Решение № 4691 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7948/2012 г.

Решение № 4691 от 4.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7948/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Румен Кирилов, процесуален представител на "Каприз" ЕООД, гр. Перник, с управител Борислав Борисов, срещу решение № 58 от 02.05.2012 г. по адм. д. № 50/2012 г. на Административен съд гр. Перник, с доводи, че е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Направено е искане за присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Кметът на община Перник, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата, подадена от "Каприз" ЕООД, гр. Перник, ул. "Бели брег" № 3, чрез управител Борислав Кирилов Борисов, против писмо № 12 ПО - 5 от 09.01.2012 г. на кмета на община Перник, с която е прекратено наемното правоотношение, обективирано в договор за наем № 041231Т077 от 15.12.2004 г. и тристранен протокол от 29.12.2010 г., касаещо отдаване под наем на общински имот - терен от 124 кв. м., находящо се в гр. Перник, улица "Ленински проспект" /срещу кооперативен пазар до ДСК/. В мотивите на съдебния акт е взето предвид, че оспорената заповед е издадена на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 Закона за общинската собственост (ЗОбС) във връзка с чл. 5.4 п. 2 от наемния договор. Въз основа на представените по делото доказателства, е констатирано, че съгласно изрично уговореното в този договор - неплащане на уговорената наемна цена за повече от един месец, прекратяването на наемния договор се явява правилно и законосъобразно, а жалбата - неоснователна, поради което съдът я е отхвърлил. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. От събраните в съдебно производство писмени доказателства е установено, че процесният имот безспорно е собственост на Община Перник и че същият, по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗОбС, срещу съответна наемна цена е отдаден, съгласно сключен писмен договор № 041231Т077 от 15.12.2004 г. под наем на ЕТ "Лео-99-Петър Стоименов", впоследствие на основание тристранен протокол от 29.12.2010 г. прераснал като такъв и по отношение на жалбоподателя. Споменатият по - горе договор е сключен при определени условия, включително и за прекратяване на действието на договора. Съгласно него, наемът е следвало да бъде заплащан ежемесечно от наемателите. Жалбоподателят, като наемател по договора, не е изпълнил задължението си по наемния договор и не е платил определената наемна цена за период от четири месеца. Законосъобразно съдът е приел, че е налице неизпълнение на сключения договор за наем и са възникнали основания за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗОбС - поради неплащане на наемната цена за повече от един месец от наемателя. От това, че дължимата наемна цена за четирите месеца е била заплатена в деня на издаване на оспореното писмо, не следва извода, че същото трябва да бъде отменено, каквото е становището на жалбоподателя. Правилно е заключението на съда, че административният орган не е допуснал съществено нарушение на процедурата за прекратяване на наемното отношение, независимо че не е издал прекратителен акт под наименование заповед, съобразно разпоредбите на чл. 15, ал. 4 и 5 от ЗОбС, поради факта че в случая е налице властническото волеизявление на органа, относно едностранното прекратяване на договора. Неоснователно е изложеното в касационната жалба твърдение, че е нарушена равнопоставеността на страните по договора и че прекратяването е продиктувано от провеждане на търг за учредяване на суперфиция. В конкретния случай безспорно е доказано, а и е видно, че наемната цена не е платена повече от един месец, което само по себе си представлява достатъчно основание за едностранно прекратяване на договора. Решението, с което е отхвърлено оспорването, е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски на жалбоподателя не се дължат и не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение