Решение № 10146 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2011 г.

Решение № 10146 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4232/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 187 и сл. от ДОПК. Образувано е по жалба от "Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД - гр. Радомир срещу отказ, изх. № 26-00-204/04.02.2011 г. на министъра на финансите за издаване на разрешение за разсрочване на дължими публични задължения в размер на 10 959 399,56 лв. при условията на чл. 186 ДОПК. В жалбата е въведено и възражение за отказ от опрощаване на лихви на основание чл. 186 във връзка с чл. 183 - чл. 185 ДОПК. Жалбоподателят е изложил възражения, че издаденият от министъра на финансите индивидуален административен акт е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че противоречи на материалноправни разпоредби и не съответства на целта на закона. Подробни съображения са изложени в жалбата, както и в писмените бележки на адв. Антония Цветкова. В представените по делото писмени бележки от нея се поддържа жалбата с твърдения, че министърът на финансите не е изпълнил задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК да постанови акта си след изясняване фактите и обстоятелствата за случая, както и да събере необходимите за постановяването на законосъобразен акт доказателства. Възразява се, че министърът на финансите не е проверил дали затрудненията на предприятието са временни и без да съобрази факта, че през периода 2004 г. - 2008 г. до настъпване на световната икономическа криза, засегнала тежкото машиностроене в световен мащаб, "Бесттехника ТМ- Радомир" ПАД е заплатило към бюджета главница в размер на 1 635 000 лв. и лихви - 1 074 430 лв. Налице е позоваване в писмените бележки на съдебно-икономическата експертиза, изслушана по делото, от която се установява, че дружеството е предприятие от общонационално значение, произвежда уникални машини без аналог на територията на страната, както и че заводът е сертифициран и работи съгласно изискванията на международните стандарти, включително и за производство на атомно оборудване. Иска се обявяване нищожността на обжалваното решение на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 172, ал. 2 АПК, а алтернативно да се отмени като незаконосъобразно и да се изпрати преписката на министъра на финансите със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона в смисъл, че исканото разсрочване, отсрочване и обединяване следва да бъде разгледано при условията на чл. 183, ал. 10 и чл. 188 ДОПК във връзка с чл. 5 от наредбата, а не при условията на чл. 183, ал. 2 ДОПК. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Цветкова и юриск. Каменов. Ответникът министърът на финансите чрез процесуалния си представител юриск. Гецова оспорва жалбата по подробни съображения, развити в представените писмени бележки, в които са изложени подробни доводи за неоснователност на жалбата, тъй като не са налице основанията по чл. 186 ДОПК, а относно искането за обединяване на публичните задължения по чл. 188 ДОПК не е налице произнасяне на административния орган по реда на чл. 188 ДОПК поради несезиране. По прилагането на чл. 183, ал. 2, т. 1, 3 и 4 ДОПК в писмените бележки е изразено становище за липса на предпоставките, посочени в тази разпоредба с оглед на събраните по делото доказателства, включително и заключението на съдебно-икономическата експертиза. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на министъра на финансите. Върховният административен съд, I отделение счита, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна, адресат на индивидуалния административен акт и в срока по чл. 187, ал. 1 ДОПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С искане, изх. № Р102-551/19.10.2010 г. (вх. № в НАП 26-Б-13131/20.11.2010 г.) от "Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД - гр. Радомир е поискано от министъра на финансите да обедини и разсрочи публични държавни задължения след 01.07.2008 г. в размер на 10 959 399,56 лв. и да опрости лихви (не е конкретизиран техния размер). Това искане е обосновано с намалението на приходите от продажби на дружеството от 21,3 млн. лв. за 2008 г. до 13,4 млн. лв. за 2009 г. и 1,5 млн. лв. за 8-те месеца на 2010 г. В жалбата си дружеството е посочило, че за IIII тримесечие на 2008 г. досега са прекратени и замразени договори за 16 млн. лв. и по този начин са се ограничили и постъпленията от свеж финансов ресурс. Посочено е и, че е налице намаление на средната численост на персонала, а в началото на 2009 г. дружеството е започнало и изпълнението на антикризисна програма - преглед и редукция на условно-постоянните разходи. Сочи се и че за периода от средата на 2008 г. до 31.08.2010 г. има общо намаление на задълженията с около 2,5 млн. лв., като техният размер е 35,7 млн. лв. дългосрочни и 25,7 млн. лв. краткосрочни задължения. Предвид на това дружеството изтъква, че е започнало сключването на нови договори на стойност от 24 млн. лв., чийто финансов ефект макар и слабо ще се почувства едва в края на 2010 г. Жалбоподателят твърди, че, че с цел обезпечаване на нормалното функциониране на дружеството, в момента се реструктурират задълженията по инвестиционните и оборотни кредити към финансовите институции на стойност 7,1 млн. лв. Иска се реструктуриране на задълженията и преразглеждане на регулираните с РМС № 616/26.07.2004 г. и РМС № 911/2006 г. погасителни вноски, като се промени срокът на изпълнение и същият се удължи до месец март 2012 г. Според жалбоподателят предлаганият нов погасителен план включва, както разсрочване с РМС, така и новонатрупаните публични задължения за периода от 01.07.2008 г. до 31.08.2010 г. Мотивира и искане за опрощаване на лихви върху натрупани публични задължения през периода след 01.07.2008 г. Жалбоподателят излага и подробни доводи относно разработеният до 2020 г. дългосрочен финансов план, който предвижда на база постъпления от производствена дейност да се пристъпи към постепенно погасяване на задълженията. Твърди, че е предоставено обезпечение от 8 231 553,64 лв. по отчетна стойност и 65 196 415,56 лв. по справедлива пазарна стойност във вид на сгради - заваръчно-заготвителен цех - Корпус-12 и инструментално-екипировъчен цех. С предходно решение на Министерския съвет № 616/26.07.2004 г. по искане на Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД е допуснато обединяване на публични задължения в размер на 12 193 530 лв., както и намаляване на общото публично задължение посочено, по-горе с лихви в размер на 450 000 лв., като задължението е разсрочено в период за 8 години. Впоследствие с решение № 911/2006 г. е изменено частично първото решение, но дружеството не е изпълнило задълженията си по предложения погасителен план, за което е уведомено, че започва процедура по прекратяване на това разрешение. В срока на изпълнение, респ. неизпълнение на посоченото решение дружеството е подало ново искане, по което е постановен отказ от министъра на финансите за разсрочване на публично задължение в общ размер от 10 959 399,59 лв., като последният е предмет на настоящия съдебен контрол. Разсрочването на публичните задължения е регламентирано в Глава двадесет и втора, Раздел I на ДОПК, като дефиницията на това понятие се съдържа в чл. 183, ал. 1 ДОПК и то е плащането на дължимите суми да се извършва на части съгласно одобрен погасителен план. Следователно, необходимо е длъжникът да подаде искане до компетентния орган, който се определя съобразно размера на дължимата сума - чл. 184 ДОПК, както и да представи погасителен план, който трябва да се одобри от компетентния орган, пред когото е подадено искането. В същото време законодателят е поставил определени условия, които трябва да се налице, за да се разреши разсрочването, а те според чл. 183, ал. 2 ДОПК са: задължението, за което се иска разсрочването да не може да се погаси с наличните парични средства към датата на подаване на искането и текущите парични постъпления за период от три месеца след тази дата, намалени с текущите парични плащания за същия период от същата дата и гарантиращи продължаването на стопанската дейност. Уточнява се, че към наличните парични средства се прибавят и сумите, които биха постъпили при: осребряване на активите по балансова стойност и събиране на изискуемите към датата на подаване на искането вземания на длъжника от трети лица. Законодателят държи и сметка за коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години и за периода, през който се иска разсрочването въз основа на доказателствата за бъдещо развитие. Тези коефициенти се съдържат в наредба, която е издадена по законовата делегация на чл. 183 ДОПК и това е Наредба за определяне на границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност, на изискванията към представяните доказателства, особените случаи, методите и начините за определяне на коефициентите и нетния паричен поток. Наред с разсрочването, жалбоподателят иска и обединяване на задълженията на дружеството. Обединяването е регламентирано в чл. 188 ДОПК, препращайки към наредбата. В нея в чл. 6 изрично е регламентирано какво представлява особено важен случай по смисъла на чл. 188, ал. 1 ДОПК и то касае наистина предприятия от общонационално значение, какъвто представлява жалбоподателя. В същото време тази разпоредба държи сметка за предпоставките по чл. 183 ДОПК, за което както се посочи по-горе не се установи да са налице в настоящия случай. Важно условие, което трябва да е налице преди произнасяне на компетентния орган по основателността на искането за обединяване, съотв. намаляване, отсрочване или разсрочване се извършва само след предварително произнасяне на Европейската комисия за допустимостта и съвместимостта на предложението с принципите на свободната конкуренция. В случаите по чл. 188 ДОПК произнасянето на министъра на финансите не е окончателния акт по искането на длъжника, тъй като въпросът се отнася за разрешаване от Министерския съвет. Последното не подлежи на обжалване, т. е. то не може да бъде предмет на съдебен контрол. В този смисъл съдът няма правомощие да се произнася по искане за обединяване на публични задължения при особено важни случаи. За такъв жалбоподателят сочи световната икономическа криза и поради тази причина съдът не допусна искането за назначаване на съдебно-макроикономическа експертиза относно изследването на световната криза. Относно посоченото в искането до министъра опрощаване на лихви без да се сочи конкретен размер, правилно административният орган не се е произнесъл, тъй като то не е от неговата компетентност. В ДОПК не се съдържа уредба на опрощаване на публични задължения, тъй като то може да се извърши от президента на Републиката. По чл. 186 разсрочване се допуска, но само при безспорни доказателства за стихийни бедствия, които включват: пожари, земетресения, градушки, катастрофи и др. подобни. Жалбоподателят нито пред административния орган, нито пред съда е представил такива доказателства, нито има твърдения, че са възникнали такива. С оглед изложеното съдът е компетентен да се произнесе по жалбата само в частта й, в която се е произнесъл и министъра на финансите - искане за разсрочване на публичните задължения на "Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД. Както се посочи по-горе за да се допусне разсрочване законодателят е предвидил да са изпълнени определени условия. В процесния случай компетентният административен орган - министъра на финансите за да откаже разсрочване на публичното задължение в размер на 10 959 399,56 лв. "Бесттехника ТМ - Радомир" ПАД с краен срок на погасяване - 31.03.2020 г. е приел въз основа на представените от жалбоподателя доказателства, че при осребряване на активите по балансовата им стойност към момента на подаване на искането за разсрочване те са в размер на 21,9 млн. лв., както и че дружеството има вземания от трети лица в размер на 10 956 000 лв. Относно границите на коефициентите за рентабилност, ефективност и финансова автономност за предходните две години и за периода, през който се иска разсрочването по искане на жалбоподателя съдът допусна и изслуша съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице е изяснило какво означава всеки един от посочените коефициенти. За коефициента рентабилност вещото лице е обяснило, че той показва частта от печалбата от нетните приходи от продажба, т. е. ефективността на приходите от печалба, като отделните показатели са за 2006 г. 0,055 и за 2007 г. - 0,088, както и коефициент на рентабилност на собствения капитал, чиито показатели според експертизата са за 2006 г. 0,031 и за 2007 г. - 0,087 и те са в рамките на наредбата. Посочените показатели на коефициентите обаче за 2004 г., 2005 г., 2006 г. и 2007 г. са неотносими, тъй като законодателят изрично е предвидил те да се проверяват за две години преди подаване на искането до административния орган. В този смисъл от заключението на експертизата се установява и изрично вещото лице е посочило, че коефициента рентабилност за 2008 г. и 2009 г., както и в годината на подаване на искането не са в границите по наредбата: за 2008 г. - 0,022, за 2009 г. - 0,003 при посочен показател на този коефициент по наредбата - да не е по-малък от 0,05. Това означава, че по този коефициент дружеството не отговаря на изискването на чл. 183, ал. 2, т. 3 ДОПК. За другия коефициент - на финансова автономност, т. е. на платежоспособност и на финансова независимост от кредиторите вещото лице е посочило, че за 2006 г. е 0,81, а за 2007 г. - 0,71, което е също в границите на наредбата, която предвижда този коефициент да не е по-малък от 0,5, но тези периоди не попадат в обсега на проверката по чл. 183, ал. 2, т. 3 ДОПК, който предвижда да се изследват двете предходни години преди подаване на искането. Според експертизата показателите по този коефициент за 2008 г. и 2009 г. са както следва: 0,57 и 2,86, което не показва достатъчна финансова независимост на дружеството от кредиторите му. Посочени са показателите на този коефициент и за 2009 г. - 2,56 и за 2010 г. - 2,71. Относно вземанията към трети лица и в административното производство и в съдебно-икономическата експертиза е установено, че те са 10 956 000 лв., т. е. приблизително в размера на публичните задължения на дружеството, поради което при събирането им би могло да покрие размера на публичните си задължения за които иска разсрочване. Относно обезпечението на задълженията експертизата е посочила два варианта: I вариант - по балансова стойност на активите 89 494 011,19 лв., поради което задължението към държавата за разсрочване го надхвърля над 8 пъти., а II вариант - по справедлива пазарна стойност 128 408 013,22 лв., т. е. над 11,5 пъти. Съгласно чл. 183, ал. 2, т. 4 ДОПК минималният размер на предоставеното обезпечение трябва да покрива размера на главницата и лихвите за периода на действие на разрешението. В отказа на министъра на финансите е установено, че дружеството е предложило обезпечение на активи по тяхната отчетна стойност, която е в размер на 8 231 553,64 лв. Процесуалният представител на министъра на финансите в писмените си бележки е посочил, че правилно в отказа на административния орган е съобразена балансовата стойност на обезпечението, което е принципно разрешение, включително и в принудителното изпълнение, като за аргумент посочва разпоредбата на чл. 195, ал. 6 ДОПК. Няма законова пречка и в производството по искане за разсрочване при предлагане на обезпечение да се взема предвид балансовата стойност, а не справедлива пазарна стойност. Освен това правилно ответникът се позовава на представените по делото доказателства, от които се установява, че върху предложените за обезпечение активи е вписан особен залог за обезпечение на вземане на трето лице, поради което не е налице законовата предпоставка по чл. 183, ал. 2, т. 4 ДОПК. Предвид изложеното, като се имат предвид задължителните условия, предвидени от законодателя в чл. 183, ал. 2 ДОПК и с които министърът на финансите се е съобразил, тъй като дружеството не отговаря на тях, то постановеният отказ е валиден и законосъобразен, поради което жалбата по оспорването срещу него е неоснователна и недоказана и затова следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното искане, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,