Решение № 14624 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6344/2020 г.

Решение № 14624 от 25.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6344/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на А. Атанасов от [населено място], чрез адв. Костадинов, срещу решение № 515 от 10.04.2020 г. по адм. д. № 2774/2019 г. на Административен съд – Бургас. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът зам. кмет по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" при Община Бургас не ангажира становище по касационната жалба. Ответникът Г. Атанасов, в писмено възражение, чрез адв. Атанасова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като обосновано и правилно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 2229/08.08.2019 г., издадена от зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж: "Обединяване на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.73. 2. 1 по КК на [населено място] и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.73. 2. 2 по КК на [населено място] в един апартамент", находящ се на първи жилищен етаж в сграда с идентификатор 07079.610.73. 2. по КК на [населено място], ПИ с идентификатор 07079.610.73 по КК на [населено място], с административен адрес: [улица], ет. [номер], [населено място] и да се възстанови самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.73. 2. 1 по КК на [населено място] и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.73. 2. 2 по КК на [населено място] в първоначалното им положение, съгласно одобрения инвестиционен проект и издадените Разрешение за строеж №П-92/28.10.2015 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 176/30.08.2017 г. на Община Бургас. Прието е, че се касае за реконструкция и строително-монтажни работи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, непопадащи в изключителните хипотези, визирани в чл. 151 и чл. 154, ал. 2, т. 6 от ЗУТ, извършени без изискуемото по чл. 148, ал. 1 разрешение за строеж, което сочи на приложимостта на режима по чл. 225, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ. Решението е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт №П-13 от 09.05.2019 г. не са оборени в съдебното производство, а според заключението на вещото лице, те отговарят на фактическото състояние. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ преустройство на два самостоятелни обекта /апартаменти 1 и 2/, обединени в един апартамент, като е зазидан входа на ап. 2, санитарния възел е разширен, като част от входното антре е присъединено към санитарния възел и е монтирана нова врата, изградена е нова стена в ап. 1 с намаляване обема на "баня-WC", премахната е част от преградната стена между два самостоятелни обекта и е образуван коридор, функционално свързващ двата обекта, изградена е стена в северната част на ап. 1, която отделя кът за хранене и кухня-ниша от дневния кът и е премахната преградната стена между кухнята на ап. 1 и спалнята на ап. 2 с обособяване на ново помещение. Процесния незаконен строеж не попада в нито една от изключителните хипотези по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид изграждане на същия след 2016 г, поради което е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба досежно вида на извършените строително-монтажни работи и несъобразяване изводите на съда с приетата по делото съдебно-техническа експертиза са неоснователни. Констатациите на експертизата са възприети изцяло, в частта, установяваща техническите параметри на процесните строително-монтажни работи и преустройство, като неоспорени от страните и кореспондиращи на останалите доказателства по делото. Неоснователно е и позоваването на чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ, тъй като сградата е въведена в експлоатация с Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 176/30.08.2017 г. на Община Бургас, като съответстваща на строителните книжа /проекти и Разрешение за строеж №П-92/28.10.2015 г. /, без отразяване на изменения в процеса на строителството по отношение на ап. 1 и ап. 2. Това означава, че строежът е завършен и приет, което предполага отсъствието на съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект при изпълнението му, вкл. и по чл. 154, ал. 2, т. 6 ЗУТ. В тази връзка се явяват неоснователни и възраженията за некредитиране на събраните гласни доказателства по делото. Предвид изложеното се явява неоснователен и доводът за липса промяна предназначението на жилищата като цяло, тъй като тази промяна се преценява с оглед проектите на сградата, по които е изграден обекта /жилищата/, като последващите преустройства не попадат под регламентацията на чл. 154 ЗУТ. Следва да се маркира и безспорния факт, че дори за извършване на основен ремонт се изисква разрешение за строеж. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,