Решение № 13337 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6307/2009 г.

Решение № 13337 от 9.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6307/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Иван Илиев Николов от гр. Сливница срещу решение № 93 от 4.03.2009 г. по адм. д. № 794/2008 г. по описа на Административен съд - София област, Трети състав. Релевирани са оплаквания за недопустимост на съдебния акт. Иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество. Алтернативно се настоява решението да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав. Ответникът директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София област не е взел отношение. Заинтересованата страна "Транс Рент Импорт" ЕООД гр. Сливница моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 93 от 4.03.2009 г. по адм. д. № 794/2008 г., Административен съд - София област, Трети състав е отхвърлил жалбата на Иван Илиев Николов от гр. Сливница срещу Решение № 24 от 28.07.2008 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София област, с което е оставено в сила Разпореждане № 57-О от 27.06.2008 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при Териториално поделение на Националния осигурителен институт София област. Съдът е приел за установено, че към момента на инцидента Илиян Иванов не е бил ангажиран с дейност, която да е в причинна връзка или по повод на извършваната от него работа, или същият да е извършвал каквато и да е било друга работа в интерес на работодателя си. Мястото на злополуката няма нищо общо с обичаен път до мястото на получаване на трудовото възнаграждение. Липсват данни от поведението на пострадалия да е отивал в кафе "Теменуга" с цел хранене. Няма доказателства катастрофата да е станала по обичайния до местоживеенето на Илиян Иванов маршрут. Направен е окончателния извод, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО, поради което отказа на административния орган да признае злополуката за трудова е законосъобразен. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Съставът на Административен съд - София област е бил сезиран със спор по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 КСО. Иван Илиев Николов от гр. Сливница е поискал от съда да се произнесе по жалбата му срещу Решение № 24 от 28.07.2008 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София област, с което е оставено в сила Разпореждане № 57-О от 27.06.2008 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при Териториално поделение на Националния осигурителен институт София област. В хода на съдебното производство жалбата не е била оттеглена. Съдът е статуирал само в рамките на спорното право, без да излиза извън предмета на спора. Налице са били всички положителни процесуални предпоставки за разглеждане и решаване на спора по същество, поради което постановеният съдебен акт не е недопустим. В тезата на касатора се допуска смесване на недопустимостта като отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК и пределите на силата на пресъдено нещо на решение № 165 от 26.03.2008 г. по адм. д. № 498/2007 г. по описа на Административен съд - София област, което е влязло в законна сила. Последното е постановено също в производство по чл. 145 и сл. АПК във връзка с чл. 118, ал. 1 КСО, но предмет на оспорване е друг административен акт - Решение № 13 от 13.08.2007 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София област. След постановяване на решение № 165 от 26.03.2008 г. по адм. д. № 498/2007 г. по описа на Административен съд - София област и с оглед на дадените с това решение указания административният орган е провел ново разследване по чл. 58 КСО на злополуката, което разследване е приключило с Разпореждане № 57-О от 27.06.2008 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО при Териториално поделение на Националния осигурителен институт София област, а по жалба на Иван Илиев Николов от гр. Сливница срещу това разпореждане е постановено ново решение на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София област - Решение № 24 от 28.07.2008 г. Влязлото в сила съдебно решение по друг административен акт не обвързва съда при разглеждането на последващ нов административен акт. В тази връзка е разпоредбата на чл. 298, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при две хипотези: когато установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила и когато трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства е недостатъчно. По конкретното дело не е налице нито една от цитираните законови хипотези. Делото е разяснено изцяло от фактическа страна и не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По първоначалното дело е било безспорно установено, че на 26.05.2007 г. Илиян Иванов Илиев е напуснал работното си място преди изтичане на работното време с разрешение на ръководителите му. Около 17.35 ч., в гр. Сливница, ул. "Паисий Хилендарски" и ул. "Христо Ботев", е претърпял злополука, причинила смъртта му. Злополуката е вследствие на несъобразена с пътните условия скорост, преминаване на препятствие на пътя - М-17 от ЗДвП, загуба на контрол над управлявания от него мотоциклет и последващ сблъсък в електрически стълб. Доказателствата по делото в тяхната съвкупност сочат недвусмислено, че увреждането на здравето не е станало във връзка или по повод на извършвана работа на предприятието, както и на работа в интерес на предприятието, защото лицето е било освободено преди това от работа. Също така при злополуката пострадалият не се е връщал по обичайния си път до вкъщи, тъй като е искал с приятел да се "повозят" на моторите, които управляват. Неколкократно е подминал Кафене "Теменуга", което показва, че не е имал намерение да се нахрани. Мястото на злополуката не е свързано с посоката на мястото за получаване на трудово възнаграждение. При тази фактическа обстановка извода на първоинстанционния съд, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 КСО за признаване на злополуката за трудова е законосъобразен. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,