Решение № 2348 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14766/2012 г.

Решение № 2348 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14766/2012 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1688 от 12.10.2012 г., постановено по адм. д. № 834/10 г. Бургаският административен съд, е прогласил нищожността на ревизионен акт № 2000548/21.12.2006 г., издаден от орган по приходите на НАП, потвърден с решение № РД-10-112/15.03.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, в частта за определени задължения по ЗДДС за данъчни задължения м. май и октомври на 2003 г., м. февруари, март, април, май, ноември и декември на 2005 г. и м. януари и февруари на 2006 г. Със същото решение съдът е отхвърлил жалбата на Найден Георгиев Гунчев в качеството му на ЕТ "БН Ойл - Найден Гунчев" против ревизионен акт № 2000548/21.12.2006 г., издаден от орган по приходите на НАП, потвърден с решение № РД-10-112/15.03.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, в останалата му част. Съдът е осъдил страните да заплатят разноски съобразно уважената и отхвърлената част от жалбата. Срещу така постановеното решение в отхвърлителната му част е подадена касационна жалба от Найден Георгиев Гунчев в качеството му на ЕТ "БН Ойл - Найден Гунчев" от гр. Сливен чрез пълномощника му адв. Божидар Райнов. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд в обжалваната му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд в посочената му част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационните жалби директор на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"- /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/гр. Бургас не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Бургаският административен съд е прогласил нищожността на ревизионен акт № 2000548/21.12.2006 г., издаден от орган по приходите на НАП, потвърден с решение № РД-10-112/15.03.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, в частта за определени задължения по ЗДДС за данъчни задължения м. май и октомври на 2003 г., м. февруари, март, април, май, ноември и декември на 2005 г. и м. януари и февруари на 2006 г., както и е осъдил Д "ОУИ" - гр. Бургас да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 246 лв. В тази част като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила - чл. 296, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и не е предмет на касационно разглеждане. С другата част от решението съдът е отхвърлил жалбата на Найден Георгиев Гунчев в качеството му на ЕТ "БН Ойл - Найден Гунчев" против ревизионен акт № 2000548/21.12.2006 г., издаден от орган по приходите на НАП, потвърден с решение № РД-10-112/15.03.2007 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, в частта му за непризнато право на данъчен кредит по периоди и доставчици, подробно описани в мотивите на решението, както и относно преобразуване на финансовия резултат на търговеца по реда на ЗКПО и определяне на допълнителни задължения за данък общ доход, съответно определяне на задължения за ДОО, ДЗПО и към НЗОК. Съдът е изложил подробни мотиви за всеки един от данъчните периоди по фактури и доставчици и защо приема, че ревизионния акт е законосъобразен в тази си част. Основанието за непризнаване на правото на данъчен кредит е наличието на хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) поради липса на доказателства за реално извършване на доставки, като от решаващият съд е прието, че тези констатации на органа по приходите не са опровергани от жалбоподателя. Липсата на реални доставки е послужила за преобразуване на финансовия резултат на търговеца на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 и 13 от ЗКПО (отм.), във вр. с чл. 14 и 15 от същия закон. Посочено е още, че събраните в хода на ревизионното производство доказателства установяват дължимостта на вземанията за ДОО, ДЗПО и към НЗОК. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. По отношение на частта от решението, с което е отхвърлена жалбата против процесния ревизионен акт в частта му за непризнатото право на данъчен кредит по доставките на "Туида 96" - ООД, "Хатекс" - ООД, "Риботрицин" - ООД, ЕТ "Сидж - Стоян Димитров" и "Ник ойл" - ЕООД в касационната жалба се развиват оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че в хода на ревизията е установено по несъмнен начин, че едноличният търговец е извършил последваща реализация на закупените горива, за доставките има съставени съответните документи, а липсата на доказателства за транспортиране на горивото и предаването му не е основание за непризнаване на право на данъчен кредит, тъй като в ЗСч. и ЗДДС няма такива изисквания, като в същото време са налице достатъчно други доказателства в подкрепа на реалността на доставките. Направените оплаквания са неоснователни. От данните по делото се установява, че основанията за непризнаване на право на данъчен кредит по фактурите на посочените доставчици са изградени на това, че в хода на ревизията не е установена реалност на доставките, поради което е прието, че е налице хипотеза по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС. Административният съд подробно е описал установената фактическа обстановка по време на ревизията за всеки един от доставчиците и е изложил аргументите си защо приема за законосъобразни основанията за непризнаване на право на данъчен кредит. При правилно тълкуване на закона за наличието на реална доставка като основание за възникване на това право обосновано е прието, че не са оборени констатациите за наличие на реални доставки по въпросните фактури. Доколкото предмет на доставка са родово определени вещи /основно бензин и дизелово гориво/, то за да бъде доказана реалността на продажбата следва да бъде доказано прехвърлянето на собствеността върху същите чрез предаване на вещите съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, доказателства в която насока не са установени по време на ревизията, нито са представени в хода на административното и съдебното обжалване. Последното обстоятелство не се оспорва и в самата касационна жалба, като неправилно се посочва, че то е неотносимо към фактическия състав на правото на данъчен кредит. Оплакването, че при събирането на доказателствата в ревизионното производство е допуснато нарушение на процесуалните правила и по-специално на нормата на чл. 37 и сл. от ДОПК, е относимо към обжалвания ревизионен акт, т. е. не касае порок на първоинстанционното решение, което е предмет на касационно разглеждане съгласно чл. 208 от АПК. Отделно от това, ако е разполагал с такива доказателства, жалбоподателят е могъл да ангажира същите в хода на административното или съдебното обжалване. Подобни на гореизложените са и оплакванията против частта от решението за непризнато право на данъчен кредит в размер на 3 600 лв. по фактура 1579/20.12.2002 г., издадена от "Глобус стил"-ЕООД с предмет медийна реклама. Излагат се доводи, че при такъв вид доставка е трудно да се посочи предходен доставчик, а от друга страна предметът на дейност на този доставчик включва и изработването на подобен род реклама и след като са налице данни, че доставката е отразена в счетоводството му, то следва да се признае право на данъчен кредит. Оплакванията са неоснователни. В хода на ревизията по предвидения в ДОПК са изискани доказателства от доставчика относно извършването на доставката - посочване на предходни доставчици, съответно доказателства за кадрова и техническа обезпеченост, ако доставката е извършена от персонал на доставчика, извършени разходи и прочие, като доказателства в тази насока не са били представени. Такива не са ангажирани и в хода на административното и съдебното обжалване, поради което обосновано административният съд е приел, че констатациите за липса на реално доставка по фактура не са оборени и ревизионният акт е законосъобразен в тази си част. Само от факта, че фактурата е включена в дневника за продажбите и в справката-декларация за съответния данъчен период не може да бъде направен както за реалност на доставката, така и за начисляване на данъка по предвидения в закона ред. Неоснователни на последно място са и оплакванията на касатора относно частта от решението, с която е отхвърлена жалбата против частта от ревизионния акт за преобразуване на финансовия резултат на търговеца по реда на ЗКПО (отм.) и определяне на допълнителни задължения за данък общ доход и за вземанията за ДОО, ДЗПО и към НЗОК. Единствено реално извършената доставка на стока или услуга може да служи като основание за документиране на извършен разход от получателя по фактурата. На база на установените факти и обстоятелства в хода на ревизията са изградени констатации за липса на реални доставки по процесните фактури, които констатации не са опровергани от ревизираното лице в хода на съдебното обжалване, поради което правилно е прието както от ревизиращия орган, така и от административния съд, че е налице хипотеза по чл. 23, ал. 2, т. 10/13/ от ЗКПО (отм.) във вр. с чл. 14 и 15 от същия закон за преобразуване на финансовия резултат и определяне на допълнителни задължения за данък общ доход и осигурителни вноски. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Бургаския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационните жалби и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,