Решение № 1057 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11355/2009 г.

Решение № 1057 от 27.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11355/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано по касационна жалба на "Ливеда Мед - 2000" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Попово" № 8, представлявано от управителите Даниела Попова и Румен Маджаров заедно и поотделно, против Решение № 27 от 07.05.2009 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 7222 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № Ф-10/20.12.2006 г. на Началника на Митница Аерогара София, мълчаливо потвърдено при условията на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от Директора на РМД - гр. София, с което на адресата на акта е определен да внесе ДДС в размер на 178 437лв. по вноса на убождащи устройства, апарати за самоконтрол на кръвна захар, тест-ленти за определяне на нивото на кръвната захар, убождащи устройства, игли и контролни разтвори.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в необсъждане на събраните при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд доказателства, не е обсъдено заключението на приетата допълнителна икономическа експертиза, опровергаваща констатациите на митническите органи относно разпореждане с предмета на вноса без документи; на цени по-високи от тези по фактурите към НЗОК или за цели, различни от тези, за които стоките са освободени от мито. Не е обсъден РА на жалбоподателя, съдържащ констатация за липса на нарушения по процесните вносове. Неправилно са приложени чл. 41, т. 4 ЗДДС (отм.) и чл. 753 от ППЗМ. Митническата облагаема стойност на внесените по 4 бр. ЕАД от 2004 и 2005 г. убождащи устройства Omnitest Glukojet 2, доставени от свързаното с вносителя лице "Медтръст" Гмбх е определена в нарушение на нормите на чл. 36 и чл. 37 ЗМ. Иска се отмяна на обжалваното решение отмяна на постановлението на митническия орган.

Ответникът - Митница Аерогара София, чрез юрк. Недялкова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - РМД не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна -Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба за допустима и неоснователна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол пред АССГ, повторно, след отменително Решение № 12990 от 01.12.2008 г. на ВАС, първо "а" отделение по адм. д. № 8904 по описа за 2008 г., е било ППСПДВ № Ф-10/20.12.2006 г. на Началника на Митница Аерогара София. Издадено е въз основа на доклад № 5/05.05.2006 г. на основание чл. 84л от ЗМ, в който в т. 3.1.1 е предложено определяне на задължение по ЗДДС в размер на 37 304 лв. за "Ливеда Мед 2000" ООД относно убождащи устройства - Omnitest Glucoject 2, внесени с 4 бр. ЕАД № 5103/4-3346/08.03.2005 г., № 5103/4-12023/12.10.2004 г., № 5103/4-76000/25.05.2005 г. и № 5103/4-15217/07.12.2004 г. За да обоснове този извод, административният орган е приел, че за тези устройства жалбоподателят не разполага с разрешение за внос от МТСП и с разрешение за употреба, издадено от Изпълнителната агенция по лекарствата /ИАЛ/. Приел е също, че определената във фактурите, съпътстващи процесните 4 бр. ЕАД, единична цена за убождащо устройство в размер на 4 евро е неприемлива поради факта, че фирмата производител и получателят са свързани лица. В случая, следва да се определи единична цена в размер на 23,26 евро по данни от Интернет - сайта на доставчика - "Медтръст", Австрия.

В т. 3.1.2 на посочения по-горе доклад е предложено определяне на задължение по ЗДДС в размер на 141 133 лв. Предмет на безмитен внос са били апарати за самоконтрол на кръвната захар, тест-ленти за определяне на нивото на кръвната захар, убождащи устройства, игли и контролни разтвори. Тези стоки са освободени от заплащане на вносни митни сборове на основание чл. 181, ал. 1 от ЗМ, чл. 665, ал. 1, т. 9, чл. 720, ал. 1, т. 2 от ППЗМ, чл. 59, т. 11 от ЗДДС (отм.), чл. 30, ал. 2 от Закона за защита, социална рехабилитация и интеграция на инвалидите (ЗЗРСИИ) (отм.) и чл. 35, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/. Административният орган е установил, при проверка в счетоводството на дружеството-вносител, наличието на документи за безвъзмездно предоставени от "Ливеда Мед 2000" ООД 227 бр. опаковки тест - ленти на различни физически и юридически лица, като не са намерени приемо-предавателни протоколи за предаването на стоките, както и протоколи от ЛКК и ТЕЛК за физическите лица. Установени са и свободни продажби по фактури на убождащи устройства, игли, контролен разтвор, като стоките са реализирани, без да са налице документи, които да удостоверяват, че са предоставяни на хора с увреждания. Въз основа на тези констатации митническите органи са приели, че за дружеството възниква вносно митническо задължение на основание чл. 199, ал. 1 , т. 7 от ЗМ , във вр. с чл. 753, ал. 2 от ППЗМ и чл. 58, ал. 2 от ЗДДС (отм.) в размер на 141 133 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че митническият акт е законосъобразен като е възприел изцяло мотивите на административния орган.

1.Относно задължението в размер на 37 304 лв. по вноса на убождащи устройства - Omnitest Glucoject 2, внесени с 4 бр. ЕАД № 5103/4-3346/08.03.2005 г., № 5103/4-12023/12.10.2004 г., № 5103/4-76000/25.05.2005 г. и № 5103/4-15217/07.12.2004 г.

Съдът обосновано е приел, че за процесните устройства /Omnitest Glucoject 2/, жалбоподателят действително не разполага с разрешение за внос от МТСП и с разрешение за употреба, издадено от ИАЛФ. Този извод е обоснован на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят притежава разрешение № 108 от 12.02.2003г. на МТСП за внос и поддържане на глюкомери Omnitest Sensor, тест-ленти Omnitest Sensor, консумативи и резервни части за тях - производство на фирма "Би Браун АГ" Германия. За убождащите устройства Omnitest Glucoject 2 жалбоподателят не разполага с разрешително за внос на МТСП. Така той не е изпълнил изискването на чл. 30 от ЗЗРСИИ и на чл. 35 от ЗИХУ за освобождаване на вноса по посочените ЕАД от вносни митни сборове. Отделно от това, деклараторът не е доказал, а негова е тежестта за това, че митническата облагаема стойност /в случая между свързани лица/ по тези ЕАД е тази по придружаващите декларациите фактури. Представеното при първоначалното разглеждане на делото писмо от 16.05.2006 г. на износителя "Мед Тръст" ООД, Австрия потвърждава предлагането на същите стоки на многократно по-високи цени от декларираните при вноса, а предвид разпоредбите на чл. 35, ал. 2, деклараторът следва да докаже, че декларираната стойност е близка до тази по един от методите по б. б. а/, б/ и в/ на текста. Такива са били и задължителните указания в отменителното решение на ВАС относно "действителната пазарна цена на убождащите устройства", които първоинстанционният съд е спазил.

2. Относно задължението за ДДС в размер на 141 133 лв. по вноса на апарати за самоконтрол на кръвната захар, тест-ленти за определяне на нивото на кръвната захар, убождащи устройства, игли и контролни разтвори.

В отменителното решение на ВАС са дадени задължителни указания по тълкуването и прилагането на чл. 753 от ППЗМ , вр. чл. 199, ал. 1, т. 7 ЗМ за случая. Прието е, че законодателят е въвел нормата с цел прехвърлянето на внесените с митническо облекчение стоки да е допустимо само за целите, предвидени в съответните разпоредби, разрешаващи безмитния внос. В случая, прехвърлянето на внесените помощни технически средства за диабетици, без значение на какви субекти и по-точно без доказателства, че стоките ще се използват по предназначение от получателите, би било в противоречие с целта на нормата. Като не е доказал посочените факти с правно значение вносителят, без да оспорва факта на прехвърляне на процесните количества стоки, се е лишил от митническото облекчение на процесния внос и на осн. чл. 753, ал. 2 ППЗМ и чл. 199, ал. 1, т. 7 от ЗМ за него е възникнало задължение по чл. 58 ал. 2 от ЗДДС (отм.).

Решението като правилно следва да се остави в сила. При този изход на процеса касаторът следва да заплати на ответника по касационната жалба юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 018,74 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение,