Решение № 5263 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2955/2017 г.

Решение № 5263 от 26.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2955/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Инспектората към Висшия съдебен съвет против решение № 413 от 13.01.2017 г., постановено по адм. дело № 8059/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение по т. 4 от протокол № 55 от заседанието на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 05.11.2015 г., с което на Д. Х. Х., прокурор на Районна прокуратура гр. Г. О., не е наложено дисциплинарно наказание. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците - Прокурорска колегия на ВСС и Д. Х. Х., чрез пълномощниците си оспорват жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Контролът за законосъобразност на оспорения акт на ВСС е извършен по реда на чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК. Спорният въпрос за валидността на взетото от кадровия орган решение предвид изискуемото се мнозинство по чл. 320, ал. 4 във вр. ал. 3 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - 11 "за", 5 "против" и 3 "въздържал се", е разрешен с решение № 8353 от 06.07.2016 г. по адм. дело № 5701/2016 г. на ВАС, петчленен състав, от което както тричленният състав, така и настоящият състав е обвързан съгласно разпоредбата на чл. 224 от АПК. Обосновани от фактическа и правна страна са изводите на първоинстанционния съд за субективна несъставомерност на вменените с предложение № 11-12-062/19.03.2014 г. на главния инспектор виновно извършени дисциплинарни нарушения от страна на Х.. Неоснователен е доводът за материална незаконосъобразност на съдебното решение по чл. 41 и чл. 42, ал. 1 от Закона за Националния архивен фонд (ЗНАФ). Фактическите установявания на тричленния състав сочат за налични обективни пречки пред привлеченото към дисциплинарна отговорност лице при осъществяването на дейностите по организирането, опазването и текущото използване на документалните фондове, научно-техническата обработка на документите и предаването им в държавните архиви, в периода от встъпването му в длъжност - 19.10.2010 г. до месец януари 2013 г. Обосновано от липсата на доказателства в обратен смисъл, съдът е приел, че не е осъществено предаване - приемане на архив при смяната на отговорните лица, че липсват констатации на компетентен по смисъла на чл. 11, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 от ЗНАФ орган, както и че в процесния период е била налице недостатъчна персонална обезпеченост на администрацията в РП - Г. О. Действията, предприети от Х. са били съобразени с вече създадената и заварена от нея ситуация в прокуратурата. Отчетено е, че дори и да са налице пропуски в организацията и контрола, допуснати от новия ръководител, то същите не са от категорията на такива, които водят до търсене на дисциплинарна отговорност. Съдът правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 243, ал. 3 от НПК, с позоваване на употребения от законодателя глагол "изпраща", като е приел, че неизпълнение на служебно задължение, произтичащо от тази разпоредба, не е установено при изпращането на постановленията за прекратяване на наблюдателните преписки с обикновена поща. Неоснователно в тази връзка е твърдението в касационната жалба, че разпоредбата следва да се тълкува разширително в смисъл, че изпращането може да се удостовери, но получаването - не, когато пощенската пратка е обикновена, а не препоръчана. Наказателно-процесуалните норми не могат да се тълкуват разширително поради тяхната императивност. Фактическата празнота в акта на вносителя на предложението не може да се попълва с предположения и препоръки, в какъвто смисъл е твърдението за "невъзможност на правоимащите лица да упражнят правата си в законоустановения за това срок". Подобни данни за настъпили вредни последици не са събрани в хода на дисциплинарното производство. Предвид изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на постановеното от тричленния състав решение и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано. При този изход на делото ИВСС ще следва да заплати на Д. Х. своевременно поисканите разноски за настоящето производство в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение, за чието реално заплащане са представени доказателства. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на II-ра колегия,