Решение № 8117 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1297/2011 г.
ВАСVI отделение08.06.2011 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155/09.12.2010 г. по административно дело № 204/2010 г. на Административен съд - Габрово. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8117 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1297/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С Решение № 155 от 09.12.2010 г., постановено по административно дело № 204/2010 г., Габровският административен съд е: 1) признал за установено, на основание чл. 194, ал. 3 във връзка с чл. 193, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, по заявеното от жалбоподателката Мария Атанасова Цветкова, чрез процесуалния й представител - адв. Пламен Киров, оспорване истинността /в частност автентичността/ на представеното от ответната страна Заявление от Пламен Йорданов Цветков до директора на РУ "СО" - Габрово обр. УП-1 с вх. № 5723 от 04.05.2010 г. за отпускане на пенсия, че същото е неистинско в частта относно авторството на подписа на заявителя, като на основание чл. 194, ал. 2 от ГПК го е изключил от доказателствата по делото; 2) на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 и чл. 173, ал. 1 от АПК отменил Решение № 61 от 30.08.2010 г. на Директора на ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово като незаконосъобразно; 3) отменил Разпореждане № 4909211410 от 18.06.2010 г. на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово; 4) разпоредил връщане на преписката на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Габрово /Ръководител "ПО"/ за издаване на нов административен акт при съобразяване указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени с мотивите на съдебното решение; 5) осъдил Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Габрово да заплати на Мария Атанасова Цветкова от гр. Габрово сумата от 410 лв., представляващи направените от нея разноски по делото. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Директора на ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено. Ответникът по касация Мария Атанасова Цветкова от гр. Габрово чрез повереника си адв. Киров в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли атакуваното с нея съдебно решение да се потвърди като правилно. Претендира и присъждане на деловодните разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага оспорения с нея съдебен акт като правилен да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно, като не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд се е произнесъл по жалба срещу решение за потвърждаване на разпореждане, с което на Мария Атанасова Цветкова е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74 от КСО от Пламен Йорданов Цветков. Отказът на директора на ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово да уважи искането на наследницата Цветкова, на покойния й съпруг да бъде отпусната пенсия на основание чл. 69 от КСО и полагащата се наследствена пенсия да бъде определена на база по-благоприятната измежду двете пенсия на наследодателя - за инвалидност или за стаж, е мотивиран с обстоятелството, че от отпуснатата на Цветков лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване произтичат и наследствените права на неговите наследници, и преценка относно вида на пенсията, от която да се определи размера на наследствената пенсия, се прави в случай, че лицето не е получавало пенсия или е получавало такава, която не може да преминава в наследствена. Административният орган сочи, че при положение, че на лицето вече е отпусната пенсия, която преминава в наследствена, правата на наследниците се определят от нея и в тези случаи не е предвидена възможност наследниците да заявят промяна в изплащаната им наследствена пенсия, дори когато лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или е можело да се приложи чл. 83, ал. 1 от КСО, в случай, че е получавало такава. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, и са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. При установеното от фактическа страна, че след прекратяване на служебното му правоотношение с МВР, Цветков е постъпил в болница в тежко състояние и няма данни да е подал заявление за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а бившият му работодател е изготвил документи за пенсиониране поради инвалидност и е подал това заявление, без да оформи документи за пенсиониране поради осигурителен стаж и възраст, въпреки, че Цветков е отговарял на условията по чл. 69, ал. 2 от КСО за придобиване на пенсия по този ред, обосновано съдът не е възприел мотивите на административния орган. Настоящият съдебен състав споделя развитите в мотивите на проверяваното решение съображения в насока, че административният орган е следвало да установи право на какви пенсии е придобил към момента на смъртта си Пламен Цветков и от размера на коя е по-благоприятно да бъде изчислена наследствената пенсия. Хипотезата на чл. 83, ал. 3 от КСО не е приложима в настоящия случай, тъй като видно от материалите по делото наследодателя на Мария Атанасова Цветкова към момента на смъртта си не е бил пенсионер и не е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а е имало само започната процедура по отпускането й, която не е била приключила. За него е приложима разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от КСО, съгласно която, когато починалият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на наследниците се отпуска наследствена пенсия, изчислена от полагащата се пенсия за осигурителен стаж и възраст, ако това е по-благоприятно за тях. Досежно инвокираното от касатора възражение, че администрацията не е допуснала нарушение при приемане на заявлението, защото то може да се подава от работодателя, следва да се отбележи, че нарушението на РУ "СО" не е при приемане на заявлението, а при прилагането на правилата за определяне на наследствената пенсия. Това е така, защото заявления за пенсиониране могат да се подават чрез, а не от работодателя - заявлението трябва да изхожда от пенсионираното лице, за да има правни последици. Самото заявление е официален документ в частите, в които има изявления и подписи на длъжностни лица, но то е частен документ в частта му, която е изявление и подпис на заявителя, и в този смисъл първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест в процедурата по чл. 193-194 от ГПК по оспорване и проверка истинността (в частност автентичността) на документа. Предвид изложеното обоснован и в съответствие с материалния закон се явява крайният правен извод на Габровския административен съд за незаконосъобразност на административните решение и разпореждане, и като ги е отменил и върнал преписката на пенсионния орган за ново произнасяне, съдът е постановил правилен съдебен акт, който при липса на касационни основания за неговата отмяна следва да бъде оставен в сила. Въпреки позитивния за ответника по касация изход на спора пред настоящата инстанция претендираните от него разноски не следва да му бъдат присъдени, доколкото не е доказано извършването им. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,