Решение № 11022 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16052/2010 г.
ВАСVIII отделение02.08.2011 г.докладчик Бисерка Цанева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 469 от 09.11.2010 г. по адм. дело № 476/2010 г. на Административен съд - Велико Търново. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11022 от 2.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16052/2010 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Емил Иванов Бойчев от гр. Видин, чрез адв. Рени Длъгнекова, срещу решение № 469 от 09.11.2010 г. по адм. дело № 476/2010 г. на Административен съд - Велико Търново, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Емил Иванов Бойчев срещу РА № 050900147/24.06.2009 г. на ТД на НАП, гр. Видин, потвърден с решение № 348/18.08.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. В. Търново. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. В. Търново при ЦУ на НАП, не се представлява. В подаден писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: Обжалваното решение е постановено след отменително решение на ВАС, Първо А отделение, с което делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд, при спазване на дадените от ВАС задължителни указания. При новото разглеждане на делото административният съд е установил, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 ДОПК, спазена е формата по чл. 120, ал. 1 ДОПК, както и че при издаване на ревизионния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Относно материалната законосъобразност на акта, съдът е приел, че в отменителното решение на касационната инстанция са направени изводи в тази насока, а именно че фактическите констатации на органа по приходите не са опровергани и че са събрани доказателства, които по безспорен начин установяват реалността на доставките към жалбоподателя. Прието е в решението на АС - В. Търново, че посочените мотиви на ВАС са задължителни за първоинстанционния съд на основание чл. 224 АПК, поради което административният съд не е изложил допълнителни мотиви в подкрепа на тълкуването и прилагането на материалния закон, изложено от ВАС. Съобразявайки дадените му указания, съдът единствено е преизчислил размера на данъчната основа, която е била неправилно определена от приходния орган, тъй като по делото е безспорно установено, че 4 броя фактури, издадени от "Фема 59" ЕООД нямат за получател жалбоподателя, както и са налице 7 бр. дублирани касови бележки, издадени от "Алпина" ЕООД. След изключване на сумите по тези фактури и касови бележки, вещото лице по съдебно - икономическата експертиза е преизчислило данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г., като е определило нов размер на същия. Въз основа на експертизата съдът е отменил РА в съответните части. Постановеното решение е правилно. Основните възражения в касационната жалба се свеждат до това, че по делото липсват доказателства за реално получаване на стоките по фактурите, които не са осчетоводени от жалбоподателя, както и до това, че процесните фактури не отговарят на изискванията на Закона за счетоводството. Следва да се отбележи, че по тези спорни въпроси, е налице произнасяне в мотивите на отменително решение № 8113/17.06.2010 г. на ВАС, първо А отделение. В касационното решение съдът е приел, че в хода на първоинстанционното съдебното производство са събрани доказателства от всеки един от доставчиците на жалбоподателя, от които по безспорен начин се доказва, че доставките по издадените фактури са реално извършени, отчетени са от доставчиците на жалбоподателя, включително е начислен и ДДС. Касационната инстанция в мотивите си е приела още, че освен в хода на насрещните проверки по време на ревизията, реалността на процесните доставки, извършени от доставчиците е установена и посредством събраните от съда писмени доказателства, а именно: издадени фактури, ведно с фискален бон към тях, касови бележки, пътни листове, копия от хронологичен дневник на сметка 411, копие от хронологичен дневник на сметка 501. Прието е, че доколкото се касае за извършена ревизия по реда на чл. 122 ДОПК в тежест на жалбоподателя е било да опровергае фактическите констатации, въз основа на които е издаден РА. Липсата на доказателства в тази насока, според касационната инстанция, обосновава изводът, че процесните фактури, с изключение на 4-те бр. фактури, които не са издадени на жалбоподателя, отразяват реално получени доставки от жалбоподателя, като при продажбата впоследствие на получените стоки едноличният търговец е реализирал доходи, които е укрил. Прието е още, че процесните фактури отговарят на изискванията на Закона за счетоводството като съдържат вярно вписани всички реквизити по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството, а в малкото, в които съществуват отклонения за вписване на всички задължителни реквизити, вярно са вписани БУЛСТАТ на лицето-получател на доставката и седалището на едноличния търговец, като изключение са 4 бр. фактури, издадени от "Фема 59" ЕООД не на ЕТ "Фантазия-Емил Бойчев", а на ЕТ "Фантазия-Тодор Бойчев". На практика касационната инстанция е потвърдила изводите на решаващия съд при първоначалното разглеждане на делото относно материалната законосъобразност на РА, с което правния спор по същество, с изключение конкретния размер на данъчното задължение, е бил разрешен. Като единствен порок на първоначалното съдебното решение е прието, че размерът на данъчното задължение не е бил точно установен от съда, поради което решението е било отменено, като са дадени задължителни указания при новото разглеждане на делото вещо лице да посочи какъв би бил размера на данъчните задължения, след като от данъчната основа се приспаднат 4-те бр. фактури, които не са издадени на жалбоподателя, както и дублираната сума по 7-те бр. касови бележки, издадени от "Алпина" ЕООД. При новото разглеждане на делото, приключило със сега обжалваното решение, съдът е съобразил мотивите и задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВАС, като въз основа на заключение на вещо лице правилно е преизчислил размера на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. и законосъобразно е отменил РА в съответните му части. Не представлява порок на съдебното решение обстоятелството, че съдът не е изложил самостоятелни и допълнителни мотиви относно спорните по делото въпроси за реалното получаване на стоките от жалбоподателя по процесните доставки, както и относно съответствието на фактурите със Закона за счетоводството. Както вече се каза по тези въпроси е налице произнасяне в мотивите на отменително решение № 8113/17.06.2010 г. на ВАС, първо А отделение, което е окончателно, като съдът на който делото е върнато за ново разглеждане, на основание чл. 224 АПК е бил длъжен да се съобрази с указанията на Върховния административен съд по тълкуването и прилагането на закона. Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като същия не се е представлявал пред касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК