Решение № 6487 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13560/2016 г.

Решение № 6487 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13560/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на И. Д. Б. и Е. П. Б., от гр. П. против решение № 1555 от 5.10.2016 г., постановено по адм. дело № 429/2016 г. по описа на Административен съд-Б., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-02-БС-74/8.07.2008 г. на началника на РДНСК Б. за премахване на незаконен строеж: Масивен гараж и складово помещение-допълващо застрояване, свързано с основното застрояване-източен близнак на триетажна жилищна сграда, в УПИ II-1865, кв. 131 по плана на гр. П.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отмяна на оспорената заповед. Ответната страна началник на РДНСК Югоизточен район оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за законосъобразна. Счетено е, че разпореденото за премахване допълващо застрояване е изградено в противоречие на ПУП и без издадена виза за проектиране, както и че не е търпимо съгласно приложимите към датата на издаване на заповедта разпоредби на § 16 ПР ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства и заключение на вещо лице, административният съд правилно е установил правнозначимите факти. Размерите, местоположението и конструктивните особености на строежа, описани от експерта, съответстват не тези по констативния акт и заповедта. Гаражът и складовото помещение са изградени свързано със сграда на основното застрояване, източен близнак и на вътрешната регулационна линия. Съгласно нотариално заверена декларация от касатора строежът е изграден към 15.01.2001 г. при действието на ЗТСУ и ППЗТСУ. По принцип допълващо застрояване в УПИ се разрешава в съответствие с предвижданията на ПУП, а ако не е предвидено, то се допуска от гладния архитект на общината, с виза за проучване и проектиране. В случая такова допълващо застрояване не е предвидено с действащия ПУП. Със заповед от 1998 г. на кмета на община Поморие е допуснато изменение на ЗРП и ЧКЗСП, предвиждащо и такова допълващо застрояване, но то е отменено с влязло в сила съдебно решение по гр. дело № 852/1998 г. по описа на Окръжен съд-Б.. З. правилно е прието от административния орган и от съда, че извършеното допълващо застрояване е в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП и е незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Като несъответстващ на предвижданията на ПУП този строеж не е търпим на основание § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, действащ към датата на издаване на заповедта (чл. 142, ал. 1 АПК). Правилно административният съд не е зачел издаденото по реда на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ удостоверение за търпимост на строежа. Посочената материалноправна разпоредба е в сила от 26.11.2012 г. и е неприложима спрямо незаконни строежи, чието премахване е разпоредено със заповед от 2008 г. Отделно от това, съответствието на строежите с действащия ПУП е изискване за тяхната търпимост и според тази разпоредба, независимо че не е изрично разписано, защото такова се изисква от разпоредбите на устройствените закони. Правилно съда приема, че производствата по спиране на строежа през 2001 г. и това за премахването му от 2008 г., са отделни и нямат връзка помежду им. Непосочването в първото на несъответствието на строежа с действащия ПУП като основание за издаване на заповед по чл. 224 ЗУТ не преклудира това основание за незаконност на строежа. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,