Решение № 8952 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2786/2014 г.

Решение № 8952 от 26.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2786/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Николай Ангелов, кмет на община Балчик, против решение № 172/20.12.13 г. по адм. д. № 578/13 г. по описа на Административен съд-Добрич с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците "Българска телекомуникационна компания" АД и "Български пощи" АД в писмен отговор излагат становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Стефан Стефков Стефанов в представено писмено становище излага доводи за основателност на касационната жалба с молба да бъде уважена. Ответникът Динчер Сафетов Хаджиев не взема становище. Прокурорът от Върховната администравна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от страна за която решението е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, процесуално допустима, а по същество-основателна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено по оспорване на "Българска телекомуникационна компания"АД и "Български пощи" АД, Административен съд Добрич е отменил като незаконосъобразна Заповед № 500/22.05.13 г., с която на основание чл. 129, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ на кметът на община Балчик е одобрил проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ХV-125, кв. 90 по плана на гр. Балчик, изразяващо се в образуване нов УПИ ХVII-125, кв. 90 с ново застрояване, образуване нов УПИ ХVIII-128 и предвиждане на улица от о. т 1412 до 1413 за обслужване на УПИ ХVII-125. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се липсата на фактически основания, в ограничаване правото на оспорващите да участват в производството, при невлязло в сила предписание по чл. 135, ал. 3 ЗУТ за изработване изменението на плана, без данни, че избрания вариант на уличната регулация о. т. 1412-о. т. 1413 е най-икономичен. Решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, препятстващо проверката за материална законосъобразонст на решаващия правен извод относно основателността на оспорването. Фактическите основания за издаване на заповед от категорията на процесната могат да бъдат изложени в съпътстващите документи по преписката. В случая е налице именно тази хитопеза, предвид което становището, изразено от първоинстанционният съд по отношение нарушение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за съдържание на обжалваната заповед е неправилно. Изводът му, че неосигуряването на условия за участие на оспорващите в административното производство производство представлява съществено нарушение на административнороизводствените правила е също незаконосъбразен. Правото на участие на заинтересуваните лица в производството пред административния орган е гаранция, че обстоятелствата от значение за преписката биха били изяснени в максимална степен и същата би приключила с издаването на материалнозаконосъобразен индивидуален административен акт. В случай, че това право органът не е предоставил, заинтересуваните от акта лица, в производството по съдебното му оспорване, могат да изложат доводите за незаконосъобразност на градоустройствената разработка и ангажират доказателства, обуславящи извод за материалната незаконосъобразност на одобряващата тази разработка заповед. Ето защо формалното установяване, че заинтересуваните лица не са уведомени за искането за одобряване изменение на устройствения план и за последвалите искането действия на общинската администрация, само по себе си не обосновава извод за незаконосъобразност на финилазиращата административната процедура заповед, още повече, че на последните е бил съобщен окончателния проект. Предписанието по чл. 135, ал. 3 ЗУТ за разрешаване изработване на проекта за изменение на подробния устройствен план представлява индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол. Извън обстоятелството, че в случая този акт, както и допълващият го такъв не са съобщени на оспорващите, следва са има предвид, че издаването на тези актове с контретното им съдържание е станало извество на оспорващите най-късно към момента на приобщаването им към доказателствения материал по делото и към датата на приключване на съдебните прения, предвид липсата на данни, че са оспорени по надлежния съдебен ред, следва да се считат влезли в сила. По делото са приети единична и тройна съдебнотехнически експертизи, чиито заключения съдът не е обсъдил в пълнота. Съдът по същество, въпреки задължението си по закон, не е изложил мотиви във връзка с конкретните относими към казуса установявания-че по действащия устройствен план УПИ ХV-125 е без транспортен достъп, а единствено с пешеходен такъв чрез проход от 1,7 м, че предвидената улица о. т. 1412-о. т. 1413 не влошава устройствените показатели на УПИ VI-128 по действащия план и съответства по параметри на изискването на чл. 81, ал. 1 ЗУТ, а изводът относно нарушение на чл. 108, ал. 5 ЗУТ за икономичност на разработката е възприел единствено при съобразяване интереса на оспорващите. Тези и всички останали установявания по спора съдът е следвало да обсъди в мотивите си на основание императивната разпоредба на чл. 172а, ал. 2 АПК. Липсата на обосновка на решаващия правен извод за незаконосъобразност на обжалваната заповедта не дава възможност за преценка на неговата правилност. Горното налага извод за необоснованост на решението и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, явяващо се пречка за преценката на неговата правилност. Следва да се има предвид, че касационната инстанция не следва да допълва мотивите на първоинстанционния съд, нито да изземва неговите правомощия и задължения, тъй това би лишило страните от правото на инстанционен контрол. По тези съображения Върховният административен съд намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, поради което и на основание чл. 222, ал. 2 АПК,