Решение № 8924 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 73/2009 г.

Решение № 8924 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 73/2009 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Красимир Асенов Моллов от гр. Кърджали против решение № 86 от 31.10.2008 г. на Административен съд-Кърджали, постановено по адм. дело № 94/2007 г., с което по оспорване от Областен управител на област Кърджали е отменено решение № 653 на Общински съвет-Кърджали прието по Протокол № 37 от 26.07.2007 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението за отмяна на акта на Общински съвет-Кърджали в частта му касаеща учредяване на възмездно право на строеж върху УПИ II, кв. 39 по ПУП на гр. Кърджали, в който жалбоподателят ползва временна постройка - "Сладкарски цех за закуски" със застроена площ 195 кв. м. В противоречие с материалния закон и събраното по делото заключение на вещо лице съдът приел, че обектът няма установен траен градоустройствен статут. Претендира се за отмяна на решението в обжалваната част. Ответните страни Областен управител на област Кърджали, Общински съвет Кърджали, Кмета на община Кърджали, "Феникс" ЕООД, Бахар Исмаил Мехмед, "Пълдинмел" ООД и Иван Шенков Радев не вземат становище по жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспореното от областния управител на област Кърджали по реда на чл. 32, ал. 2 ЗА и чл. 45, ал. 4 ЗМСМА решение на ОС-Кърджали е незаконосъобразно на правното основание за издаването му-чл. 37, ал. 4 ЗОС, тъй като липсвала основна предпоставка за отстъпване на възмездно право на строеж-установен траен устройствен статут за временните строежи, между които и ползваната от жалбоподателя. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно е установил относимите факти по делото и е достигнал до верни и законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Съгласно чл. 37, ал. 4, т. 4 ЗОС право на строеж върху имот-частна общинска собственост, се учредява без търг или конкурс след решение на общинския съвет, по отношение на лица, за които това е предвидено в закон. Такава възможност е уредена в § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ - за собствениците на съществуващите строежи след установяване на траен устройствен статут. В отменената ал. 4 на чл. 120 от ППЗТСУ (отм.) се предвижда, че по изключение, във връзка с временни нужди може да се разреши в незастроени терени, както и в държавни, общински и чужди имоти със съгласие на съответния собственик, изразено в писмено заявление до службата при общината, да се изградят необходими временни постройки. Изр. 4 от същия текст предвижда след изтичането на срока на ползването им или при заемане на терена за предвиденото по плана строителство временните постройки да се съборят от ползвателите им без да се заплащат. След отмяната на този текст, в ЗТСУ (отм.) е създаден § 50а, по силата на който за временните постройки по чл. 120, ал. 4 от ППЗТСУ (отм.), изградени върху държавни и общински терени, по изключение може да бъде създаван постоянен градоустройствен статут, като се допусне изменение на подробните градоустройствени планове по молба на собственика на постройката, подадена в шестмесечен срок от влизане в сила на ЗИД на ЗДС от 14.10.1998 г., до областния управител, съответно до кмета на общината. Този текст е създаден с цел бързото уреждане на отношения, които касаят несъществуващ по действащия режим специфичен административен статут на определени обекти. След отмяната на ЗТСУ, това административно производство е регламентирано в § 17, ал. 2 от ПР на ЗУТ. За разлика от отменения текст на § 50а, в ЗТСУ правото да допусне процедури за изменение на действащ ПУП с цел временните строежи по отменената ал. 4 на ЗТСУ (отм.) да получат траен устройствен статут, е предоставено на областния управител, респ. общинския съвет в шестмесечен срок от влизане в сила на ЗУТ. Срокът е преклузивен и изтича на 30.09.2001 г. Правилно първоинстанционният съд приема за установено от доказателствата по делото, че жалбоподателят е собственик на временна постройка със застроена площ от 195 кв. м., разположена в УПИ II, кв. 39 по кадастралната карта на гр. Кърджали, кв. Веселчани-частна общинска собственост, актуван с АЧОС № 460/19.04.2000 г. Действащият за имота ЧЗРП е одобрен със заповед № 287/7.08.1995 г. и според приетото заключение на вещо лице предвижда застрояване с устройствени показатели, размери и функции, които се различават от съществуващите строежи. В този смисъл е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че с ЧЗРП от 1995 г. се установява траен градоустройствен статут на временните постройки в имотите, които касае. Липсват доказателства за проведени процедури по установяване на траен градоустройствен статут на временната постройка, собственост на жалбоподателя, в срока до 30.09.2001 г., както по реда на § 50а от ПР на ЗТСУ, така и по реда на § 17 от ПР на ЗУТ. Оспореното от областния управител решение на ОС-Кърджали, на изложеното в него правно основание чл. 37, ал. 4, т. 4 ЗОС се явява незаконосъобразно поради липса на предпоставка от фактическия състав, поради което правилно е отменено с обжалваното решение. По тези съображения настоящият състав счита, че решението не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,