Решение № 499 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1370/2008 г.

Решение № 499 от 22.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1370/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ал. 1 ГПК. (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. обн. Д. В.бр.59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. ПК"П" с. К., В. област е обжалвала въззивното решение на В. окръжен съд № 301 от 15.12.2007 г. по гр.д. № 512/2007 г. Ответникът Е. А. Н. не е подал писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК. (отм.). Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: С решение № 268 от 26.10.2004 г. по гр.д. № 94/2004 г. Видинският районен съд е осъдил ЕТ "Е" с. С., Община В. да отстъпи собствеността и предадe владението на част от първия етаж от масивната сграда, разположена в кв.18 пл. № 190 по плана на с. С., представляваща 85.69 кв. м., на П. кооперация"П" с. К. С молба от 05.02.2007 г. ищецът по делото, ПК"П" с. К., В. област е поискал тълкуване на решението по реда на чл. 194 ГПК. (отм.), действал към момента на сезирането на съда във връзка с възникнал спор относно предмета на ревандикация по образуваното изпълнително дело № 2* на частен съдебен изпълнител В. Т. С обжалваното решение В. окръжен съд е оставил в сила решение № 491 от 27.07.2007 г. по гр.д. № 94/2004 г. на В. районен съд, с което е отхвърлено искането за тълкуване на влязлото в сила решение. Въззивният съд е приел, че както в исковата молба, така и в мотивите имотът е индивидуализиран само с неговата площ и поради това не е налице неясно решение. Въззивното решение е неправилно. Очевидно е, че диспозитивът на влязлото в сила решение от 26.10.2004 г. по гр.д. № 94/2004 г. е неясен, защото в него не е описана с граници реалната част от обекта, предмет на ревандикация, а квадратурата не е съществен индивидуализиращ признак на недвижимите имоти. Именно тази неяснота стои в основата на възникналите спорове за точния смисъл на решението при прилагане на правните му последици. Действията на съдебния изпълнител, който е назначил вещо лице, за да индивидуализира обекта са били отменени от съда по реда на чл. 332 и сл. ГПК (отм.). В това производство е прието, че диспозитивът е непълен, но съдия изпълнителя няма правомощия да го тълкува, от което следва, че при това съдържание на диспозитива, влязлото в сила решение № 268 от 26.10.2004 г. по гр.д. № 94/2004 г. на В. районен съд не може да бъде изпълнено, следователно са налице предпоставките на чл. 194, ал. 1 ГПК. (отм.). Вярно е, че границите на спорната реална част от търговската сграда, построена в имот пл. № 190 кв.18 по плана на с. С., Община В. не са посочени нито в диспозитива, нито в мотивите на решението, но тълкуване може да се допусне и тогава, когато от мотивите може да се разкрие действителната воля на съда, макар тя да не е изрично изразена. В мотивите на решението от 26.10.2004 г. по гр.д. № 94/2004 г. на В. окръжен съд е прието, че ПК"П" с. К., Община В. е собственик на частта от първия етаж на търговската сграда, която е извън предмета на договора, сключен с нот.акт № 169/ 2001 г. и че ответникът ползва помещения, в които се помещава фурна. От неоспореното заключение на вещото лице е установено, че продадените две помещения са тези в южната част на етажа с входове от юг и изток обозначени с № 1 и 4 на изготвената скица, а ПК"П" е останала собственик на останалите помещения. При тези данни съдът незаконосъобразно е приел, че не са налице предпоставките на чл. 194 ГПК. (отм.) поради което на основание чл. 218б ал. 1 б. "В" ГПК. (отм.) обжалваното решение следва да се отмени и делото да се реши по същество от настоящата инстанция като се допусне тълкуване на решението в смисъл, че реалната част от имота, за която е уважен ревандикационния иск обхваща помещенията извън 1 и 4 от скицата на вещото лице П. и без стълбището към втория етаж на сградата. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение