Решение № 13579 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2015 г.

Решение № 13579 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7889/2015 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Пеню Колев Грозев от гр. София срещу решение № 3459 от 18.05.2015 г. по адм. д. № 1495 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО-3/12.01.2015 г. на Директора на ТП на НОИ - София - град. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на 5, ал. 8 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осиигурителен институт - София-град е оспорил касационната жалба в писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № РО-3 от 12.01.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София - град, с което са отхвърлени жалби вх. № 94ПП-4649-1 от 01.09.2014 г. и вх. № 94ПП-4649-1-3 от 07.10.2014 г., подадени от Пеню Колев Грозев от гр. София и е потвърден отказът на инспектор по осигуряването да завери осигурителен стаж и осигурителен доход в осигурителната книжка на лицето за 2005 г. и 2007 г. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 7, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧ - редакция, ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила до 30.06.2015 г.). При извършената преценка на събраните по делото доказателства съдът е установил, че за 2005 г. и за 2007 г. жалбоподателят в качеството му на самоосигуряващо се лице (адвокат) е внесъл само авансовите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 7 от КСО, но не и пълния размер на дължимите вноски съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО. С оглед на този безспорен факт съдът е приел, че органът по осигуряването законосъобразно е отказал заверка на осигурителната книжка за посочените два периода. Решението е правилно и обосновано. Доводите, изложени в касационната жалба и писмените бележки, релевиращи неправилно прилагане на 5, ал. 8 от КСО, прояви на дискриминация и нарушение на целта на закона, се преценяват като неоснователни. През 2005 г. и 2007 г. касационният жалбоподател е подлежал на задължително обществено осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО в качеството му на лице, регистрирано като упражняващо свободна професия (адвокат). На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 от КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. От фактическа страна не е спорно, че за двата цитирани периода касационният жалбоподател не е внесъл дължимите осигурителни вноски, определени съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО. Внесъл е авансовите вноски върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, но не е внесъл осигурителни вноски за фонд "Пенсии" в размери от 1911.39 лв. за 2005 г. и 1798.36 лв. за 2007 г., определени върху окончателния размер на осигурителния му доход по годишните данъчни декларации съгласно правилата на чл. 6, ал. 8 от КСО, действащи през процесните периоди. В хода на образуваното производство за принудително събиране на осигурителните вноски е направил възражение за погасяването им по давност, поради което публичният изпълнител при ТД на НАП - София е издал разпореждане изх. № 59-00-850/29.07.2014 г. за отписването им от данъчно-осигурителната сметка на лицето. В осигурителните книжки, издавани на основание разпоредбата чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, действаща до 30.06.2015 г., се удостоверява придобитият от лицата осигурителен стаж и осигурителен доход. Съгласно цитираните законови норми на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО и § 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО самоосигуряващите се лица, които не са внесли дължимите съгласно закона осигурителни вноски, не се считат за осигурени със съответно придобит осигурителен стаж и доход. В съответствие с тези законови разпоредби действащата към момента на отказа подзаконова разпоредба на чл. 7, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (редакция - ДВ, бр. 2 от 2010 г.) е предвиждала, че осигурителните книжки на самоосигуряващите се лица се заверяват, при условие че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване. Така създадената подзаконова нормативна регламентация не влиза в пряко противоречие със законовите норми, регулиращи осигурителния статут на самоосигуряващите се лица. В същия смисъл е и създалата се непротиворечива съдебна практика (решение № 1493 от 04.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15218/2013 г., VI о., решение № 10722 от 24.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2049/2012 г., VI о., решение № 8053 от 06.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1458/2012 г., VI о., решение № 4667 от 03.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 762/2013 г., VI о. и др.). Неправилно е становището, застъпено в касационната жалба, за пренебрегване института на давността по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Възражението за изтекла погасителна давност погасява задължението и възможността за принудителното му събиране, но не поражда осигурителни права за подлежащото на осигуряване лице. Самоосигуряващото се лице придобива осигурителен стаж само тогава, когато в съответствие със задължението по чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО е внесло пълния размер на дължимите по закон осигурителни вноски. Неотносима към спорния предмет е разпоредбата на чл. 5, ал. 8 от КСО, създаваща задължение за Националната агенция за приходите да предоставя на Националния осигурителен институт данните по ал. 4, т. 1, за приходите от осигурителни вноски, данните от уведомленията по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда и данните за открити и закрити банкови сметки на осигурителите и самоосигуряващите се лица по чл. 25, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите. Не следва да се коментират поради неотносимостта им към спора във връзка със заверяването на осигурителната книжка на самоосигуряващото се лице поставените въпроси "възможно ли е без присъда от наказателен съд фактическото работно време да не се признава за трудов стаж?" и "Ако гражданите имат право да изберат дали да се осигуряват, на още по-голямо основание те нямат ли правото да изберат и параметрите на осигуряването?". Посоченото решение на Съда на ЕС от 05.11.2014 г. по дело C-103/13 не засяга въпросите за осигурителните права на самоосигуряващите се лица при невнесени от тях осигурителни вноски в пълния дължим размер съгласно действащия национален закон. Оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,