Решение № 11971 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7293/2016 г.

Решение № 11971 от 10.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7293/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на О. П., подадена чрез юрисконсулт Б., против решение № 245/19.05.2016 г. по адм. д. № 933/2015 г. на Административен съд - П.. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя искане до съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на П. М. и В. М.. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Ответникът по касационната жалба- П. М. М., чрез адв. Н., отправят искане до ВАС да отхвърли касационната жалба. Подробно се мотивира в писмен отговор и допълнително в съдебно заседание чрез пълномощника си по делото. Претендира направените по делото разноски, съобразно представения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост на касационната жалба. По същество счита същата за основателна, като атакуваща решение, постановено в нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - П. е бил сезиран с жалба на П. М. М., срещу заповед № РД- 10- 1489/17.09.2015 г., на кмета на О. П., с която на основание чл. 46, ал. 2 и във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 9 от Закона за общинската собственост и чл. 32, т. 9 от наредба № 18 на Общински съвет- П., е наредено прекратяването на наемното правоотношение между ОП "Жилфонд"- П. и П. М. М. на общинско жилище, находящо се в гр. П., ул. К. ..№..., представляващ две стаи, кухня и сервизни помещения. С обжалваното решение съдът е отменил заповедта. Приел е, че е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона писмена форма, като в нея са посочени фактическите и правните основания за издаването й и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на фактите е посочил, че процесната заповед е издадена при неправилно прилагане на закона. Съдът се е позовал на чл. 32, т. 9 от Наредба № 18 на ОбС- П., съгласно който наемните правоотношения се прекратяват при неизползване на жилището повече от 6 месеца, освен в случаите по чл. 23, ал. 1, а съгласно чл. 23, ал. 1, т. 5 запазвате се наемните правоотношения с лица, които са съпрузи (титуляр по заповедта и съпруг/съпруга) и които са в чужбина за не повече от 6 месеца, като жилището не се обитава от техни малолетни и/или непълнолетни деца. В контекста на горепосочените разпоредби административният съд е счел въз основа на фактите по делото, че е била налице обективна невъзможност за своевременно връщане на М. поради безспорно доказана кражба на нейните лични документи и необходимостта от снабдяване с пасаван от посолството на РБ в Мадрид. По- нататък в мотивите си съдът е приел, че от административния орган е допуснато и нарушение на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и на целите, залегнали в Наредба № 18 на ОбС- П. и чл. 43, т. 1 от ЗОС. Решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (наричана за краткост по-долу Конвенцията), всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот. Личният живот на едно лице е съвкупност от множество фактори и отношения. Един от тези фактори е домът на лицето, който му осигурява подслон и възможност за задоволяване на ежедневните човешки потребности от приготвяне на храна, сън и почивка. Отнемането на дома на едно лице неизбежно засяга сериозно личния му живот, а също така рефлектира и на семейния му живот в случаите, когато лицето има семейство. Правото на зачитане на личния и семейния живот на лицата не е абсолютно и може да бъде ограничавано от държавните власти, но само при наличието на предпоставките, посочени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията. Тези предпоставки са: намесата в защитените в ал. 1 права да е предвидена в закона, да е необходима в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. С други думи, за да е законосъобразна, намесата трябва да е предвидена в закона, да е обусловена от някоя от целите, посочени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията и да е пропорционална. В конкретния случай, обжалваната заповед засяга неблагоприятно правната сфера на жалбоподателите и изпълнението й ще ги лиши от дом, който е фактор от значение за личния и семейния живот на лицата. Издаването на тази заповед е предвидено в закона и издаването й преследва една от целите, предвидени в ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, а именно в защита на правата на други граждани, отговарящи на условията да бъдат настанени, но все още ненастанени в общински жилища. Тоест, в конкретния случай намесата в личния живот на жалбоподателите е предвидена в закона и преследва легитимна цел. Тази намеса, обаче, е непропорционална и това обстоятелство правилно е преценено от административния съд Този извод следва от съвкупната преценка и съпоставянето на следните обстоятелства, установени по делото. Обосновано съдът е съобразил факта на обективната невъзможност на съпругата на М. за своевременно завръщане поради кражба на нейните лични документи и необходимостта от снабдяване с пасаван от посолството в Мадрид (такъв е бил издаден на 27.08.2015 г., след което съпрузите са се завърнали в страната с първия възможен полет). Правилно АС е отчел и обстоятелството, че М. е наемател в жилището от 1990 г., като през този период винаги в срок е заплащал дължимия наем, разноски за ел. енергия, вода и парно. Правилен е и изводът на съда, че под "неползване на жилището" следва да се разбира трайно преустановяване на държането върху него и то в резултат на целенасочено поведение. Основателно е възражението на ответника по касация, направено в писмения му отговор, относно ирелевантността към спора на доводите досежно социалната дейност извършвана от общината чрез общинския жилищен фонд. Както обосновано твърдят ответниците, предмет на настоящия спор са не принципите и целите на общинската жилищна политика, а наличието или не на нормативно установени условия за прекратяване на наемното правоотношение с определен наемател. Като е достигнал до извод за липса на изискуемите материално- правни предпоставки за прекратяване на наемния договор с М., административният съд е достигнал до законосъобразен и обоснован извод, който се споделя от настоящата инстанция. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на производството, претенцията за заплащане на направените от П. и В. М. разноски пред настоящата инстанция се явява основателна и следва да бъде уважена, като им бъде присъдена сумата 400 лв., съставляваща адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък и приложеното по делото адвокатско пълномощно. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,