Решение № 12177 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2010 г.

Решение № 12177 от 19.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6961/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на сектор София при РДНСК-Югозападен район против решение № 858 от 10.04.2010 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело № 8168/2009 г., с което е отменена заповед № ДК-09-15/19.02.2009 г. на началник сектор "СК" при Столична РДНСК, издадена на основание чл. 224, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3, предл. 2 и чл. 169, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗУТ за спиране изпълнението на всички видове СМР на строеж: "Жилищна сграда с магазини", находящ се в УПИ VII-1514, кв. 75А по плана на Банкя, ул. П. Яворов № 27А, собственост на "ЕХАСТ" ЕООД, с изключение на укрепителните работи по вертикалните откоси и изграждане на подпорни стени. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответната страна "ЕХАСТ" ЕООД София оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за материалноправно незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, вкл. и със заключение по съдебно-техническа експертиза, което не е оспорено от касатора, че при извършване на строежа не са допуснати нарушения на правилата за изпълнение на СМР. Към датата на издаване на оспорената заповед, която е релевантна при преценката за съответствието й с материалния закон /чл. 142, ал. 1 АПК/, укрепителните работи са извършени в съответствие с одобрения проект. Административният орган не доказва извършване от страна на касатора на нарушение по см. на чл. 169, ал. 1, т. 3 ЗУТ, поради което следва да се приеме липса на основание за издаване на заповед за спиране на строителството по чл. 224, ал. 1, т. 3 ЗУТ, както правилно и обосновано приема и административният съд. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна, която е направила своевременно искане за това и ги е доказала до размер на платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,