Решение № 9605 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5922/2012 г.

Решение № 9605 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5922/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано пред 5-членен състав на Върховния административен съд по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на Пею Иванов Иванов от гр. София, срещу решение № 3116/2.03.2012 г., постановено по адм. д. № 11351/2011 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение, като в нея се правят оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени с произтичащите от това последици. Ответникът, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в писмено възражение и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд в настоящия 5-членен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение, тричленният състав на пето отделение, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, отхвърлил жалбата на Пею Иванов Иванов срещу Заповед № СП-113/15.07.2011 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното му правоотношение на длъжност "главен експерт" в отдел "Концесии", на дирекция "Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия" в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията /МТИТС/. За да постанови решението съдът приел, че е налице реално съкращаване на длъжността като система от функции, задължения и нормативни изисквания, с оглед извършени структурни промени в администрацията на министерството. Приел също така, че е въпрос на целесъобразност на административния орган да извършва структурни промени в администрацията, създаващи по-добра организация и оптимизация на работата й, както и че заповедта е съобразена с материалноправните разпоредби и че са спазени административнопроизводствените правила, поради което е законосъобразна. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че с оглед длъжностните разписания в МТИТС, в сила от 1.07.2011 г. и от 18.07.2011 г., общата численост на дирекция "Концесии и контрол върху дейността на търговските дружества и държавните предприятия" към същите дати е 23 щатни бройки, като в отдел "Концесии" по първото длъжностно разписание са били 7 щатни бройки за "главен експерт", а по второ към 18.07.2011 г. - общата численост е запазена, като в отдела, в който е работил жалбоподателят - "Концесии" те са намалени от 7 бр. на 2 броя за "главен експерт". С оглед на това правните изводи на тричленния състав, че към момента на издаване на процесната заповед са били налице и двете кумулативни предпоставки от фактическия състав за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя поради съкращение на длъжността, а именно длъжността да не съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, са обосновани и изведени въз основа на установените доказателства. Фактически е установено запазване числеността на дирекцията при спазване на изискванията за нейната нормативна установеност, съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАдм и на устройствения правилник на МТИТС и намаляване на числеността на отдел "Концесии" след преструктуриране и създаване на нов сектор "Финансови анализи", при липса на идентичност на длъжностите в него като система от функции, задължения и изисквания със съкратената длъжност. При правилно прилагане на закона и обосновано тричленният състав е приел, че преценката кое точно правоотношение да прекрати и кое да запази от всички назначения на длъжността "главен експерт", е предоставена на административния орган и е въпрос на оперативна самостоятелност, поради което не е допуснато нарушение на закона при издаването на заповедта. Правилно е прието, че заповедта е мотивирана от правна и фактическа страна, тъй като мотивите могат да се съдържат и в съпътствуващите издаването й действия, поради което не е нарушено изискването за установената форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите на обжалваното решение, които настоящата касационна инстанция споделя, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, в настоящия 5-членен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК