Решение № 1325 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4547/2007 г.

Решение № 1325 от 14.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4547/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Дияна Ценева Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 ГПК. С Решение № 206 от 26.02.2007 г. по гр. д. № 692/06 г. на Варненския окръжен съд е отменено Решение № 226 от 17.02.2006 г. по гр. д. № 243/05 г.на Варненския районен съд, ХХХIV състав, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от Г. Т. Ж., Д. Т. К. и М. Т. Н. срещу З. В. Т., П. М. Т. - М. и Д. М. Т., за ревандикация на недвижим имот, находящ се в землището на гр. В., кв. "В", м."Б", представляващ реална част от имот пл. № 1* по КП на СО " М. рид, Б. чешма и дъбравата" и вместо него е постановено друго, с което З. В. т., П. М. т. - М. и Д. М. т. са осъдени да предадат на Г. т. Ж., Д. т. К. и М. т. Н. владението върху реална част от имот пл. № 1* с площ от 1.191 дка, оцветена в жълт цвят по скицата на л. 49 от делото, която приподписана от съда, представлява неразделна част от решението. Със същото решение е оставено в сила решението на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за ревандикация на описания имот, предявен от Д. Л. П., П. Д. Л. и М. Д. Т. Против въззивното решение в осъдителната му част е подадена касационна жалба от адв. Н. П. като пълномощник на З. В. Т. В жалбата са развити оплаквания за недопустимост на въззивното решение, както и за неправилност на същото поради нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон. След подаване на касационната жалба жалбоподателката З. В. т. е починала и е заместена в процеса на осн. чл. 120 ГПК (отм.) от своите наследници П. М. Т., които са страни по делото и на собствено основание. Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените в жалбата доводи във връзка с доказателствата по делото, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) от надлежна страна по делото против подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Предмет на иска за ревандикация е реална част от имот пл. № 1* по КП "Манастирски рид, Б. чешма и Д. " в землището на кв. Виница, гр. В. Ищците са основали претендираното от тях право на собственост на решение № 503 от 13.05.1998 г. на ПК - Варна, с което в полза на наследници на т. Г. Ж. е възстановено правото на собственост върху нива с площ 3.9 дка, представляваща имот пл. № 7* по КП от 1956 г., върху която попадат и 1 165 км.в. от имот пл. № 1* целият с площ от 1 586 кв. м. Твърдяли са, че ответниците владеят тази част без основание, тъй като не са били налице предпоставките по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване на собственост върху него. Въззивният съд е приел, че Решение № 503 от 13.05.1998 г. е годно да легитимира ищците като собственици на процесния недвижим имот, тъй като към момента на влизането му в сила действието на реституцията по ЗСПЗЗ не е било обусловено от наличието на друг акт - изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/ 30.07.1999 г./ няма обратно действие. По правата на ответниците е приел, че в полза на З. т. не е било предоставено право на ползуване върху спорния имот, поради което тя не е придобила и правото на собственост върху него чрез изкупуване по реда на § 4 а ПЗР на ЗСПЗЗ. Неправилно въззивният съд е приел, че с влизане в сила на решението на ПК, на което се позовават ищците, процедурата по възстановяване на собствеността е завършена и то ги легитимира като собственици на конкретен имот. Същото е постановено при действието на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ.бр.98/1997 г./, регламентираща възстановяването на правата на собствениците на земеделски земи, които са били предоставени за ползуване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно цитираната разпоредба, възстановяването е при условията на § 4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ в редакцията й към този момент, предвижда изготвянето на кадастрални планове на земите, предоставени за ползуване по § 4, които съдържат и границите на имотите на бившите собственици. Съгласно чл. 28, ал. 4 /ДВ, бр. 122/ 1997 г./ ППЗСПЗЗ за установяване границите на имотите, правото на собственост върху които се възстановява по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ или се придобива по § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ в размерите, определени в § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, се изработва план на новообразуваните имоти, който съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти. Влезлият в сила план на новообразуваните имоти индивидуализира земите, които ще бъдат възстановени, както и тези, които ползувателите ще придобият, както конкретни обекти на правото на собственост. Преди изменението на § 4к и създаването на новата алинея 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ възстановяването на правата на собствениците върху земеделски земи, предоставени за ползуване на основание на актовете по § 4, се извършваше, след изпълнение на горната процедура, с решение на поземлената комисия по чл. 18ж от ППЗСПЗЗ. При действието на сегашната редакция на § 4к, това става със заповед на кмета на общината. Независимо от тези законодателни промени, правата на собствениците се считат възстановени с издаването на съответния акт на компетентния административен орган, с който въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти, възстановените, съответно придобитите имоти, се индивидуализират като обекти на правото на собственост с описание на техните граници, местоположение, съседи и площ. Въззивният съд не е съобразил, че с представеното от ищците решение на ПК само е признато правото им на собственост върху бивш имот пл. № 7* че към същото не е приложена скица, издадена от поземлената комисия - обстоятелства, които навеждат на извод, че процедурата по възстановяване на собствеността върху конкретен земеделски имот не е завършена. По делото има данни, че е бил изработен план на новообразуваните имоти на м. "М", срещу който З. т. е подала възражение. С оглед на това въззивният съд е следвало да изиска от вещото лице да даде заключение има ли одобрен кадастрален план на новообразуваните имоти, индивидуализиращ окончателно по местоположение, граници и площ възстановения на ищците имот и този, придобит от ответниците. Едва след изясняване на тези обстоятелства би могло да се направи извод дали има конкуренция на права на бивши собственици и ползуватели върху един и същи участък от терена. Последващ въпрос е дали касаторите са придобили по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ права върху земята, противопоставими на бившите собственици. В случай, че процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила окончателно, то ревандикационният иск би бил недопустим като преждевременно предявен. По тези съображения въззивното решение като постановено в нарушение на съществени процесуални правила следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим по гореизложеното съдът