Решение № 129 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4982/2007 г.

Решение № 129 от 13.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4982/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), вр. 218и ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. П. Т., П. К. Т., Н. П. Д., Ф. П. М., Г. П. Т. и Е. П. Ч. срещу въззивно решение № 471 от 20.06.2006 г. по гр.д. № 403/2004 г. на Б. окръжен съд, постановено по реда на чл. 218з ГПК (отм.) с което е отменено решение от 11.05.2001 г. по гр.д. № 914/1999 г. на Районен съд гр. Г. и е постановено ново, с което е разпределено ползването между А. П. Т. и П. К. Т. върху съсобственото им дворно място, съставляващо парцел ****, кв.58 по плана на гр. Х. С. същото решение е оставено в сила допълнителното решение на районния съд, с което е отхвърлен иска наК. П. Т. и П. К. Т. срещу А. П. Т. за разпределение ползването на двуетажната жилищна сграда, построена в същия парцел. С решение № 294 от 3.07.2007 г., постановено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) Благоевградския окръжен съд е отхвърлил като неоснователен предявеният от К. П. Т. срещу Н. П. Д., Ф. П. М., Г. П. Т. и Е. П. Ч. иск за разпределение ползването на парцела. Жалбоподателите поддържат, че решението е недопустимо и постановено в нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" и "в" ГПК. Ответникът А. П. Т. не изразява становище по жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира следното: Производството по делото е образувано по предявен от К. П. Т. и П. К. Т. и двамата от гр. Х., обл. Благоевградска против А. П. Т. иск за разпределяне ползването на парцел ****, кв.58 по плана на гр. Х., с площ от 838 кв. м., ведно с масивна двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка в него, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Като ответници в производството са конституирани и Н. П. Д., Ф. П. М., Г. П. Т. и Е. П. Ч.. Т. в исковата молба е, че ищците и ответника А. П. Т. са съсобственици на дворното място и построената в него жилищна сграда, при посочените от тях права, че липсва съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на дворното място и жилищната сграда, поради което съдът следва да замести липсващото съгласие относно реалното ползване на имота. Ответникът А. П. Т. е възразил, че не е налице съсобственост върху процесните имоти, твърдейки че разпоредителните сделки между ищците и останалите ответници по иска са недействителни по отношение на него съобразно разпоредбата на чл. 76 ЗН, тъй като е извършено разпореждане със сънаследствена вещ, както и че е собственик на процесните имоти на оригинално основание. С решение № 507 от 19.03.2004 г. по гр.д. № 1054/2003 г. Върховният касационен съд, IV г.о.е отменил решението на въззивния съд и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда, с указания да се обсъдят направените от А. Т. възражения по чл. 76 ЗН и за придобивна давност и се разпредели ползването съобразно установените от съда квоти в съсобствеността. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че ответника А е собственик на жилищната сграда на оригинално основание и е отхвърлил иска по чл. 32, ал. 2 ЗС по отношение на нея. Разпределил е между П. К. Т. и А. П. Т. ползването на дворното място, като е приел за недоказано право изключващото съсобствеността възражение за изтекла в полза на А. Т. придобивна давност. Приел е по отношение на дворното място, че е налице съсобственост между Ппри права: 22/24 ид.ч. за П. Т. и 2/24 ид.ч. за А. Т. и е разпределил ползването по вариант I от приетата съдебно -техническа експертиза. По отношение на намиращата се в мястото жилищна сграда е изложил съображения, че не е налице съсобственост, тъй като А. Т. е придобил правото на собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност. От 1969 г. когато К. Т. се изнесъл от къщата и до предявяване на иска само А. Т. и съпругата му З. Т. владяли сградата спокойно, явно и несмущавано. Решението на въззивния съд е валидно и допустимо, но неправилно в частта, с която е отхвърлен иска за разпределяне ползването на жилищната сграда. По делото е безспорно, че дворното място и жилищната сграда са били собственост на П. и М. Т. . П. Т. е починал през 1980 г. и е оставил за свои наследници съпругата си М. Т. и децата- Г., Ф., Н., А., К. и Е. Т. С извършените разпоредителни сделка по нот.акт № № 295 /1997 г. и 236/1998 г. Мария Т. прехвърля на внука си П. К. своята 1/2 ид.ч. /12/24 ид.ч./ от прекратената със смъртта на П. Т. съпружеска имуществена общност, а Н., Ф., Г., Е. и К. наследствените си ид.части от дворното място и къщата общо в обем на 10/24 ид.ч. В резултат на тези разпоредителни сделки приобретателят П. К. Т. е придобил 22/24 ид.ч. от процесните недвижими имоти, а ответника А е собственик по наследствено правоприемство от баща му П. Т. на 2/24 ид.ч. Решението на въззивния съд в частта, с която е разпределено ползването на дворното място между П. К. Т. и А. Т. е правилно. Производството по чл. 32, ал. 2 ЗС има за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод служене с общата вещ, чиято цел е да бъде извършено разпределение на ползването на един съсобствен имот съобразно дяловете на страните, установени по категоричен начин в производството с оглед писмените доказателства удостоверяващи този обем от права. В случая правилно въззивният съд е приел, че в резултат на извършените разпоредителни сделки по цитираните два нотариални акта П. К. е придобил права в дворното място в обем на 22/24 ид.ч., а А. Т. по наследство в обем на 2/24 ид.ч. С извършеното разпореждане с правата на собственост в дворното място в полза на П. К. от съпругата и наследниците на П. Т., без А. Т. първият е придобил това право в обема, който са го притежавали прехвърлителите - 22/24 ид.ч., поради което правилно по отношение на останалите страни по делото искът е отхвърлен. Съдът е извършил разпределението на дворното място по вариант I от приетата при първото въззивно разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза, осигуряващ на двамата съсобственици равна възможност за достъп до дворното място през частта определена за общо ползване, съобразно обема права които притежават. Неоснователно е оплакването, че разпределението на дворното място по възприетия от съда вариант не отговаря на правата на страните в съсобствеността. Разпределението на ползването на дворното място по посочения вариант е съобразено с правата на съсобствениците. На А. Т. е разпределена частта от дворното място намираща се отдясно на жилищната сграда, считано от страна на улицата, колорирана със зелен цвят и отговаряща на 2/24 ид.ч. Останалата част от дворното място колорирана в зелено, червено и кафяво, извън колорираната в жълто част за общо ползване е разпределена за ползване на П. К. Целта на разпределението на ползването на дворното място в производството по иска по чл. 32, ал. 2 ЗС е да се осигури на съсобствениците възможност да ползват мястото съобразно правата си, включително и възможност за достъп до самото дворно място откъм улицата. В случая разпределението на ползването на дворното място е правилно и не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Решението на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила решение № 39 от 24.01.2002 г. по гр.д. № 914/1999 г. на Районен съд, гр. Г. в частта му, с която е отхвърлен иска за разпределяне правото на ползване на намиращата се в дворното място жилищна сграда между П. К. Т. и А. П. Т. е неправилно. За да остави с сила решението на първата инстанция в тази част въззивният съд е приел за доказано правоизключващото съсобствеността възражение на А. Т., че е собственик на жилищната сграда на оригинално основание. Приел е, че е владял необезпокоявано жилищната сграда от 1969 г. и до предявяване на иска. Съдът в настоящия състав намира възражението на ответника А, че е собственик на жилищната сграда, на основание изтекла в негова полза придобивна давност, за неоснователно. Безспорно е по делото, че жилищната сграда е била собственост на родителите на А. Т. Безспорно е също така, че договорът, предмет на нот.акт № 57/1972 г., с който родителите са прехвърлили на А. Т. и съпругата му 1/2 ид.ч. от жилищната сграда е нищожен. А. Т. е възразил, че е придобил правото на собственост върху жилищната сграда по давност с начален момент 1972 г., когато е сключена нищожната сделка. От данните по делото се установява, че в жилищната сграда са живели семейството на А. Т. и родителите му. Бащата П. Т. е починал през 1980 г. Към този момент по отношение на бащата не е изтекъл законоустановеният срок от 10 години за да се приеме, че неговата 1/2 ид.ч. е придобита по давност от сина му А. След неговата смърт по наследствено правоприемство правата в посочения обем са придобити от децата му. Безспорно е, че А. Т. заедно с майка си е продължил да ползва жилищната сграда. По делото не е установено след смъртта на баща си този наследник да е завладял частите на останалите сънаследници, т. е. да е променил намерението си по отношение на тях, като от държател да се е превърнал във владелец, за да се приеме, че с изтичане на установения в закона срок е придобил техните идеални части по давност. Ползването и държането на частите на останалите сънаследници не е съчетано с действие, извършено от А. Т., с което той да демонстрира пред останалите сънаследници, че владее техните части за себе си и, че счита жилищната сграда за своя собственост, т. е. не е демонстрирал, че свои целия имот. Затова изводът на въззивния съд, че е придобил ид. части на останалите сънаследници по давност е неправилен. По отношение частта на майката М. Т. също не е установено да е завладял нейната 1/2 ид.ч. Напротив, установено е че тя до смъртта си е живяла в тази жилищна сграда, като е прехвърлила своята 1/2 ид.ч. на внука П. К. При тези данни се налага извода, че П. К. Т. въз основа на извършените през 1997 г. и 1998 г. прехвърлителни сделки е собственик на 22/24 ид.ч.от жилищната сграда, а А. Т. на 2/24 ид.ч. Налице е съсобственост между посочените лица, при тези части. Разпределението на ползването на жилищната сграда следва да се извърши между тези двама съсобственици при посочения обем права, по вариант II от приетата при първото въззивно разглеждане на делото съдебно-техническа експертиза. Решението на въззивния съд в частта, с която е оставено в сила решението на Районен съд, гр. Г. в частта му, с която е отхвърлен иска за разпределение ползването на намиращата се в дворното място жилищна сграда между П. К. Т. и А. П. Т. следва да се отмени и вместо него се постанови от касационната инстанция ново, с което ползването на жилищната сграда се разпредели между посочените съделители. В останалата част решението като правилно ще следва да се остави в сила. По представеният вариант II на съдебно-техническата експертиза, с оглед обема права които притежават съделителите на А. Т. следва да се разпредели ползването на помещение № 1 от първия етаж на жилищната сграда, а на П. К. помещение № 2* и 4 от първия етаж и целия втори етаж, като колорираните с жълт цвят помещения № 5 и 6 на първия етаж останат за общо ползване на двамата съделители. Съдът възприема този вариант с оглед реалното ползване от А. Т. на първия етаж от жилищната сграда и обема права които притежава в съсобствеността. Самостоятелното ползване на една стая от първия етаж, чрез осигурен достъп до нея през двете свързани помещения / № 5 и № 6/, предназначени за общо ползване съответства на правата му в собствеността, които са в обем на 2/24 ид.ч., а останалата част от жилищната сграда на правата на П. К. в обем на 22/24 ид.ч. Водим от горното Върховният касационен съд, III г.о.