Решение № 15089 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7088/2019 г.
ВАСVIII отделение07.11.2019 г.докладчик т Свилена Проданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1807 от 15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 13560/2018 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15089 от 7.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7088/2019 г., VIII о., докладчик председателят Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 1807 от 15.03.2019 г., постановено по адм. дело № 13560/2018 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и незаконосъобразност, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу акта. Ответникът – "Сержи 2009" ЕООД гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ № 0391874/06.12.2018 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" и забрана за достъп за срок от 10 дни за ресторант "Петлето", находящ се в гр. София, ул. "Неофит рилски" № 44 у, стопанисван от "Сержи 2009" ЕООД. За да обоснове този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед не съдържа ясни и убедителни мотиви и съображения, въз основа на какви, несъмнено доказани факти и обстоятелства административният орган е преценил да преустанови дейността на обекта като при съдържащите се такива е налице разминаване с данните по протокола за извършена проверка по отношение на датата на едното от извършените нарушения. Съдът е счел също, че взетите мерки от приходните органи за преустановяване нарушаването на фискалната дисциплина са явно несъизмерими с преследваната цел. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. От събраните доказателства се установява, че ЗПАМ е издадена за допуснато нарушение – неизпълнение на задължение за регистрация и отчитане на две извършени продажби в търговския обект – ресторант "Петлето на стойност 52 лв. и 20 лв. От фактическа страна в заповедта се посочва, че двете плащания от клиенти са извършени първото на 23.11.2018 г. в 20, 29 часа с карта на пос терминал на стойност 52 лв., а второто на 23.08.2017 г. /23.11.2018 г., 20, 08 часа /както е вписано по-надолу в заповедта/, също с карта на пос терминал, като и за двете плащания няма издадени касови бележки – видно от КЛЕН за дата 23.11.2017 г. Въпреки допуснатите фактически грешки относно датата на извършване на едно от твърдяните нарушения, както и от датата на контролния КЛЕН, са налице достатъчно данни и може да се приеме, че коректната дата, за която е извършена проверката и са констатирани нарушенията е 23.11.2018 г. От друга страна обаче, касационният съд намира за недоказани релевантните за съставомерността на деянието факти и обстоятелства, т. е. наличието на ФС по чл. 186, ал. 1, б. "а" вр. с Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Следва да е установено, че за извършени продажби на стоки или услуги търговецът не е спазил установеният ред за издаване на документ - фискален бон от работещото и регистрирано в обекта ФУ. Единственото релевантно обстоятелство, за което са налице категорични данни е, че за дата 23.11.2018 г. и за часовете – 20, 08 часа и 20. 29 часа – в обекта няма издавани фискални бонове от регистрираното в обекта ФУ и за сумите съответно от 20 лв. и 52 лв. Не е доказано обаче, че в същите часове и за същите суми в обекта за извършвани продажби на стоки или услуги. Проверката е започнала след тези часове и контролните органи не са имали присъствие в обекта в посочените часове. Няма данни или твърдения какви стоки или услуги са заплатени чрез използване на т-. нар ПОС терминал, изобщо осъществени ли са продажби и между кои лица. Няма категорични данни сумите от 20 лв. и 52 лв. да са приети от представител на стопанисващия обекта и за сметка на дружеството, тъй като видно от писмените доказателства – са налице данни за плащане чрез пос терминал от банкови карти, но не е отразено в чия полза и за кой обект. Посоченият адрес и номер на търговеца не съответства на адреса на обекта – ресторант "Петлето", нито на неговия ЕИК. Извършените транзакции не мога да се съотнесат към дейност на наказаното лице, още повече че същото оспорва да ползва пос терминално устройство с номера, отразен в ЗПАМ, а в протокола за проверка констатацията за наличен в обекта и работещ пос терминал не е обвързана с конкретен модел, номер или оперираща банка за това устройство. Не е установено с други доказателства по сметка на дружеството и в същия ден да са постъпили чрез ПОС терминал суми в размера посочен от контролните органи. Или, не могат от фактическа страна да се направят изводи, подкрепящи фактическите констатации в ЗПАМ относно извършени продажби в запечатания търговски обект на 23.11.2018 г., в 20, 08 и 20, 29 часа, заплатени в полза на стопанисващия обекта, за които да не са издадени фискални бонове от работещо ФУ. Предвид изложеното заповедта за налагане на НАМ се явява издадена неправомерно. Същата подлежи на отмяна като незаконосъобразна. Като е отчел незаконосъобразността на издадената заповед и е отменил същата, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт. Обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не се следват разноски за касатора. Такива не се присъждат и за ответника поради липса на доказателства за сторени разноски в касационното производство. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,