Решение № 11016 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10416/2014 г.

Решение № 11016 от 21.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10416/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Велико Търново срещу Решение № 18 от 18.07.2014 г. по адм. дело № 943/2013 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/ в частта, в която по жалба на Михайл Георгиев Мирковски е отменен Ревизионен акт /РА/ № 151300525 от 5.07.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 447 от 4.10.2013 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП относно отказания за 2011 г. за преотстъпване данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 50 268, 50 лева ведно със съответните лихви, както и в частта, в която Михаил Георгиев Мирковски е осъден да заплати на дирекция "ОДОП"- гр. Велико Търново при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 223,20 лева. Касаторът - и. д. директор на дирекция "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП излага доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, като постановено в нарушение на материалния закон и за необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че АСВТ е направил разширително тълкуване на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и е формирал неправилния извод, че лицата, регистрирани като земеделски производители, без да притежават качеството на ЕТ, могат да ползват преотстъпване на данък по чл. 189б от ЗКПО. Иска отмяната на решението в оспорената му част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на ФЛ срещу РА в посочената му част, както и в частта на разноските с оглед неприсъждане на юрисконсултско възнаграждение в пълен размер съобразно материалния интерес. Ответникът - Михаил Мирковски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска от касационната инстанция да бъде оставено в сила като правилно решението на АСВТ в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба относно отмяната на РА в частта за отказания за 2011 г. за преотстъпване данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ и за основателност на жалбата в частта относно разноските. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С решението в обжалваната му част, предмет на касационен контрол в настоящото производство, АСВТ е отменил по жалба на Михаил Георгиев Мирковски РА № 151300525 от 5.07.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 447 от 4.10.2013 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП относно отказания за 2011 г. за преотстъпване данък по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в размер на 50 268, 50 лева ведно със съответните лихви. Не е спорно обстоятелството, че ответникът по касация е регистриран като земеделски производител по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПЗП. В Приложение № 2 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. същият е декларирал данъчна основа по чл. 28, ал. 2 от ЗДДФЛ в размер на 558 538,94 лева и годишен данък в размер на 83780,84 лева. Декларирал е, че на основание чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпва данък в размер на 60 % от декларирания или сума в размер ан 50 268,50 лева. При тези факти приходните органи приемат, че Мирковски е регистриран земеделски производител в личното си качество, а не като ЕТ, в което си качество не е развивал дейност през процесната 2011 г. В РА е отразено, че физическите лица, задължени или избрали да се облагат по реда на чл. 29 а от ЗДДФЛ, са извън обхвата на схемата за преотстъпване на данък върху доходите, поради което за Мирковски не възниква правото на преотстъпване на дължимия годишен данък по реда на чл. 189б ЗКПО. Съобразно тези констатации е определено допълнително задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. За да отмени РА в посочената му част, първоинстанционният съд е обосновал извод, че приходните органи неправилно са тълкували чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като са приели само земеделските производители, регистрирани като ЕТ имат право на данъчно облекчение. Според съда правнозначимият факт за ползването на правото на преотстъпване на данъка е качеството на лицето - земеделски производител, а не правноорганизационната му форма, под която се осъществява тази дейност. АСВТ се позовал на Решение на Европейската комисия С/2011/863 от 11.02.2011 г. за държавна помощ по чл. 48, ал. 6 и ал. 7 от ЗДДФЛ и чл. 189б, ал. 1 - 4 от ЗКПО, с която тя е призната за съвместима с чл. 107, § 3, б. "в" от ДФЕС. В този смисъл съдът е тълкувал чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ във връзка с Решението на ЕК и е приел, че право на данъчно облекчение имат лицата, земеделски производители, осъществяващи първично производство на селскостопански продукти, доходите от които се облагат с корпоративен данък, като без значение е обстоятелството дали те са регистрирани като търговци по ТЗ. Обжалваното решение е правилно. Не са налице твърдяните от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Спор по фактите не е налице. Първостепенният съд правилно е приел, че спорът е относно приложението на материалния закон и се свежда до това има ли право Михаил Мирковски като физическо лице, регистриран земеделски производител, да се ползва от разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ / в редакцията, приложима за процесния данъчен период 01.01- 31.12.2011 г./. Съгласно чл. 29а, ал. 1 от ЗДДФЛ/ в редакцията, приложима през 2011 г./ облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по ЗДДС физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл. 26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. За определяне размера на данъка е приложим чл. 48 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 48, ал. 2 размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто. Съгласно чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ /в действащата редакция/ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като ЕТ се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от ЗКПО. Нормата на ал. 7 от закона предвижда ограничението, че преотстъпването на данък по ал. 6, представляващо държавна помощ за земеделски производители, не може да се ползва от лице, което е предприятие в затруднение. При тази редакция на разпоредбите на чл. 48 от ЗДДФЛ касационната инстанция за правилен извода на първоинстанционния съд, че субект на държавната помощ по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ са и лицата, регистрирани като земеделски производители и с регистрация по ЗДДС, независимо че същите не са регистрирани като еднолични търговци. Този извод следва както от граматическото, така и от логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. В закона не е записано, че данъкът на едноличните търговци, регистрирани като земеделски производители, подлежи на преотстъпване в определен размер. Словосъчетанието "едноличен търговец" в текста на чл. 48, ал. 6 е употребено не за да се индивидуализира субектът на държавната помощ. То е част от словосъчетанието "доходите от стопанска дейност като едноличен търговец". Субектите на държавна помощ са индивидуализирани чрез фразата "лицата, регистрирани като земеделски производители". При логическото тълкуване на цитираната разпоредба се формира заключението, че именно лицата, регистрирани като земеделски производители са субекти на тази държавна помощ, независимо от това дали са регистрирани като еднолични търговци. След като облагаемият доход на едно лице, което е регистрирано като земеделски производители по ЗДДС се определя по чл. 26 и по чл. 28 от ЗДДФЛ, т. е по правилата за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, вместо по правилата на чл. 29 от ЗДДФЛ - доходи от друга стопанска дейност, то това лице следва да е субект на държавна помощ по чл. 48, ал. 6 от закона. От друга страна, съгласно § 26 от ПЗР към ЗИДЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 95/09 г., действието на предвиденото в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ преотстъпване на данъка е обусловено от приемане на положително решение от Европейската комисия за съвместимостта на тази държавна помощ с правилата за държавните помощи. Видно е от § 10 от Решение № С