Решение № 7743 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12097/2011 г.

Решение № 7743 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12097/2011 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу решение № 3693/22.07.2011 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 36-ти състав по адм. дело № 1698/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба "Стил С" ООД - гр. Харманли, чрез процесуалния си представител адвокат Димитър Аврамов, в писмено становище по съществото на спора излага доводи за неоснователност на касационната жалба и претендира обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 01-РД/2998/16.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", ид. № 26/121/03397, подадено от "Стил С" ООД. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да постанови посочения резултат е приел, че не е спазено изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК - актът не съдържа фактически основания за издаването си. Наред с това, при постановяване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо основание за отмяна на оспорената заповед. В тази връзка е констатирано, че административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8/3.04.2008 г., а именно - да извърши класиране на подадените заявления. Отбелязано е, че формалната констатация относно липсата на бюджет не освобождава административния орган от законовото му задължение да разгледа и класира подадените заявления за обявения четвърти прием, още повече, че в случая не е постановено решение за спиране на приема на заявления за подпомагане в хипотезата на чл. 29, ал. 3 от Наредба № 8/3.04.2008 г. По изложените съображения съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което я е отменил като незаконосъобразна и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. По делото липсва спор във връзка с установените релевантни факти. Жалбоподателят "Стил С" ООД е подал заявление ид. № 26/121/03397 от 28.09.2009 г. за подпомагане по мярка 121 - "Модернизация на земеделските стопанства", като искането е подадено в срока за четвъртия прием на заявления, определен съгласно заповед № 01-РД/1291/31.08.2009 г. за изменение на заповед № 01-РД/710/27.04.2009 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" до 30.09.2009 г. Установено е, че към подаденото от търговското дружество заявление са приложени изискуемите придружаващи документи. По заявлението е направена само предварителна проверка за допустимостта на кандидата, но не и последващи проверки. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, според заключението по която към датата на подаване на заявлението и към момента на постановяване на оспорения отказ не е бил наличен бюджет по мярка 121, извън гарантирания фонд. Назначеният експерт е установил, че за периода от началото на програмата до 16.08.2010 г. за финансиране на заявленията извън гарантирания бюджет, същият е надвишен с 33 918 195 лв., които са по одобрени, но незаплатени проекти. При тези точно установени и относими към спора факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно е прието, че оспорената заповед не е мотивирана, защото съдържа само посочване на правно основание - чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Издателят на индивидуалния административен акт е възпроизвел посочения текст - отказ поради недостатъчен бюджет, без да излага каквито и да било конкретни, относими и адекватни констатации във връзка с конкретното заявление, в т. ч. кога е установена липсата на бюджет, за кой точно бюджет става въпрос - за гарантиран или негарантиран, и има ли възможности за прехвърляне на средства от гарантирания бюджет, по който има значителен остатък, към негарантирания бюджет, както и за предоставяне на средства от друг прием по същата мярка или от друга мярка. В обжалваната заповед не е отразено нито едно от визираните релевантни обстоятелства, нито е осъществено препращане към друг акт на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или негов помощен орган, в които евентуално да са обективирани фактическите основания за издаване на оспорената заповед. С оглед на това, законосъобразна е осъществената от първоинстанционният съд преценка, че заповедта не съдържа мотиви в противоречие с изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК. Настоящият състав споделя и изводите на решаващия състав, че оспорената заповед е постановена в противоречие с правилото на чл. 29, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наредба № 8/3.04.2008 г., която разпоредба предвижда, че изпълнителният директор следва да издаде решение за спиране на приема на заявления и съобщението за това следва да се публикува най-малко 15 календарни дни преди спирането на приема. В конкретната хипотеза това задължение не е изпълнено въпреки, че негарантираният бюджет е бил изцяло изчерпан още в третия прием на заявления за подпомагане, тоест още при отварянето на четвъртия прозорец не е имало никакви финансови средства за разпределение по мярка 121, който факт е налагал издаването на решение за спиране на приема и надлежното му оповестяване. Обосновани са правните изводи на решаващият съд, че административният орган не е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от приложимата Наредба № 8/3.04.2008 г. Според посочените норми при надхвърляне на наличния бюджет по мярката се извършва класиране на заявленията за подпомагане по критериите за оценка по чл. 31, ал. 2, т. 2 и те се одобряват в низходящ ред. Между страните липсва спор, че класиране на заявленията по мярка 121 не е извършвано. Не могат да бъдат възприетите доводите на касатора, основани на обстоятелството, че в случая е налице пълна липса на бюджет, а не надхвърляне на наличния бюджет. Цитираното от издателя на заповедта правно основание по чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8/3.04.2008 г. визира не "пълната липса и изцяло изчерпан бюджет", а "недостатъчен бюджет по мярката", поради което съдът приема, че двете хипотези са приравнени с посочената разпоредба, а оттам и правните последици при липсата на бюджет и недостатъчен бюджет следва да са едни и същи. Издателят на оспорената заповед също се позовава не на пълната липса на бюджет, а на "недостатъчен бюджет по мярката". Предвид изложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е правилно. Направеният от съда краен извод за незаконосъобразността на оспорената заповед кореспондира изцяло с приобщения по делото доказателствен материал и приложимия закон. Тъй като не са налице релевираните касационни отменителни основания, обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,