Решение № 2943 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10413/2011 г.

ВАСVI отделение29.02.2012 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1432 от 14.06.2011 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 926 по описа за 2011 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2943 от 29.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10413/2011 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Марин Колев Тодоров от с. Горен чифлик, обл. Варна, против решение № 1432 от 14.06.2011 г. по адм. дело № 926 по описа за 2011 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против изричен отказ за изплащане на целева помощ за отопление, отпусната на неговата наследодателка Ирина Иванова Петкова, обективиран в писмо изх. № 94 ММ/0026 от 30.12.2009 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Долни чифлик. Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост, нарушения на процесуални правила, нарушение на принципа на пропорционалност, неотчитането на административния произвол - чл. 6, ал. 5 от АПК, неправилно прилагане на чл. 14, ал. 2 от ЗСП, нарушение на правото на жалбоподателя на справедлив съд съгласно чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Долни чифлик не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално е допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на Марин Колев Тодоров от с. Горен чифлик, обл. Варна, против изричния отказ на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Долни чифлик, обективиран в писмо изх. № 94 ММ/0026 от 30.12.2009 г., за изплащане по сметка на жалбоподателя на целевата помощ за отопление в размер на 276.15 лв., отпусната за отоплителен сезон 2009/10 г. на неговата майка и наследодателка Ирина Иванова Петкова, починала на 23.10.2009 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Варна е обосновал правилния извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. След всестранна преценка на събраните по делото доказателства съдът обосновано е приел, че в хода на административното производство са били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правилното прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Социалната помощ се отпуска с оглед личността на лицето, подало молба за такава помощ и цели задоволяване на неговите лични жизнени потребности и тези на семейството му. На основание чл. 14, ал. 2 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) правото на социална помощ за отопление е лично и не може да бъде предмет на прехвърлителни сделки или наследствено правоприемство. Поради това жалбоподателят не е наследил правото на социална помощ за отопление на починалата му майка съгласно заповед № 13 Д Дч-01-01-1056 от 04.09.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Долни чифлик. Той може да претендира социална помощ на свое собствено основание, ако отговаря на критериите по чл. 12, ал. 2 от ЗСП. Съдът се е позовал и на съдебната практика по прилагането на чл. 14, ал. 2 от ЗСП (Определение № 8678/23.08.2006 г. на ВАС по адм. дело № 6155/2006 г. и Определение № 12791/15.12.2007 г. на ВАС по адм. дело № 6514/2007 г.), съгласно която правото на социална помощ има изключително личен характер и отпадането на един от субектите по възникналото административно правоотношение води до погасяването му. Неоснователни са изложените в касационната жалба подробни съображения за неправилно прилагане на административнопроцесуални и материалноправни разпоредби, които са били поддържани и в първоинстанционното производство. Не намират нормативна опора доводите на касатора, че целевата помощ за отопление с твърдо гориво е трябвало да бъде отпусната "навреме", че е налице "забава в плащането", нарушен е принципът за пропорционалност по чл. 6 от АПК и е допуснат административен произвол. Допълнителната разпоредба на § 2 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление дефинира понятието "отоплителен сезон" като периода от 1 ноември до 31 март. За отоплителен сезон 2009 г. / 2010 г. изплащането на целевите социални помощи се е извършвало по реда на § 5а от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (нов - ДВ, бр. 72 от 2009 г., в сила от 08.09.2009 г.). Със заповед № 13 Д Дч-01-01-1056 от 04.09.2009 г., издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Долни чифлик, на Ирина Иванова Петкова е била отпусната целева социална помощ за отопление с общ размер 276.15 лв. С декларация от 14.09.2009 г., подадена на основание § 5а, т. 1 от ПЗР на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г., Ирина Иванова Петкова е заявила, че е била информирана относно начина на изплащане на отпуснатата й целева социална помощ и че желае да я получи в пари - на два пъти: до 31.12.2009 г. и до 31.02.2010 г. (л. 66 и 86). Предназначението на социалните помощи съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗСП е да се подпомогнат гражданите, които без помощта на другиго не могат да задоволяват своите основни жизнени потребности. С алинея 4 на чл. 1 е предвидено социалното подпомагане да се основава на социална работа, като се прилага индивидуален подход и оценка на конкретните потребности на лицата и семействата. Поради това на основание чл. 14, ал. 2 от ЗСП правото на социална помощ е лично. Отказът от това право, както и прехвърлянето му са недействителни. Личният характер на правото на социална помощ произтича от същността на института на социалното подпомагане и изключва придобиването му от трети лица по пътя на възмездни или безвъзмездни сделки, както и по пътя на наследяването. Правото е лично, ненаследимо и непрехвърлимо, поради което след смъртта на носителя му не преминава в патримониума на наследника му. В разглеждания случай от фактическа страна е установено, че лицето с право на целева социална помощ за отопление е починало на 23.10.2009 г. преди започване на отоплителния сезон на 01.11.2009 г., за който е била предназначена отпуснатата в пари целева социална помощ и преди падежа на първото плащане - 31.12.2009 г. съгласно подадената декларация по § 5, т. 1 от ПЗР на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. Със смъртта на лицето е отпаднало и основанието за изплащане на целева помощ за отопление за незапочналия отоплителен сезон. Оспореният административен акт, с който на жалбоподателя Тодоров е отказано изплащане на сумата 276.15 лв., представляваща целева социална помощ с предназначение да задоволи нуждите от отопление за отоплителен сезон 2009 г. / 2010 г. на неговата майка, починала преди започване на отоплителния сезон и настъпване на изискуемостта на вземането, е законосъобразен. Не се установява нарушение на правото на жалбоподателя на справедлив съдебен процес съгласно чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Жалбоподателят е упражнил надлежно правото си на жалба по съдебен ред срещу неблагоприятния за него административен акт, откритото съдебно заседание е било насрочено в разумен срок, делото е разгледано от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона. Посочените касационни основания за отмяна не са налице, поради което обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1