Решение № 9687 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2321/2009 г.

Решение № 9687 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2321/2009 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на Община Радомир срещу решение № 241 от 11.12.2008 г., постановено по адм. д. № 103/2008 г. по описа на Административен съд - Перник. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответниците не заявяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил като незаконосъобразна заповед № 456/18.11.2003 г. на кмета на ОбщинаРадомир, с която на основание чл. 179, ал. 2 ЗУТ е наредено да се премахне строеж, съставляващ масивна тухлена ограда между УПИ II-1615 и УПИ VIII-1616 в кв. 73 по плана на гр. Радомир. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна, поради липса на кумулативно изискуемите по чл. 179, ал. 2 ЗУТ условия и липса на мотивираност от фактическа и правна страна на административния акт. Мотивите на заповедта се изчерпват с визиране на писмо № АБ-48-00-254/17.11.2003 г. за извършване на проверка и жалба на Богдан Кръстев, без да са налице фактически констатации и в приложените по адм. преписка документи. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Разпоредбата на чл. 179, ал. 2 от ЗУТ, отменена към момента, но действаща към датата на издаване на заповедта, сочи, че кметът на общината (района) въз основа на констативен протокол, съставен от служителите на общинската (районната) администрация, може да задължи със заповед собствениците или лицата, които управляват строежите и поземлените имоти, за тяхна сметка да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършват необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Тези правомощия на кмета са предопределени от неспазване на задължението, визирано в ал. 1 на същата разпоредба - собствениците на поземлените имоти да ги поддържат в добро състояние и изискващия се вид. Процесната заповед не съдържа такива фактически основания за издаването й. По делото е установено, че произнасянето е във връзка с жалба, в която се твърди, че оградата не съответства на предвидената по действащия план гранична линия и е изградена при липса на строителни книжа. Следователно предмет на заповедта е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ, който не попада в приложното поле на чл. 179, ал. 2 ЗУТ (отм.), независимо от обстоятелствата по неговото местонахождение, тъй като същото касае законността на строежа, а не "сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите". Незаконните строежи подлежат на премахване само от органите на ДНСК по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 във връзка с чл. 225 ЗУТ. Предвид изложеното, отменяйки заповедта, като издадена на несъответно правно основание и при липса на мотиви, административният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, по отношение на който не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,