамата съдии са поканени на разговор, завършил без промяна на позицията им. По повод на предаването Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията" се самосезирала и на 01.02.2010 г. изслушала и двамата магистрати. Взела решение материалите по случая да се изпратят на административния ръководител - председателя на районния съд, гр. Плевен, за образуване на дисциплинарно производство срещу двамата съдии за допуснато от тях нарушение на т. 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Със своя заповед № 36 от 08.02.2010 г. председателят на съда образувал дисциплинарно производство срещу жалбоподателя. На Димитър Кирилов е дадена възможност да даде писмени обяснения. Председателят на съда издал заповед № 46 от 15.02.2010 г., с която приел, че жалбоподателят е нарушил т. 4.4 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Нарушението е формулирано като несъблюдаване на принципа за вежливост и толерантност и произтичащите от него правила за поведение, уредени в чл. 4.4, тъй като жалбоподателят не е положил всички необходими усилия да призове свидетел, който е негов колега и чието работно място е в същата сграда, на същия етаж. За така установеното нарушение му наложил дисциплинарно наказание "порицание". Жалбоподателят оспорил пред Висшия съдебен съвет наложеното му наказание. Комисията по дисциплинарните производства, на свое заседание от 16.03.2010 г., разгледала възражението и приела, че същото е неоснователно, поради което предложила на Висшия съдебен съвет да го отхвърли. Висшият съдебен съвет, на свое заседание от 24.03.2010 г. разгледала предложението и със 17 гласа "за", 1 "против" и 1 "въздържал се" отхвърлил възражението. Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на Димитър Христофоров Кирилов за неоснователна по следните съображения: Приетият от ВСС, след обсъждане в гилдията, Кодекс за етично поведение на българските магистрати, е съвкупност от морални норми за поведението на магистрата. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Т. 4.4 постановява, че колегиалното отношение между магистратите трябва да се основава на взаимно уважение и толерантност чрез въздържане от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. Това правило произтича от принципа на вежливост и толерантност. Т. е., за обществото колегиалните отношения между магистратите са ценност, която следва изрично да бъде защитена, тъй като тя е елемент на престижа на съдебната власт и осигурява по-ефективното функциониране на правораздавателната система, което пък от своя страна е основание за доверието в нея. Видно от доказателствата по делото отношенията между жалбоподателя и колегата му - съдия в същия съд, не се основават на принципа на взаимното уважение и толерантност. Фактът, че Кирилов има своя, лична преценка за моралните качества на колегата си, не го освобождава от задължението да се въздържа от всякакво поведение, което вреди на репутацията на органите на съдебната власт. Правилни са доводите на жалбоподателя, че правилата за призоваване важат еднакво за всички граждани в държавата, в т. ч. и за магистратите. Качеството магистрат не е основание за неприлагане на процесуалните правила. Напротив. Именно магистратите са тези, които следва с поведението си да бъдат пример за извършване на процесуални действия и уважение към съда, като правораздавателната власт на държавата. Наложеното на жалбоподателя наказание не е за спазените от него правила за призоваване, а за създадените колегиални отношения и изяви, които са навредили на репутацията на съдебната власт. Безспорно, в заповед № 46 е посочено, че правилата за призоваване не освобождават жалбоподателя от задължението да положи всички необходими усилия да призове свидетел, който е негов колега и чието работно място е в същата сграда, на същия етаж. От така формулираното нарушение действително може да се направи неправилен извод, че жалбоподателят е следвало да приложи друг, специален ред за призоваване на свидетел, който е магистрат. Въпросът обаче не е в реда за призоваване, а в отношенията, които съществуват между двамата магистрати и които в резултат на телевизионното предаване са станали публично достояние като с това са навредили на репутацията на районния съд, гр. Плевен и на съдебната система като цяло. Именно поради това, в решението на ВСС, с което е отхвърлено възражението на жалбоподателя, е посочено, че с действията си Кирилов е довел до увреждане на репутацията на органите на съдебната власт. Административният орган е приел, а това се потвърждава и от доказателствата по делото, че колегиалните отношения между Кирилов и Димитров са преминали визираната в т. 4.4. на Кодекса граница - репутацията на съдебната власт. Техните отношения са намерили форма на изява, която е навредила на репутацията на съда и именно в това се изразява осъщественото от жалбоподателя нарушение на етичните правила. Вярно е също, че жалбоподателят е търсил, включително и чрез членове на ВСС, разрешение на възникналия проблем. Но ненамесата на кадровия орган не е основание жалбоподателят да не спазва етичните правила за поведение. Всеки магистрат е длъжен, при определяне на своето поведение по отношение на колегите си да се ръководи не само от изискванията за вежливост и толерантност, но и от интересите на съдебната власт. Като не е сторил това Кирилов е допуснал нарушение на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 33, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 10, ал. 2 АПК. От доказателствата по делото не може да се направи извод, че по отношение на чл. на Комисията по дисциплинарните производства или по отношение на член на ВСС са налице основателни съмнения относно неговото безпристрастие. С оглед на това не е имало основание за отвеждане. Неоснователно е и твърдението, че оспорваното решение е взето без административният орган да се е запознал подробно с фактическата обстановка. Видно от становището на член на ВСС, изказано на заседанието на Съвета, Комисията по дисциплинарните производства се е запознала подробно с материалите на Комисията "Професионална етика и превенция на корупцията", изслушала е бившия член на ВСС, когото жалбоподателят е информирал за проблема с призоваването, изгледала е телевизионното предаване и записите от охранителните камери, т. е. събрани са всички релевантни по делото доказателства и именно тяхната съвкупна преценка е дала основание на административния орган да постанови решението си. Видно от изложеното, твърдяните от жалбоподателя отменителни основания не са налице. При извършената служебна проверка на оспорения акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което оспорването на Димитър Христофоров Кирилов следва да бъде отхвърлено. С оглед на изхода от оспорването, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд