Решение № 3531 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15407/2012 г.

Решение № 3531 от 13.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15407/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Йорг" ЕООД, гр. София, чрез процесуалния му представител - адв. Михайлова, против Решение № 5549 от 22.10.2012 г. по адм. дело № 10740/2011 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмо № ДСК-70-00-2419/3.11.2011 г. на директора на Дирекция "Софийски кадастър" при СО, обективиращо отказ за заличаване на сграда, нанесена в кадастралния план върху част от имот пл. № 1581, в кв. 15 по плана на гр. София, като неоснователна. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - директорът на Д "Софийски кадастър", СО, редовно призован не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че процесната сграда е отразена през 1998 г. в к. л. № 653, като сграда с пл. № 44, част от която попада в имота на жалбоподателя - имот пл. № 1581, а друга част в имот пл. № 48. Сградата е собственост на трето лице - ЕТ "Сотгурларе - 54 - Стою Апостолов Апостолов", съгласно нот. акт № 57, т. I, рег. № 1145, дело № 51/2006 г. Съдът е установил, че действащият кадастрален план, е одобрен заедно с регулационния и застроителен план на местността, през 1986 г., като още с него процесната сграда е отразена с № 44. С оглед на това е приел, че жалбоподателят като несобственик на тази сграда не може да подава искане за заличаването й, предвид липсата на документ за собственост на негово име и данни от извършени геодезически измервания, изискуеми съгласно чл. 58, ал. 3 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. От друга страна е приел, че съществуващите сгради, се заснемат задължително в кадастъра, като съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на РБ, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗКИР. Според съда жалбоподателят не е оборил доказателствената сила на кадастъра, по аргумент от чл. 2, ал. 5 от ЗКИР, от което е извел и краен извод за неоснователност на искането му. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, влияещи и на правилното приложение на материалния закон. В нарушение на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът не е извършил проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, на основание чл. 146, т. 1 от АПК. Липсата на компетентност у издателя на акта прави същия нищожен, за което съдът е длъжен да следи служебно. Съгласно § 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, кадастралните планове и регистри, одобрени по реда на ЗЕК на НРБ и ЗТСУ, се поддържат от общинската администрация, като измененията в тях се одобряват със заповед на кмета на общината, а за градовете с районно деление - на кмета на района. От изложеното следва, че по молбата-искане на касатора за изменение на кадастралния план на имот пл. № 1581, кв. 15 по плана на ж. к. "Дружба - 2", гр. София, относно заличаване на сграда с пл. № 44, попадаща в този имот, компетентен е бил кметът на района, на чиято територия се намира имотът, а не директора на Дирекция "Софийски кадастър" при Столична община, с изключение случаите на заместване или делегиране на права от компетентния орган, като за последното следва да е налице и законова възможност. По този влияещ на действителността на оспорения акт въпрос, съдът не е събирал доказателства и не е изложил мотиви, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е решил делото, при неизяснена фактическа обстановка относно наличието на компетентност у издателя на акта. Без такива доказателства, не би могла да се извърши преценка за валидността на акта, като предхождаща проверката за унищожаемостта му. От изложеното следва, че като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и тъй като делото не може да бъде решено по същество от касационната инстанция, с оглед липсата на доказателства за компетентността на издателя на акта, следва да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане, от друг състав на същия съд, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,