Решение № 16738 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2019 г.

Решение № 16738 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6104/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Гаджев от [населено място], чрез адв. С. Малинова от АК - Пазарджик, против Решение № 57/14.02.2019 г., постановено по адм. дело № 462/2018., по описа на Административен съд Пазарджик, в частта, в което предявеният от него против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието гр. София, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС, е отхвърлен над сумата от 800. 00 лв. до пълния размер от 150 000 лв. като неоснователен и недоказан. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт в отхвърлителната му част поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С цитираното решение в обжалваната му част Административен съд Пазарджик е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от П. Гаджев против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието гр. София, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 284 от ЗИНЗС, над сумата от 800. 00 лв. до пълния размер от 150 000 лв. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не са установени други незаконосъобразни действия на администрацията на затвора, които да имат за последица унижаването на човешкото достойнство на Гаджев, освен липсата на достатъчно жилищна площ. Хигиената в килията е следвало да се поддържа от самия лишен от свобода, поради което не може да се твърди, че за лошата хигиена носи отговорност администрацията на затвора. Установено е, че му е предоставяна диетична храна по определена диета за лишени от свобода със стомашно-чревни заболявания. Не е установено по делото липса на храна. Лишените от свобода са получавали закуска, обяд и вечеря, приготвяни по рецептурник, като има и определени диети. Гаджев е посещавал редовно лечебното заведение в затвора и по време на престоя му не е установено влошаване на здравословното му състояние. За останалите твърдения в исковата молба не са представени доказателства. С оглед на събраните по делото доказателства и по изложените мотиви, съдът е постановил решението си. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. В случая не са налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди над присъдения размер за липсата на достатъчно жилищна площ. Съгласно разпоредбата на чл. 128 от ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода, като условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода са определени в Наредба № 2/2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/2010 г./, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на правосъдието на основание чл. 128, ал. 3 от ЗИНЗС. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и медицинската такава – профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Осъществяваните дейности са съответно и нормативно разграничени от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и чл. 3 и 4 от Наредба № 2/2010 г. В исковата молба не са изложени обстоятелства за неосъществена конкретна административна дейност, довела до соченото в нея въздействие върху състоянието на ищеца. За неосъществена или несъответна на медицинските стандарти и добра медицинска практика медицинска помощ, относима към здравословното състояние на едно лице ответниците не могат да носят отговорност. Установено е от доказателствата по делото, че касаторът е получавал редовно диетична храна, съобразена със здравословното му състояние, посещавал е редовно лечебно заведение в затвора и по време на престоя му не е установено влошаване на здравословното му състояние. За останалите твърдения в исковата молба не са представени доказателства. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението като законосъобразно, обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение