Решение № 1312 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8930/2012 г.

Решение № 1312 от 28.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8930/2012 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на адвокат Атанаска Богоева-пълномощник на Благой Георгиев Калайджиев от гр. София срещу решение № 687 от 8.05.2012 г., постановено по адм. д. № 87 по описа за 2012 г. на Административен съд-Благоевград. С решението, постановено по реда на чл. 226 АПК съдът е отменил заповед № 01-27 от 6.02.2009 г. на кмета на община Банско, като му е върнал делото при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за недопустимост и неправилност на решението, като се релевират основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. По подробно изложените съображения се моли, решението да се обезсили като недопустимо, а образуваното производство да се прекрати. При условията на евентуалност е поискано решението да се отмени като незаконосъобразно, като се остави в сила оспорваната заповед на кмета. Касаторът Благой Георгиев Калайджиев също е подал касационна жалба срещу решението, в която изразява становище относно личните си отношения с брат му Иван Георгиев Калайджиев, както и допълнение към касационната си жалба с дата 4.01.2013 г. Ответната страна - кметът на община Банско не е взел становище. Ответникът Иван Георгиев Калайджиев, чрез процесуалния си представител адвокат Ядков, взема становище за неоснователност на жалбата. Излага съображения за правилност на решението и твърдения, които противопоставя на тези, съдържащи се в касационната жалба. Моли, решението на съда да се остави в сила и претендира присъждане на сторените разноски от доверителя му, за което представя договор за правна защита и съдействие серия "АВ", № 111428 от 14.01.2013 г. за договорено и платено възнаграждение от 500 лв. От заинтересованите страни само Петър Георгиев Калайджиев взема становище за основателност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира възражението за недопустимост на първоначалната жалба за неоснователно. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно по изложените аргументи. Според тях правилно съдът е възприел, че оспорената заповед на кмета е незаконосъобразна, защото в нея са смесени двете процедури - тази по реда на чл. 13а ППЗСПЗЗ и по чл. 11, ал. 4. Предлага решението да се остави в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна срещу съдебен акт подлежащ на обжалване, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения: От данните по делото се установява, че Иван Георгиев Калайджиев е обжалвал заповед № 01-27 от 6.02.2009 г. на кмета на община Банско. С нея е одобрено решението на назначената със заповед № 01-4 от 14.01.2009 г. от него комисия в частта му по т. 11, от протокола й от 15.01.2009 г. Комисията се е произнесла по молбата на Иван Калайджиев-наследник на Георги Петров Калайджиев за възстановяване на бивш имот пл. № 923, находящ се в местността "Аризаница", землището на гр. Добринище с решение № 11, в което е посочено, че имотът подлежи на възстановяване съгласно помощния кадастрален план в размер на 470 кв. м. С обжалваната заповед кметът на общината на основание чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е одобрил решението на комисията. От приложените по делото писмени доказателства обсъдени ведно със заключението на вещото лице съдът е приел, че както с решението на комисията, а така също и с обжалваната заповед на кмета е направено смесване на процедурата по чл. 13а ППЗСПЗЗ и тази по чл. 11, ал. 4, които са две самостоятелни процедури. На първо място според съда се развива процедурата по реда на чл. 13а и след като решението на комисията по ал. 5 влезе в сила се развива процедурата по чл. 11, ал. 4. Въз основа на това съдът е преценил, че заповедта на кмета е незаконосъобразна и я е отменил, като при условията на чл. 173, ал. 2 АПК е върнал делото като преписка на кмета за ново произнасяне при спазване на указанията, дадени в мотивите. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото се установява, че със заявлението си Петър Георгиев Калайджиев е поискал от кмета на община Банско да се изработи помощен план за имот пл. № 923, който е собственост на покойния му баща. Посочил е и нов № 1323, като към молбата си е приложил скица на помощен план, протокол, обяснителна записка и приложение, изработени от "Благоевградски териториален кадастър" ЕООД. Вместо одобряването на помощния план за посочения имот е получил заповедта на кмета, която не отговаря на искането в заявлението. Правилни са изводите на съда, че заповедта на кмета е незаконосъобразна по същество. Не е възможно издаването на заповед по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ преди да се индивидуализира имотът, без да се определят границите му, съседите, площта и съществуващите в него сгради, ако има такива. Правилни са изводите на съда, че първо имотът се нанася в помощния план, за да се определят границите му, а след това се развива процедурата по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. Неоснователно е твърдението в касационната жалба относно това, че съдебното решение е недопустимо, защото е постановено по недопустима жалба. Вярно е, че според датата на обявлението за запознаването със заповед на кмета, предмет на жалбата, това е станало на 18.02.2009 г., като 14-дневния срок за обжалването й изтича на 4.03.2009 г. Самата жалба е написана на 4.03.2009 г., като към административната преписка е приложено копие на пощенския плик, в който най-вероятно е била поставена жалбата срещу заповедта. Копието на плика е само върху едната му страна с пощенско клеймо от 5.03.2009 г., без да е направено копие на другата му страна, на която също следва да има пощенско клеймо с дата. При тези данни няма как да се вмени във вина на жалбоподателя незапазването на пощенския плик за да се установят датите на клеймата, поставени върху него. Неоснователен е и вторият довод в касационната жалба относно недопустимостта на съдебното решение, което е било постановено при процесуално недопустима жалба поради липсата на правен интерес. Всеки един от наследниците на Георги Петров Калайджиев има правен интерес от обжалване на заповедта на кмета на общината. Това е така, защото в делото е приложено решение № Д 523а от 13.03.2002 г. на Поземлена комисия- Банско, с което в т. 6 е признато правото на собственост на наследниците на Георги Калайджиев върху нива от 0,500 дка, находяща се в строителните граници на с. Добринище в местността "Аризаница". Със същото решение в частта му на раздел III, т. 2 е отказано възстановяване на правото на собственост върху този бивш земеделски имот, поради непредставянето на скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 и чл. 13а ППЗСПЗЗ. Ето защо искането за нанасянето на имота в кадастралния план, а след това и продължаването на процедурата по реституцията на този имот е свързано с материалното право на собственост на наследниците на Георги Калайджиев. Всеки един от тях има правен интерес да обжалва действията на административните органи, които препятстват възстановяването на собствеността. Направеното твърдение в касационната жалба относно това, че жалбоподателят се е разпоредил с имота, като го е дарил според представеният нотариален акт е също неоснователно, защото дарението се отнася за друг имот, различен от този, предмет на обжалваната заповед. Неоснователно е и твърдението, че липсва правен интерес от обжалването на заповедта на кмета, която е положителна за жалбоподателя и удовлетворява неговите интереси. Подадената молба до кмета за изработването на помощен план за имота, който да бъде нанесен с границите му в кадастралния план е с правно основание в чл. 13а ППЗСПЗЗ. По това заявление кметът се е произнесъл със заповед относно възстановяването на правото на собственост, което е извън неговата компетентност, тъй като в производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ може да се определи само застроената част от имота. Отделно от това решението на комисията по чл. 13а, ал. 5 ППЗСПЗЗ не се одобрява от кмета на общината. Неоснователно е и твърдението за необоснованост и неправилност на решението. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства, които е съпоставил с приложимото материално право, от което е извел и правните си изводи. Твърдението относно нанасянето на сградата в имота не е предмет на разглеждане, включително и законността на построената сграда. Съществуването на сграда в имота е предмет на преценка в производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, с оглед определянето на свободната от застрояване площ, а не на настоящото. По изложените съображения решението на съда не е недопустимо и неправилно. Съдът не е допуснал твърдяните в касационната жалба нарушения, поради което решението му като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед на изхода на спора искането на касатора за присъждане на сторените по делото разноски не може да се уважи. Искането на ответника Иван Калайджиев, направено от адвокат-пълномощника му за присъждане на сторените разноски ще следва да се уважи на основание чл. 143, ал. 4 АПК. Според представеният договор за правна защита и съдействие Благой Калайджиев следва да заплати на Иван Калайджиев сторените от него разноски пред касационната инстанция от 500 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение