Решение № 5719 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10279/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. А., гражданин на Република Турция, срещу решение 1168/12.09.2024 г., постановено по адм. дело 223/2024 г. от Административен съд - Кърджали., с което е отхвърлена жалбата на чуждия гражданин срещу заповед рег. 292з-1322/09.05.2024 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Отнемане на правото на пребиваване в Република България", издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 и чл. 44 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, от директора на ОД на МВР- Кърджали. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното съдебно решение и се моли за неговата отмяна. Ответникът - директор на ОД на МВР- Кърджали, редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение е правилно, поради което следвало да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд - Кърджали е заповед рег. 292з-1322/09.05.2024 г. за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "Отнемане на правото на пребиваване в Република България", издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, издадена от директора на ОД на МВР- град Кърджали. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е установил от фактическа страна, че Р. А. е гражданин на Република Турция и е получил разрешение за постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал.1, т.9 от ЗЧРБ като лице, което не е от български произход, родено на територията на Република България. Отразено е, че лицето не принадлежи към категорията на уязвимите лица, не е в производство по Закона за убежището и бежанците, по отношения на А. няма и производства по АПК. Установено е, че съгласно извършена справка в АИС "Граничен контрол", Р. А. не е пребивавал на територията на държавите членки на Европ ейския съюз за период по - голям от 12 последователни месеца, като лицето е отсъствало от Република България за периода от 17.07. 2021 г. до 11.07. 2023 г. Представените от жалбоподателя доказателства за претърпяна битова злополука, поради което е бил хоспитализиран в болница за научни изследвания в гр. Бурса, не доказвали невъзможност да пребивава на територията на Република България за ц;елия период на отсъствие. Не са били преддставени доказателства за периодични контролни прегледи. Административният орган е приел, че спрямо Р. А. е налице предпоставката по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ - отсъствие от територията на държавите - членки на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, при която на чужденеца, получил разрешение за дългосрочно пребиваване, се налага мярката отнемане на правото на пребиваване в Република България. За да направи този извод, административният орган и след това административният съд са разгледали аргументите и възраженията на лицето относно негово заболяване, което му е попречило да влезе на територията на страната и са ги намерили за неоснователни. Те са установили, че Р. А. е отсъствал от страната за повече от 12 последователни месеца, поради което е налице предвиденото в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ основание за налагане на принудителна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, мотивиран е с изложените в него фактически и правни основания и не е налице нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ, а при постановяването му са отчетени и обстоятелствата по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Обжалваното решение е правилно. С постановения акт, решаващият съд правилно и точно е изложил фактическата обстановка, като подробно е анализирал и обсъдил всички представени по делото доказателства. На база изяснената фактическа обстановка и относимата правна уредба са изложени обосновани правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани след анализ на възприетите факти. Изводите на съда са ясни, последователни и се базират на подробен анализ на доказателствения материал, поради което съдебното решение е обосновано. Настоящата инстанция споделя изложените в обстоятелствената част на обжалваното решение мотивия поради което не е необходимо да се преповтарят. Извършена е и дължимата преценка, предвидена в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ и компетентният орган е отчел продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България. С приложената принудителна административна мярка не е допуснато нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС. Съобразно установените по делото факти през последните години Р. А. е живял в Република Турция. След като чужденецът живее постоянно в Република Турция, то с приложената принудителна мярка по никакъв начин не се засягати правото му на семеен живот. Не е налице и нарушение на принципа на съразмерност, установен в чл. 6 от АПК. В конкретната хипотеза административният орган е упражнил правомощията си добросъвестно и е преценил всички релевантни за спора факти и обстоятелства. Следва да се отбележи, че правото на чужденците да пребивават постоянно на територията на Република България не е абсолютно. То не е обусловено и от предходното продължително пребиваване на Р. А. на територията на България. В конкретната хипотеза е установено, че отнемането на правото на постоянно пребиваване в страната не засяга нито семейния живот на чужденеца, нито възможността му да се придвижва свободно. Поради това не е налице и несъразмерност между наложената принудителна административна мярка и засегнатите права и законни интереси на чужденеца. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,