Решение № 173 от 12.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 98/2010 г.

Решение № 173 от 12.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 98/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Производството е по реда на гл. ХХХIII НПК. В срок е постъпило искане от защитата на осъдения Б. М. за възобновяване на НОХД № 378/09 г. по описа на Търговищкия районен съд. Иска се отмяна на постановената по него и неподлежаща на касационна проверка присъда № 469 от 24.07.09 г., потвърдена с решение № 170 от 30.11.09 г. по ВНОХД № 201/09 г. по описа на Търговищкия окръжен съд. Касационно искане не е посочено. Изтъкват се доводи единствено в насока за необоснованост на съдебните актове. Молбата се поддържа в съдебно заседание с искане за намаляване на наложеното наказание или алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане. Сезира се ВКС за спиране на изпълнението на наложеното наказание. Представителят на ВКП счита искането за неоснователно и пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, като взе предвид постъпилото искане, сочените доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда М. е признат за виновен в това, че за времето от 18.10.08 г. - 26.12.08 г., при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, разрушавайки прегради, здраво направени за защита на имот, отнел и направил опит да отнеме от владението на гражданин и две фирми чужди движими вещи на обща стойност 3 131.04 лв., без тяхното съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4, вр. чл. 26 , вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" и чл. 54 НК е осъден на ТРИ години лишаване от свобода, което наказание да се изтърпи в затвор при "строг" режим. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Р. "Напред", гр. Т., сумата от 3 050.00 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението имуществени щети, ведно с лихвата, считано от 02.11.08 г. Произнесъл се е по веществените доказателства и разноските по делото. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционния акт и е осъдил М. за разноски за служебен защитник. С искането се поддържа тезата, развита и пред инстанциите по фактите, за недоказаност на авторството и почиваща на предположение осъдителна присъда. Същата не може да бъде споделена и не е основание за възобновяване на наказателното дело. В тази насока съдебните състави са изпълнили задълженията си по чл. 13 и 14 НПК, като са взели всички мерки за разкриване на обективната истина по реда и със средствата, предвидени в НПК. Взели са решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Изложили са убедителни мотиви защо М. е автор и на трите деяния, обхванати от продължаваното престъпление, като са посочили убедителни мотиви за това и са отговорили на всички възражения от с. на защитата и подсъдимия. Пред настоящата инстанция за трити пореден път се развиват защитните версии на М., подкрепени според защитата от показанията на свидетелите Д. Д. и Н. Б. Районният съд на л. 7-9 от мотивите и окръжният съд на л. 5-7 от решението задълбочено са дали своя отговор за недостоверността на твърденията на подсъдимия и близките му свидетели. Посочили са, че са налице поредица от доказателства, които оценени в тяхното логическо единство, изключват възможността друг да е извършил деянията, като, макар и косвени, доказателствата по делото обуславят по безспорен начин извода за авторството на подсъдимия по отношение на трите деяния. Върховният касационен съд не намира основания за промяна на този извод. Без отговор касационната инстанция ще остави всички доводи, свързани с мярката за неотклонение на подсъдимия на досъдебното производство и при разглеждане на делото в съдебната фаза, като изцяло неотносими към настоящото производство. За извършеното от осъдения престъпление законът предвижда наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. При условията на чл. 54 НК на подсъдимия са определени - три години, като районният съд е отчел смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Други такива не се сочат с искането или в съдебно заседание. Настоящата инстанция счита, че наложената санкция не отговаря на целите по чл. 36 НК и е явно несправедлива по смисъла на чл. 348, ал. 5 НК, но в различен от визирания в искането смисъл. В тази насока ВКС изцяло се солидаризира с решението на окръжния съд, че по делото не са събрани смекчаващи отговорността обстоятелства, а само отегчаващи такива, свързани с обремененото съдебно минало на М. - рецидивист по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, освободен от затвора на 11.09.08 г., който за инкриминирания период 18.10.08 г. - 26.12.08 г. с престъпна упоритост извършва три деяния, обхванати от продължаваното престъпление с обща равностойност на предмета на престъплението в размер на 3 131.04 лв. Поради липсата на съответен протест, ВКС не може да упражни правомощието си по чл. 354, ал. 3, т. 1 НПК, каквато възможност не е имал и въззивния съд. При тези съображения искането на осъдения М. е НЕОСНОВАТЕЛНО и следва да се остави без уважение. При това решение не са налице предпоставките за спиране на изпълнението на наложеното наказание. Водим от горното и на осн. чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,