Решение № 4134 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14381/2009 г.

Решение № 4134 от 23.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14381/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Махмуд Абдулрахман Фаур, гражданин на Ливан, срещу решение № 464/05.10.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерския съвет. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административно производствените правила и в противоречие с приложим материален закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно поради противоречие с разпоредбата на чл. 8 и 9 от ЗУБ с оглед неправилния извод, че не е на налице лична заплаха за жалбоподателя, именно поради ситуацията в Ливан. Не се представят доказателства. Ответната страна - председателят на ДАБ при МС, чрез юрк. Кулинова оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ при МС на Махмуд Абдулрахман Фаур е отказано предоставяне на статут на бежанци и хуманитарен статут, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4, във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставка за уважаване на молбата, поради липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване с оглед раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В административното производство е установено, че чужденецът е пристигнал в РБългария нелегално през месец октомври 2008 г. В молбата си за предоставяне на статут, както и пред интервюиращият орган кандидатът твърди, че през 1998 г. брат му бил обвинен за убийството на чл. на движението Амал и семейството на жалбоподателя заминало за Либия. Впоследствие членове на същото движение започнали да притесняват Махмуд Фаур, при което и той заминал за Либия. Там работел като шофьор. След пътнотранспортен инцидент, при който загинало дете кандидатът се завърнал в Ливан. Започнали заплахи от Амал и Хизбула, които го обвинили, че при престоя си в Либия чужденецът е работил за либийската държавна сигурност. Пратили хора да му предадат, че ако не напусне Ливан, ще бъде убит. Към административната преписка са приложени становище на главен експерт в РПЦ- София № УП-3562/18.09.2009 г.; справка на дирекция "Международно сътрудничество" на ДАБ с вх. № 242/28.01.2009 относно обстановката в Ливан и спазването на човешките права. При така установената фактическа обстановка и съобразявайки се с приложимата нормативна уредба, законосъобразен е отказът на административния орган за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, тъй като не е доказан по отношение на кандидата наличие на основателен страх от преследване с оглед раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и /или убеждение. Законосъобразен е и отказът на административни орган за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са допуснати сочените с жалбата съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изяснени са всички факти, относими към предмета на делото. Преценени са и обсъдени твърдените от кандидата мотиви за доброволното му напускане на Ливан и установяването му в РБългария. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си на произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: т. 1. смъртно наказание или екзекуция; т. 2. изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; т. 3. тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Законът не съдържа легална дефиниция за понятието вътрешен въоръжен конфликт, поради което и предвид представените справки следва да се приеме, че в Ливан не съществува такъв. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,